Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 607 от 31.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 483/2023
Вид
Определение № 607
Подписан
31.10.2023
В сила
13.02.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500483 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес град София, ул. *********** срещу Определение № 545/08.09.2023г., постановено по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по посоченото дело. Частният жалбоподател развива оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излага, че съдът е формирал извод за неоснователност на молбата му без да съобрази факта, че единственият му доход е пенсия за инвалидност 85% поради това, че страда от онкологично заболяване, както и че след 2010г. ЕТ „СНЕМО МАРС – М. Д.“ не реализира печалба и е на загуба. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което частният жалбоподател бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса в производство.

Великотърновския апелативен съд, при данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу Окръжен съд-Пловдив и Апелативен съд-Пловдив, с която са предявени четири обективно съединени иска по ЗОДОВ. С Разпореждане № 170/11.05.2023г. съдът е указал на ищеца да заплати държавна такса по всеки от исковете, възлизаща в общ размер на сумата от 40 лв. и представи платежния документ по делото. В предоставения му срок ищецът подал молба с искане за освобождаване от задължението му за внасяне на държавна такса в производството, към която е приложил декларация за материално и гражданско състояние. В последната е декларирал, че страда от редица заболявания, между които и онкологично заболяване, поради което твърди, че е с призната 1 трайно намалена работоспособност от 85%. Декларирал е, че е семеен, не притежава недвижимо имущество и МПС, не реализира каквито и да било доходи, включително и от дейността на ЕТ „СНЕМО МАРС – М. Д.“. Посочил е, че получава единствено пенсия по инвалидност в размер на 490 лв., както и че съпругата му не притежава имущество и не реализира доходи. Декларирал е, че няма ненавършили пълнолетие лица, които да издържа.

След постъпване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК съдът е изискал служебно справка от НОИ – София относно актуално състояние на трудови договори и осигурителен доход на молителя, от СДВР - София за притежавани от молителя и съпругата му МПС, от Агенция по вписвания относно притежавано недвижимо имущество от двамата съпрузи.

Представените по делото справки, включително и служебно направената от съда за трудови договори на молителя, са установили, че същият няма действащи трудови договори, като последните два трудови договора са сключени на 04.01.2022г. и са прекратени на 25.05.2023г., той и съпругата му не притежават МПС. Ищецът е регистриран като ЕТ и се осигурява, като размерът на осигурителния му доход е 1 000 лв. От изготвените от Агенция по вписвания справки се установява, че на 22.07.2022г. ищецът се е разпоредил чрез възмездна сделка с притежаван от него недвижим имот, находящ се село Рударци, община Перник. От извършената справка в ТР съдът е установил, че същият е управител на редица търговски дружества.

В обжалваното определение Окръжен съд-Габрово е посочил, че цитираното от ищеца в молбата му ЕР на ТЕЛК, с което твърди, че му е определена намалена работоспособност за определени заболявания, не е представено по делото. Изложил е, че от допълнително изисканите от съда справки е установено, че същият е осигурен от ЕТ „СНЕМО МАРС – М.

Д.“ за сумата от 1000 лв., няма данни дейността на този търговец да е прекратена и че ищецът е управител на още осем действащи търговски дружества. Въз основа на тези данни съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по производството въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси в съдебното производство, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да ги заплати.

От представената декларация от 25.05.2023г. за материално и гражданско състояние и приложените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че частният жалбоподател и съпругата му не притежават недвижимо имущество и МПС, не реализират 2 трудови доходи, доходи от наеми

, рента и аренда от земеделски земи, дивиденти от търговски дружества. Жалбоподателят няма влогове, но получава пенсия за инвалидност в размер на 490 лв. Управител е на редица търговски дружества, като видно от извършена справка в ТР по партидите на повечето от тях са публикувани декларации по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч за неосъществявана от 2017г. - 2018г. търговска дейност, а за останалите са обявени ГФО, в които не са отчетени положителни счетоводни резултати.

От друга страна, частният жалбоподател е все още в трудоспособна възраст. Същият е регистриран като ЕТ и няма данни да не осъществява търговска дейност. От справка в ТР се установява, че няма публикувана декларация, че търговецът не осъществява такава, а и са обявени годишните му финансови отчети. Макар от последния да не се установява положителен финансов резултат, както и от финансовите отчети на „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, фактът на участието им в тях като управител прави вероятно реализирането на доходи. Освен това, същият като ЕТ се осигурява върху осигурителен доход от 1 000 лв., деклариран от търговеца за м.юли 2023г. Върху посочения доход се дължат осигурителните вноски, размерът на които не може да бъде по-нисък от 780 лв. за 2023г. От събраните доказателства е видно, че М. Д. Д. се е разпоредил със свое недвижимо имущество чрез възмездна сделка – покупко-продажба, която дори да е извършена около десет месеца преди подаване на молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса доказва получени от него парични суми. На следващо място, последните сключени от него два трудови договора са били прекратени едва три дни преди подаване на настоящата молба до съда, поради което същите не могат да бъдат игнорирани като източник на средства до този момент. Частният жалбоподател получава и пенсия за инвалидност в декларирания от него размер.

По тези съображения, заплащането на дължимата за първоинстанционното производство такса в общ размер от 40 лв., предвид минималния й размер, не представлява сериозно затруднение за него и не би възпрепятствало достъпа му до правосъдие.

Ето защо, молбата на М. Д. Д. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото поради липса на достатъчно средства за заплащането й се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне, респ. първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 545/08.09.2023г., постановено по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК..

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4