Решение № 2766 от 23.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120107458 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес * и К. И. К., ЕГН **********, с адрес *, представлявани от А. Е. от АК-Русе, срещу "МИЛИАНИ" ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от М.Д.М., Е.А.Д. А.Д.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, а именно: за осъждане на ответника да преустанови своите противоправни действия, с които пречи на ищците да ползват асансьора в жилищната част на сградата на адрес *, като прекратява сключения договор за поддръжка на асансьора, както и за осъждане на дружеството да възстанови функционирането на асансьора.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на жилище в сграда с идентификатор *, представляващ апартамент на адрес *, като ответниците са собственици в сградата на търговски обекти. По проект в сградата са предвидени да функционират два асансьора, като единият обслужва търговската част, а другият – жилищната. Твърди се, че ответното дружество от 2018г. системно създава проблем за ползването на асансьора в жилищната част, като от негова страна е дадено разпореждане до обслужващия сервиз този асансьор да не функционира. През 2022 г. с решение на етажната собственост е бил пуснат за кратко, но след това отново спрян. През 2020 г. е имало сключен договор от етажните собственици с дружсетвото Б.Л. ООД, но той е бил прекратен от ответника. През 2022 г. е било проведено общо събрание на етажните собственици, но ответникът, като такъв притежаващ повече от 50 % от идеалните части от общите части е гласувал против и затова не е било възстановено неговото функциониране. Твърди се, че с тези свои правни и фактически действия ответникът препятства ползването на общите части на сградата и се иска уважаване на претенцията. Представени са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че функционирането 1 на асансьора е било преустановено поради неплатени такси за неговата поддръжка и обслужване. Първоначално таксите са били заплащани от етажните собственици към ответното дружество, което е сключило договор за поддръжка на асансьора, но поради непогасени задължения от живущите е прекратило този договор. Посочват, че договорът приложен към исковата молба е бил сключен между П. Д. С. и дружеството Б.Л. 2 ООД и ответникът не е страна по него. Твърди, че асансьорът е бил спрян след отмяна/прогласяване на нищожно на решение на общо събрание с решение по гр.д.№ 4371/2020г. на БРС, потвърдено от въззивния съд по в.гр.д.№ 1948/2021 г. на БОС. Изложено е предположение, че следва собствениците да си сключат договор за поддръжка на асансьора, като ответникът няма ангажимент и задължение за заплащането на таксите за тази услуга. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на един свидетел, както и в случай на оспорване на СИЕ.

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от Закон за собствеността.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед дадените разрешения с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта за защита на различни аспекти на правото на собственост според вида и интензитета на тяхното накърняване. При така изложеното тълкуване на закона не може да бъде споделено становището на ответника за недопустимост на иска, доколкото от ищеца се излага твърдение за поддържано от ответника състояние, което има вредно въздействие върху собствената и се създават пречки за ползването на общите части на сградата, каквато се явява и асансьора, а това препятства служенето със собствения на ищеца имот в пълен обем.

Затова спорът следва да бъде разгледан по същество при оценка на фактите и наличието на предпоставките за уважаване на иска. Съгласно цитираното тълкувателно решение двете задължителни условия за това са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

В случая по делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че страните са етажни собственици в сграда на адрес *, като ответното дружество притежава повече от 50 % от идеалните части от общите части в сградата. Не се спори също така, че в сградата има два асансьора – един за т.нар. “жилищна част”, в която е имотът на ищците и един в т.нар. “търговска част”, която се ползва и експлоатира от ответника.

Опитите за взимане на решение за експлоатация на асансьора в жилищната част са останали неуспешни още от 2018 г., за което няма спор по делото. Не се оспорва и 2 обстоятелството, че с решение № 261084/23.8.2021г. по гр.д. № 4371/2020г. на БРС, са били отменени всички взети решения на общото събрание на етажната собственост с протокол от на 06.07.2020г., включително и относно експлоатацията на асансьора. Затова е бил прекратен и сключеният на 15.07.2020 г. договор за поддръжка и експлоатация на асансьора с дружеството Б.Л. 2 ЕООД, по искане на ответното дружество. Впоследствие на проведено общото събрание от 11.12.2022г. е бил направен пореден опит от страна на етажните собственици, да вземат позитивно решение за сключване на договор за пускане в експлоатация на асансьора в жилищната част на сградата, което е било неуспешно, след негативния вот на ответника, видно от представения протокол.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват влошените отношения между етажните собственици и ответното дружество, които датират от 2018 г., като асансьорът в т.нар. жилищна част на сградата е бил спрян, поради прекратяване на договора с дружеството, което е осъществявало поддръжката му и липсата на валидно взето решение за сключване на нов такъв. От показанията на свид.Петя К. – майка на ищцата се установява още, че след неуспешните опити за пускане в експлоатация на асансьора и след отмяна на решенията на общото събрание, етажните собственици са направили пореден опит на 21.10.2024 г. отново да бъде взето такова решение, но без успех.

При така очертания правен спор, съдът приема, че макар и морално неприемливи, действията на ответното дружество не се явяват неправомерни или неоснователни, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск.

Съдебната практика последователно приема, че ищецът носи тежестта да докаже обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно действие или бездействие на ответника ограничава, смущава или препятства възможността на ищеца да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Дори и поведението на дружеството да смущава или препятства възможността за взимане на решение на общото събрание на етажната собственост, това негово действие не може да бъде квалифицирано като неоснователно или неправомерно. Съгласно приложимите разпоредби на закона, по отношение на общите части, правата на собствениците на отделните обекти се определят по реда на чл.40 ЗС и специалния Закон за управление на етажната собственост. Начинът, по който етажен собственик ще прецени да упражни правото си на глас в общото събрание не подлежи на съдебен контрол, като това дали и как ще гласува не представлява действие, даващо основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Затова и избраният от ищците процесуален ред е несъответен на търсената защита и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Ползването на асансьорите, като общи части по предназначение действително е въпрос, който следва да бъде взет от етажните собственици, поради което от значение е дали е налице възможност за обособяване на самостоятелна етажна собственост за т.нар. жилищна част на сградата. Също така, съгласно правилата установени в Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, ползвателите имат възможността да сключат договор за поддържането, преустройването и ремонтирането с лица вписани в регистъра по чл. 36, ал.1 ЗТИП.

Само за пълнота следва да се посочи, че провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, са задължения, за изпълнението на които следи кмета на съответната община, който упражнява и текущ контрол за етапното изпълнение на мерките, предвидени в техническия паспорт (част от които са и поддържане в експлоатационна годност на пътническите и товарните асансьори в сградата съгласно чл. 7 от Наредба № 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите). Отделно от това, в случай, че са налице действия на отделен етажен собственик извършени в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са 3 установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на сградата по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в нея, последните имат възможността да сезират съответните административни органи, според категорията на обекта.

С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 500лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я иска на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес * и К. И. К., ЕГН **********, с адрес *, представлявани от А. Е. от АК-Русе, срещу "МИЛИАНИ" ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от М.Д.М., Е.А.Д. А.Д.М., с правно основание чл. 109 ЗС, а именно за осъждане на ответника да преустанови своите противоправни действия, с които пречи на ищците да ползват асансьора в жилищната част на сградата на адрес * и да възстанови функционирането на асансьора, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН **********, с адрес * и К. И. К., ЕГН **********, с адрес *, представлявани от А. Е. от АК-Русе, да заплати на "МИЛИАНИ" ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от М.Д.М., Е.А.Д. А.Д.М., сумата от 500 лв. (петстотин лева) - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4