Решение № 119 от 29.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. К., 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100148 по описа за 2022 година

Предявен е иск от ЕМ. Ф. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „*******“ *** против Е.Е., роден на ********** г. в Република Т., област Ш., град Г., с правно основание в чл. 49 СК.

В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на 02.03.2020 г. в гр. К., който бил първи и за двамата.

Сочи, че със съпруга й се запознали във Ф.. Той живеел в Г.. В началото на 2020 г. ищцата отишла на гости при своята леля, която също живеела в Г..

Тогава се видели с настоящия й съпруг. Той идвал на гости в дома на леля й.

Решили да дойдат в Б. и да се оженят. Сочи, че на 02.03.2020 г. сключили граждански брак в гр. К. и заживели в дома на нейната майка в гр. К., ул.

„*******“ *******. Твърди, че седмица след това, съпругът й заминал отново в Г. да работи. От тогава до настоящия момент - близо две години, не се били виждали. Много рядко се чували, като последният им разговор бил съвсем на скоро, на който уточнили процедурата по развода им.

Твърди, че между тях липсвала всякаква връзка. Двамата били абсолютно чужди един спрямо друг. Всеки от тях живеел своя собствен живот. Бракът им съществувал само формално и следвало да бъде прекратен. Желае бракът им да бъде прекратен, без да се третира вината. Сочи, че живеела с друг мъж, от който й се родило дете. Тъй като имала сключен граждански брак, като баща на детето, бил записан съпругът й Е.Е.. Предстояло да води дела за оспорване на бащинство.

Твърди, че двамата желаели да прекратят брака си по взаимно съгласие, но тъй като съпругът й живеел в Г. бил възпрепятстван да присъства лично в съдебно заседание, поради което подава настоящата искова молба, с която съпругът й бил запознат и за което упълномощил адвокат.

Предвид горното моли съда да постановите решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира вината.

1

Тъй като за баща на детето бил записан Е.Е. отправя молба относно:

Детето С. Е.Е., роден на ****** г. в К. да остане за отглеждане и възпитание при майката Е.М. Ф., като негова майка и законен представител и неговото местоживеене да бъде на адреса на майката: гр. К., ул. „*******“ *** Сочи, че няма никакви претенции относно издръжката на детето и моли същата да бъде в минималния размер.

Предоставя на съда да се произнесе относно личните отношения между детето и съпруга, който не го е виждал, защото не бил биологичния баща.

Семейното жилище, в което живеели само една седмица, находящо се гр. К., ул. „*******“ ******* било собственост на майката на ищцата и никой от тях не би следвало да има претенции.

Няма претенции относно разноските по делото по отношение на окончателната държавна такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Кр. М..

Заявява, че молбата била допустима и основателна.

От името на Е.Е. заявява, че същият също желаел бракът им да бъде прекратен, но тъй като работил и живеел в Г. не може да се яви в съдебно заседание, поради което е упълномощил адвокат да го представлява. Сочи, че е запознат изцяло с исковата молба, както и със съдържанието на настоящия отговор.

Относно детето С. Е.Е., роден на ****** г. в К. следвало да остане за отглеждане и възпитание при майката, Е.М. Ф. и неговото местоживеене да бъде на нейния адрес: гр. К., ул. „*******“ ***

Моли размера на издръжката за детето да бъде в минималния законоустановен размер.

Моли съда да се произнесе относно личните отношения между детето и бащата, като се вземе под внимание факта, че ответникът не го е виждал, защото не е биологичния му баща.

Заявява, че няма претенции относно семейното жилище, собственост на майката на ищцата.

В провЕ.ното открито съдебно заседание по делото ищцата поддържа исковата си молба. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 02.03.2020 г. в гр. К., обл. С.З. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ****/0***** г. на Община К./.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***/****** г. като родители на детето С. Е.Е., ЕГН ********** са записани: ЕМ. Ф. М. – майка и Е.Е. – баща.

Ищцата ЕМ. Ф. М. е декларирала, че не работи, не развива частна и стопанска дейност, не притежава недвижими имоти, влогове или ценни книжа – представена декларациа по делото.

По делото е представен социален доклад. От същия е видно, че ищцата споделила, че от дванайсет години съжителствала на семейни начала с лицето О. Милков К.. Двамата имали две деца - М. на дванайсет години и А. на осем години. През 2019г. г-жа М. и г-н К. се разделили, като по това време г-жа М.

2 се запознала чрез Ф. с г-н Е.Е., който работил и живеел в Г.. На 02.03.2020г. двамата сключили граждански брак. По данни на г-жа М., тя и съпругът й живяли заедно около един месец в дома на нейната майка в гр. К., когато г-н Е. заминал за Г. с цел работа. След месец април, 2020г. двамата спрели да поддържат контакт помежду си и няколко седмици по-късно г-жа М. се върнала при първия си съжител О. К.. На ******г. Е.М. родила третото си дете С., чийто баща бил г-н К., но предвид факта, че майката имала сключен граждански брак с г-н Е.. Детето С. било записано с имената Е.Е..

Г-жа М. посочила, че за изминалите две години не била комуникирала с г-н Е., който не бил уведомен за раждането на детето С., никога не го е виждал и между двамата нямало изградена емоционална връзка. По данни на Е.М., г-н Е. към момента пребивавал на територията на Република Г..

В заключението на доклада, служителите на отдел „Закрила на детето" установили, че преките и непосредствени грижи за детето С. Е.Е. били поети от майката Е.М., която отговорно изпълнявала родителските си задължения и успявала да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Независимо, че родителите на малолетния били в граждански брак, г-н Е. не познавал детето, не участвал по никакъв начин в неговото отглеждане и между тях нямало изградена емоционална връзка. Е.М. желаела родителските права за детето С. Е.Е. да бъдат присъдени на нея, издръжката, заплащана от г-н Е. да е в минималния размер и заявила, че няма претенции относно режима на контакта между г-н Е. и детето.

По делото се събраха гласни доказателства – свидетелите КСА и БСХ, без родство със страните, заявиха, че страните по делото се оженили през март, 2020 г., живеели малко време заедно, като ответникът заминал на работа в Г..

Емине сега живеела с друг мъж, имала и деца от него. Същата била категорична в желанието си за развод.

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите.

Съдебната практика многократно е давала опрЕ.ление кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.

Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, 3 без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.

ОТНОСНО ВИНАТА:

Страните по делото са направили конкретно искане по този въпрос, съдът да не се произнася по въпроса за вината. Видно от отговора на исковата молба, ответникът е съгласен да бъде прекратен гражданския му брак, съгласен е упражняването на родителските права на роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката, не възразява да заплаща минимална месечна издръжка. Поради това съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за вината.

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА

ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.

С оглед ниската възраст на детето С., съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си. В отговора на исковата молба ответникът не възразява упражняването на родителските права върху малолетното дете да бъдат възложени на Е.М..

Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде опрЕ.лен режим на лични контакти между малолетното дете С. и ответника, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00до 13,00 часа, както и 5 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се опрЕ.ля „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е опрЕ.лен нов размер на 4 минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.

139 СК).

Към настоящия момент детето С. е на сЕ.м месеца. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.