Определение № 702 от 09.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. Варна, 09.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500552 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, вр. чл. чл.4б от Закона за държавните такси.

Образувано е по частна жалба на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение - проф. д-р Димитър СтаматовВарна“ ЕООД, подадена чрез адв. С., против определение №4065/03.09.2025 г., постановено по гр.д. №309/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на болницата с вх. №19182/02.07.2025 г. за връщане сумата 3825,58 лв., основана на твърдения, че държавната такса е надвнесена по евентуален иск, чиято цена е уточнена едва след приключването на гр. д. №627/2020 г. на ВОС, на основание чл.4б ЗДТ.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за възстановяване на сумата от 3825.58 лв. Настоявал е, че след оставяне без движение на исковата му молба с определение №4674/25.10.2024 г. на ОС Варна, съдът му дал изрични указания да уточни оттегля или се отказва от иска за горницата до първоначално претендирания размер, като е указал, че при неизпълнение в срок ще бъде разгледан искът за първоначално претендирания размер. В изпълнение на указанията, с молба вх.

№30259/27.11.2024г. пояснил вече подадената такава - вх. №17746/10.07.2024г. и изрично посочил, че исковата му претенция, основана на чл.54 от ЗЗД, била за осъждане на ответника да заплати сумата от 104 360,44 лв., представляваща заплатено от СБАГАЛ „Проф.д-р Д. Стаматов - Варна ЕООД на К.Х.П. обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат от причинената й средна телесна повреда и причинена смърт на нейното дете, в следствие на раждане, извършено на 26.02.2015 г. съгласно влязло в законна сила решение №260089/22.11.2021 г. на ОС Варна по гр.д. №627/2020 г., постановено при 1 участието на ответника като трето лице помагач на страната на СБАГАЛ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. С така депозираната уточняваща молба не бил заявил нито оттегляне, нито отказ от първоначално предявения иск, респективно съдът не се произнесъл с определение, с което да прекрати частично производството по делото поради частично оттегляне или отказ от иска. Счита, че цитираната от окръжния съд практика на ВКС в посочените по-горе определения е неотносима към настоящия случай. Така, касаело се за посочване на нова цена на предявения иск по реда на чл.129 от ГПК и в този случай заплатената вповече държавна такса подлежала на възстановяване.

Позовал се и на практиката на ВКС, обективирана в определение №3742 от 18.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №2326/2025 г., IV г. о.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по отделените от гр.д.№627/20г. по описа на ВОС обратни искове на настоящия жалбоподател „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ЕООД против П.М.А., в условие на евентуалност: ако бъде уважен главният иск на К.Х.П. против СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ЕООД с пр. осн. чл.49 от ЗЗД (предмет на гр.д.№627/20г.) за заплащане на сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени от П.

Атанасов (трето лице помагач на ответника по гр.д. №627/20г.) като лице, на което ответното дружество е възложил съответната дейност, средна телесна повреда на К. П. и смърт на нейното дете на 26.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта26.02.2015г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски, и, ако същевременно бъде отхвърлен предявеният от СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ЕООД против другото трето лице помагач на негова страна по гр.д.№627/20г. ЗАД„Алианц България“АД, гр.София обратен иск за осъждане на застрахователното дружество да му заплати сумата от 109 700лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по сключен договор от 31.10.2014г. за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, ведно със законна лихва считано от датата на деликта - 26.02.2015г. и сторените съдебноделоводни разноски, то да се осъди П.М.А. да заплати на СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ЕООД сумата, до която е уважен главният иск на К.Х.П., предявен за сумата от 200 000лв., ведно със законна лихва от 26.02.2015г. и разноски. В условие на евентуалност, ако главният иск на К.Х.П. бъде уважен, но бъде уважен и предявеният обратен иск против ЗАД „Алианц България“ АД за сумата от 109 700лв. (застрахователния лимит), то да се осъди П.М.А. да заплати на СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов 2 Варна“ ЕООД сумата, представляваща разликата над размера, за който е бил уважен обратният иск против ЗАД „Алианц България“ АД, до пълния размер, за който е бил уважен главният иск на К.Х.П. против СБАГАЛ “Проф. д-р Димитър Стаматов - Варна“ ЕООД, предявен за сумата от 200 000лв., ведно със законна лихва от 26.02.2015г. и разноски. По исковете – главен за 200 000 лв. и евентуален за по-нисък, неуточнен към този момент конкретен размер, ищецът е заплатил държавна такса от 4% върху 200 000 лв., или - в размер на 8 000 лв. Исковете за размер на сумата от 200 000 лв. са били обезпечени чрез възбрана върху имот на длъжника, при условие на внесена гаранция от 20 000 лв. Делото е било спряно и след приключване на производството по гр.д.

