Решение № 175 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330202432 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000324 / 02.02.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия Закон.

В Жалбата си Д. С. П. чрез процесуалния си представител адвокат Л. Г. Л. от *** моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила; разноски не се претендират. Редовно призовани, нито жалбоподателят, нито процесуалният му представител се явяват в съдебно заседание за лично упражняване право на защита.

Въззиваемата страна – Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, представена с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна:

През деня на 01.01.2024 година *** по охрана на обществения ред към 01 РУ на МВР - Пловдив В. Т. Ш. и колегата му *** И.П.К. в изпълнение на задълженията си като дежурен автопатрул се движат по улица „Стефан Стамболов“ в посока юг, когато се разминават с лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *** и решават да го спрат за проверка, като за целта го последват. Пежото прави десен завой по улица „Славееви гори“, навлиза в паркинг до № 20, след което подава рязко газ и от другата страна на паркинга преминава през бюрдюра и с ляв завой отново излиза на платното на улица „Стефан Стамболов“. Полицаите го последват с включена звукова и светлинна сигнализация, тъй като партнерът на спира. Започва кратко преследване, при което от пежото са извършени множество нарушения на правилата за движение по пътищата, като навлизане на улица „Поручик Въльо Стефов“ в насрещното движение и засичане насрещно движещ се автомобил с отнемане предимството и създаване на предпоставка за ПТП, а на самите завои преследваният автомобил влиза в завоите с много висока скорост и се изнася надалеч. Преследването продължава до кръговото движение на квартал Остромила и в квартал Беломорски, където органите на реда губят водача от поглед и решават да спрат с оглед безопалсност.

Няколко дни по-късно водачът на „Пежо Партнер“ с рег. № *** е установен – собственикът на автомобила Д. С. П., който идва в 01 на МВР Пловдив и където от полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на Управлението И. Г. П. по изготвените от колегите му докладни записки съставя на жалбоподателя в негово присъствие няколко акта за установяване на административно нарушение, въз основа на които впоследствие от Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, са издадени и няколко наказателни постановления.

За нарушението, предмет на настоящото производство, на Д. П. е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 551774 / 08.01.2024 година, който жалбоподателят отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел на основание чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от 2 разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция полицаи И. Г. П. и В. Т. Ш. в качеството на свидетели, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

За отразените в съставения Акт серия GA № 551774 / 08.01.2024 година констатации от жалбоподателя не са представени опровергаващи ги доказателства и обстоятелствата изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Но дали установените факти разкриват състава на вмененото в отговорност нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чиято разпоредба указва задължение на водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни средства, в конкретния случай Съдът счита, че не следва да се произнася по същество, тъй като е налично друго основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-000324 / 02.02.2024 година.

От справка в деловодната система на Районен съд - Пловдив на настоящия състав е служебно известно, че за осъществените на 01.01.2024 година от Д. С. П. противоправни действия срещу него е образувано бързо производство № 9 / 2024 година по описа на 01 РУ на МВР - Пловдив, по което с Обвинителен акт № 333 / 2024 / 25.01.2024 година на Районна прокуратура - Пловдив лицето е предадено на съд за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 486 / 2024 година на Районен съд Пловдив, VII н. с., приключило с Протоколно определение № 531 / 25.01.2024 година за одобряване на споразумение за решаване на делото (влязло в сила на 25.01.2024 година), с което Д. С. П. е признат за виновен в това, че на 01.01.2024 година в град Пловдив противозаконно пречи на органи на властта – *** В. Т. Ш. (на длъжност „*** в участък Първенец“ към 01 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) и *** И.П.К. (на длъжност „***“ в група „Патрулно-постова дейност“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) – да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата: Полицейските органи могат да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелство за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, като чрез бягство не изпълнява нареждане за спиране и проверка на лек автомобил 3

„Пежо Партнер 2,0 Д“ с рег. № *** и на основание чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК му е определено и наложено наказание петстотин лева глоба.

С оглед на горното процесното наказателното постановление се явява неправилно, като издадено в нарушение на принципа non bis in idem (не два пъти за едно и също нещо).

При съпоставката между отразените в Обвинителния акт от 25.01.2024 година обстоятелства по осъществяване на деянието, за което на жалбоподателя е ангажирана наказателната отговорност по Наказателния кодекс, и описание на нарушението в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-000324 / 02.02.2024 година е видно, че Д. П. всъщност е наказан два пъти в два различни процеса с наказателен характер за едно и също деяние, което е в противоречие с горепосочения принцип non bis in idem, отразен в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС (в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежен ред и пряко приложима от съдилищата, както изрично е указано в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по тълк. д. № 3 / 2015 година на ОСНК на ВКС) и в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, субсидиарно приложима в процеса по ЗАН съобразно препращаща норма на чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно този принцип (в който смисъл е и нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК) никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер.

По задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 / 2015 година на ОСНК на ВКС, за да се ползва деецът от защитата на принципа non bis in idem, следва да бъдат констатирани кумулативно следните елементи от фактическия състав – 1) спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие; 2) по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт; 3) предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние, а в настоящия случай и трите визирани предпоставки са налице.

Първата предпоставка е налична, доколкото отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на конвенцията; втората – доколкото производството по НОХД № 486 / 2024 година на Районен съд - Пловдив приключва с окончателен съдебен акт (влязло в сила споразумение за решаване на делото, по което е ангажирана отговорността на дееца за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК; третата предпоставка е налице, доколкото и по двата процеса жалбоподателят е наказан за едно и също деяние, изразило се в това, че на 01.01.2024 година в град Пловдив осъществява действия по противозаконно препятстване на полицейски служители да му извършат проверка, изразяващи се в осъществено от него бягство, с което не е изпълнил нареждането за спиране и проверка.

В случая вмененото деяние, предмет на настоящето производство – 4 предприемане на маневра „завой надясно“ с навлизане в насрещното движение и засичане на насрещно движещ се автомобил, е част от фактологията, обективираща бягството на жалбоподателя от органите на реда, с които действия той осъществява фактическия състав по противозаконно пречене на органите на властта да изпълнят, задълженията си по закон и с което е реализирано престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, за което обаче Д.

П. вече е наказан и ако бъде ангажирана отговорността му и за вмененото нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата в противовес със забраната за двойната наказуемост би бил санкциониран два пъти за едно и също нещо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24-1030-000324 / 02.02.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5