Решение № 1412 от 24.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. П., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102742 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „М.“ №10, ет.3, ап.9, чрез адвокат А. А. А. от АК П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ №3, против „С. К. К. Г. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „В. К.“, бл. 58, ап. офис №6, с представител А. С., с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 2101,30 лева, платени при изначална липса на основание.

В исковата молба ищецът твърди, че в периода 15.09.2023 г. - 20.05.2024 г. между ищеца и ответника са сключени четири Договора за потребителски кредит, както следва:

- Договор за потребителски кредит от 15.09.2023 г., с главница 900 лева. ГПР бил определен на 65.46%, ГЛП 50.68%, кредитът бил платим на шест месечни равни вноски, всяка вноска от които 172.64 лева. Лихвата била 137,64 лева за целия период. Общата дължима сума била определена на 1037.64 лева без неустойката. С неустойката при непредоставяне на обезпечение общата дължима сума ставала – 1533,36 лева. Твърди, че е заплатила сумата в размер на 1117 лева, като сумата в размер на 217 лева е платена без основание.

Сочи, че с §6 от договора от 15.09.2023 г. се предвиждало в тридневен срок да се предостави обезпечение - 1. Поръчителство от едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати; 2. Поръчителство от две физически лица, лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати. С §7 от договора от 15.09.2023 г. се предвиждало, че при непредоставяне в срок някое от обезпеченията по §6. от договора се приемало, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани 1 с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се били съгласили потребителят да заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 495.72 лева, платима на 6 равни части в размер на 82.62 лева, на падежите по договора със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 255.26 лева.

- Договор за потребителски кредит от 05.12.2023 г. с главница 1100 лева. ГПР бил определен на 59.06%, ГЛП 47.31%, кредитът бил платим на шест месечни равни вноски, всяка вноска от които 209.45 лева. Лихвата била 156.70 лева за целия период. Общата дължима сума била определена на 1256.70 лева без неустойката. С неустойката при непредоставяне на обезпечение общата дължима сума ставала - 1789.96 лева. Твърди, че е заплатила сумата в размер на 1401 лева, като сумата в размер на 301 лева е платена без основание.

Сочи, че с §6 от договора от 05.12.2023 г. се предвиждало в тридневен срок да се предостави обезпечение - 1. Поръчителство от едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати; 2. Поръчителство от две физически лица, лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати. С §7 от договора от 05.12.2023 г. се предвиждало, че при непредоставяне в срок някое от обезпеченията по §6. от договора се приемало, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се били съгласили потребителят да заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 533.26 лева, платима на 6 равни части в размер на 88.88 лева, на падежите по договора със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 298.33 лева.

- Договор за потребителски кредит от 12.02.2024 г. с главница 2000 лева. ГПР бил определен на 65.32%, ГЛП 51.34%, кредитът бил платим на шест месечни равни вноски, всяка вноска от които 384.99 лева. Лихвата била 309.94 лева за целия период. Общата дължима сума била определена на 2309.94 лева без неустойката. С неустойката при непредоставяне на обезпечение общата дължима сума ставала 3102.11лева. Твърди, че е заплатила сумата в размер на 2584,40 лева, като сумата в размер на 584,40 лева е платена без основание.

Сочи, че с условието на §6. от Договора от 12.02.2024 г. се предвиждало в тридневен срок да се предостави обезпечение - 1. Поръчителство от едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 2 минимални работни заплати; 2. Поръчителство от две физически лица, лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 2 минимални работни заплати. С а §7 от договора от 12.02.2024 г. се предвиждало, че при непредоставяне в срок някое от обезпеченията по §6. от договора се приемало, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се били съгласили потребителят да заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 792.17 лева, платима на 6 равни части в размер на 132.03 лева, на падежите по договора със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 517.02 лева.

- Договор за потребителски кредит от 20.05.2024 г. с главница 2500 лева. ГПР бил 2 определен на 58.92%, ГЛП 47.23%, кредитът бил платим на шест месечни равни вноски, всяка вноска от които 475.91 лева. Лихвата била 355.46 лева за целия период. Общата дължима сума била определена на 2855.46 лева без неустойката. С неустойката при непредоставяне на обезпечение общата дължима сума ставала - лева. Твърди, че е заплатила сумата в размер на 3498,90 лева, като сумата в размер на 998,90 лева е платена без основание.

Сочи, че с условието на §6 от договора от 20.05.2024 г. се предвиждало в тридневен срок да се предостави обезпечение - 1. Поръчителство от едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 2 минимални работни заплати; 2. Поръчителство от две физически лица, лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 2 минимални работни заплати. С §7. от договора от 20.05.2024 г. се предвиждало, че при непредоставяне в срок някое от обезпеченията по §6. от договора се приемало, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се били съгласили потребителят да заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 792.17 лева, платима на 6 равни части в размер на 132.03 лева, на падежите по договора със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 517.02 лева.

Твърди, че предвидената неустойка в договорите имала характер на скрито възнаграждение - добавък към възнаградителната лихва, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Също неизпълнимо било и задължението да се предостави обезпечение в посочения срок съгласно условията в договорите. Целта на това задължение за предоставяне на обезпечение била да влезе в сила клаузата за начисляване на неустойка за допълнително възнаграждение на Ответника.

Сочи, че ответникът не бил посочил действителния ГПР, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В хода по същество ищецът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Смята, че от приложените доказателства не се установява, какви задължения е погасявал ищецът. Липсвали и доказателства, от които да се установи, че процесните договори страдали от сочените в ИМ пороци.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото разписки и извлечение от банкова сметка се установява, че ищецът е превел в полза на ответното дружество сумата в общ размер на 8801,30 лева. Като основание в разписките е посочено „вноска по кредит“, „предсрочно погасяване кредит“.

3

Не е спорно и че ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата в размер на 6500 лева, на четири превода, извършени на 20.05.2024 г., 12.02.2024 г., 05.12.2023 г. и 15.09.2023 г.. Във всички разписки е посочено като основание „Договор за кредит на Т. П. Г..

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Не е спорно, че ищецът е превел в полза на ответното дружество сумата в размер на 8801,30 лева.

Съдът е указал на страните по делото доказателствената тежест на всяка една от тях, като е видно, че при доказаност на факта на плащане на процесната сума от ищеца на ответното дружество, то в тежест на последното е да докаже, че я е получил на конкретно правно основание. От страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, че има правно основание да задържи процесната сума. Дори да се приеме, че между страните са съществували договорни отношения по договори за заем, каквито твърдения има, но няма ангажирани доказателства в тази насока, то от приложените доказателства /разписки/ се установява, че ответникът е превел в полза на ищеца сумата в размер на 6500 лева. Т.е. от това може да се направи извод за наличието на основание за задържане на сума до този размер, но за останалата част от преведените суми от ищеца – 2301,30 лева, ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че са постъпили по силата на някакво облигационно правоотношение с ищеца, респективно че има основание да я задържи.

По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът е получил сумата в размер на 2301,30 лева без основание, т.е. по-голяма от претендираната от 2101,30 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на изменение на исковата претенция по реда на чл.214 ГПК, съдът следва да я уважи до претендирания размер от 2101,30 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в размер на 200 лева ДТ. Не представляват ДТ, сторените разноски за превод на дължимата ДТ.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на А. А. от АК П. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение в претендирания размер от 510,13 лева