Решение № 80 от 27.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100107 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, е предявила против „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул.

„Георги Костов” № 3, ЕИК 122002389, представлявано от ... Р. Т.

С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал.

1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника в продължение на почти .. години, което е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие). При прекратяване на трудовото правоотношение тя е била придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което работодателят й е начислил в заповедта от 22.04.2022 г. шест брутни заплати в общ размер от 7428 лева. Посочената сума до днес не е изплатена, поради което се иска от съда да осъди работодателя „Лилия – С” АД да заплати на работника – ищец по-горе посочената сума, заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от настъпване на падежа (22.04.2022 г. ), до датата на която исковата молба е постъпила в съда – 13.02.2024 г.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими , като на основание чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се разглеждат по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на кодекса.

От страна на ответника, чрез изпълнителния директор, е подаден писмен отговор. Работодателят не оспорва, че И. е работила по трудово правоотношение в предприятието, но твърди, че същото е било прекратено на 1 основание чл. 326, ал. 1 КТ. На 09.06.2022 г. на С. И. е изплатена сумата от 2428,04 лева, представляваща част от дължимото обезщетение. В тази връзка от представителя на дружеството се изтъква, че претенцията се явява неоснователна в търсения размер.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

По силата на Заповед № .. от ... г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, като е разпоредено на С. И. да се изплатят шест брутни трудови заплати при пенсиониране. От заключението на вещото лице се установява, че дължимото обезщетение е в размер на 6532,32 лева. На 09.06.2022 г. с разходен касов ордер (РКО) № 26 са изплатени 1532,32 лева, като остатъкът е в размер на 5000 лева. Мораторната лихва е 1080,29 лева, като при изчисляването й е отчетено частичното плащане извършено на 09.06.2022 г. Видно от разпореждането за отпускане на пенсия, считано от ... г. на ответника е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените искове са основателни и доказани – до размерите посочени в заключението на вещото лице.

Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване, като от представените по делото документи е видно, че И. е придобила това право на .... г. Обезщетението е посочено в прекратителната заповед, подписана от изпълнителния директор и е изчислено от вещото лице.

Вземането за главницата е изискуемо от момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор – ... г., т.е. от тази дата задълженото лице е в забава, а базата за изчисление на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец.

Работодателят е длъжен да отразява в писмена форма и да удостоверява обстоятелствата, свързани с трудовото възнаграждение на наетите по трудов договор лица, както и с дължимите им обезщетения, което е направено .

Вземанията са изискуеми, а ликвидни ще станат ако исковете бъдат уважени.

Според указаната от съда с разпореждането му от 21.03.2024 г. доказателствена тежест, ищецът успя да докаже наличие на законовите предпоставки за уважаване на предявените искове – до размерите установени в заключението на вещото лице, а работодателят, чрез законния си представител, не доказа че е изпълнил изцяло и в срок законовото и договорното си задължение да заплати дължимото обезщетение на датата, на която е следвало да го направи.

На основание чл. 83 ГПК вр. с чл. 359 КТ и чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ще следва заплати държавна такса върху уважените оценяеми 2 искове. Решенията, с които се присъжда възнаграждение и обезщетение за работа, подлежат на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК 122002389, представлявано от ... Р. Т.

С., да заплати на С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 7428 лева отхвърля иска.

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК 122002389, представлявано от ... Р. Т.

С., да заплати на С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН ********** , сумата от 1080,29 лева, представляваща законната лихва за забава върху обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 22.04.2022 г. до 13.02.2024 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 1500 лева отхвърля иска.

На основание чл. 242 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в тази му част.

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК 122002389, представлявано от ... Р. Т.

С., да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Своге дължимата държавна такса по уважените искове в размер от 250 лева.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 28.05.2024 г. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3