№627/20г. по описа на ВОС с влязло в сила решение е било възобновено. По гр.д. №627/20г. по описа на ВОС болницата (СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов - Варна“ ЕООД) – там ответник е била осъдена да заплати на осн. чл.

49 ЗЗД на ищцата К. Т. - пострадала родилка обезщетения за вреди в размер на сумите от 150 000 лв. и от 17 000 лв., ведно с лихвите от 26.02.2015 г. до окончателното им изплащане и е бил уважен обратният иск на болницата срещу застрахователя ЗАД „Алианц България“ за сумата от 109 700 лв., ведно с лихвите от 26.02.2015 г., при условие, че присъдените суми бъдат изплатени от застрахования на увреденото лице. След възобновяване на производството, с оглед горния резултат и предвид новонастъпили факти, с молба от 10.07.2024 г. ищецът СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ЕООД е заявил, че уточнява претенцията си срещу ответника П.М.А. в размер на сумата от 104 360,44 лв. (тази по евентуалния му иск). С определение от 25.10.2024 г., съдът е дал указания за уточняване дали ищецът оттегля или се отказва от иска за горницата до първоначално предявения размер (200 000 лв.), като такова ищецът не е заявил. С определение от 17.02.2025 г. съдът е отменил определението си с указанията.

С молбата от 27.11.2024 г. ищецът е пояснил, че по посочено споразумение, застрахователят платил директно на пострадалата сумите за които бил осъден по обратния иск от 109 700 лв. главница и 90 644,95 лв. – лихви и отделно болницата платила на пострадалата още 104 360,44 лв., от които главница 57 300 лв.- главница и 47 060,44 лв. – лихви до пълния размер, за който е била осъдена по чл. 49 ЗЗД с решението по гр.д. №627/20г. на ВОС. Пояснил е, че сега претендира от ответника само последната сума, тъй като при завеждането на исковете е изхождал от това, че П.А. не е бил в трудовоправни отношения с болницата и не бил включен в полицата по застраховката и можело обратният му иск срещу застрахователя да бъде отхвърлен. С определение от съдебно заседание, проведено на 25.08.2025 г., окръжният съд е одобрил постигнатата от страните по делото спогодба и прекратил производството по гр.д.

№309/2021 г. по описа на ВОС, като постановил и връщане на сумата от 2087,20 лв. като половина от внесена държавна такса. Със спогодбата ответникът се задължил да плати на ищеца сумата от 57 300 лв., а при условие на заплащането й в срок, остатъкът до 104 360,44 лв. страните приели за недължим. Ищецът се задължил и да подаде молба по делото, с която да 3 оттегли всички предявени искове както и искания за разноски.

С молбата си от 01.09.2025 г., ищецът поискал от окръжния съд да му възстанови надвнесена държавна такса от 3 825,58 лв. (представляваща разлика между дължима такава от 4% върху иск от 104 360,44 лв. и платената от 8000 лв. върху иск от 200 000 лв.) по съображения, че исковата молба била поправена с посочване на нова цена, след оставянето й без движение от съда.

Позовал се на съдебна практика в този смисъл.

Съгласно чл.4б от Закона за държавните такси, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4, б."а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата –дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането й или е била надвнесена, т. е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4, б."а" от Закона за държавните такси. В практиката на ВКС (определение №1093 от 12.03.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. №618/2024г.; определение №584 от 12.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. №183/2024 г., определение №126/15.03.2013 г. по ч. гр. д.

№1193/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение №289/28.10.2013 г. по гр. д. №6512/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение №719/13.11.2014 г. по ч. търг. д. №1164/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др.) последователно се приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл.4б от ЗДТ хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в хипотезата на надвнасяне на такси. По аргумент от чл.3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Понятието "услуга" следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл.2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане. В случая не е налице никоя от изброените по-горе хипотези, тъй като съдът е образувал исково производство по исковете, заведени от ищеца за сумата от 200 000 лв. и в евентуалност за по-нисък размер (посочен като начин на изчисляване в понисък) и държавната такса от 8 000 лв. е била правилно внесена в размер на 4% от цената на главния иск от 200 000 лв. Претендираната за връщане такса 4 не е била надвнесена, нито ищецът е бил освободен от внасянето й. Делото е прекратено изцяло, след постигната между страните спогодба по него.

Соченото от жалбоподателя определение на ВКС касае съвсем различна хипотеза, защото в случая не е била налице нередовност на исковата молба по отношение на посочената от ищеца първоначално цена на иска, съдът не е оставял исковата молба без движение за поправянето й и тя не е била поправяна в сочения в това определение смисъл. При прекратяване на производството поради постигната спогодба, не е налице хипотеза на недължимо платена такса и същата не подлежи на връщане на това основание.