Решение № 217 от 13.07.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Нови пазар, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. С.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20243620101310 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Ж. С. Т., ЕГН:

********** от град К., бул. *** А срещу „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, седалище и адрес на управление град София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № *** от *** год., поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № *** от *** год. за предоставяне на сума в размер на 1 300 лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 1 574,45 лв., съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40,97 %, а годишният процент разходи е в размер на 49,7 %, при уговорен срок за изпълнение от 30 дни. Наред с това е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 230,65 лева. Сключени са анекси към договора за кредит на *** г., на *** г. и на *** г., по силата на които е продължен срокът за изпълнение с един месец, при всеки от които е заплатена такса за бързо разглеждане, съответно 249,60 лева, 187,20 лева и 250,00 лева.

Процесният Договор за кредит е потребителски с оглед качествата на страните по него, поради което същият е предмет на регулация от ЗПК и спрямо него са приложими специалните основания за недействителност. Сочи се, че договорът е сключен в нарушение на изискванията относно ГПР, тъй като надвишава установените рамки съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК и не указва компонентите, които включва. Налице е неяснота, тъй като не се установява на какво се дължи разликата между фиксираната възнаградителна лихва от 40,97 1

% и размера на ГПР от 49,7 %. Твърди се, че услугата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, въпреки че представлява разход по кредита и следва да бъде съобразен при определяне на ГПР. Приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и заобикаляне изискванията на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Невярното посочване на лихвения процент без в него да е включена таксата „бързо разглеждане“ от договора, има за резултат невярно разписване на ГПР.

Отделно от това услугата, която се предоставя срещу тази такса касае извършването на действия по отпускане на кредита, които са забранени съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е неяснa и неразбираемa, тъй като не е посочена методиката, по която е формирана и включените в нея конкретни действия. Поражда се целено заблуждение, което не дава възможност потребителят реално да прецени последиците от сключването на договора за кредит. Твърди се, че кредитната сделка е недействителна, поради което се дължи единствено връщане на главницата. Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от него, а именно ГПР.

Неприложими са разпоредбите на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като евентуално нищожните части от договора не могат да бъдат заместени от повелителни норми, нито договорът да бъде счетен за сключен без недействителната част от него. По изложените съображения моли за уважаване на иска за недействителност на процесния Договор за кредит № *** от *** год.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи на което и да е основание. Не се спори, че процесният договор за кредит е сключен между страните като предоставена финансова услуга от разстояние за указаните от ищеца сума, срок, лихва и такса за допълнителна, незадължителна услуга за бързо разглеждане. В процеса на кандидатстване потребителят изрично е пожелал да се ползва от услугата, срещу която е получил отговор за резултата от проверката на кредитоспособността му. Самата услуга е предоставена без забавяне и доколкото се извършва в хода на преддоговорните отношения се дължи заплащането й. Дори предоставена същата не обуславя отпускането на паричната сума и не повишава кредитоспособността на кредитоискателя.

Намира, че възнаградителната лихва по процесния договор за кредит е ясно и недвусмислено уговорена и е фиксирана на 40,97 %, поради което не е налице необходимост за посочване на методиката за определянето й. Проведено е индивидуално договаряне и потребителят е могъл, полагайки необходимата грижа, да прецени необходимостта от сключването на договора. При фиксиран лихвен процент не се налага уговаряне на предпоставките по прилагане на лихвата, поради обективната липса на такИ.. Възнаградителната лихва е единственият разход, който е включен в ГПР. Указаният ГПР в процесния договор за кредит не надхвърля законоустановения лимит от петкратен размер на законната лихва. Същият не включва разходи, които са възникнали от неизпълнение на договорни задължения, както и разходи от допълнителни незадължителни услуги, които са предоставени по искане на кредитополучателя. Таксата „бързо разглеждане“ е дължима за реално 2 извършена услуга от кредитора и тя има пожелателно, допълнително и незадължително естество, само при изрично искане от потребителя. Тя е допустима и отговаря на изискванията на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Предоставянето й е преди сключването на процесния договор за кредит и не касае предоставянето на паричната сума, поради което няма характеристиката на такса за управление или усвояване на кредита, още повече, че липсва законова дефиниция на понятието. Таксата за услугата е вземане, което възниква преди сключването на договора за кредит, поради което не може да бъде включено в ГПР, което се формира от задължения, които са уговорени и изпълняеми при сключване на договора. Не е налице заблуда на потребителя, тъй като при сключването на договора той ясно и недвусмислено е бил запознат с размера на кредита, фиксираната лихва, размера на ГПР, както и с размера на таксата за „бързо разглеждане“ като допълнителна и незадължителна услуга. Дори и да не е добре обмислено решението на потребителя за сключването на договор за кредит, същият е имал правото да се откаже от предоставената услуга от разстояние и да не бъде обвързан от неизгодните му параметри. Цялостната редакция на потребителския договор е напълно съобразена със специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, поради което и възникналото облигационно отношение не е опорочено, а валидно обвързва страните по него. Излагат се и съображения защо таксата не е такава за управление и усвояване и съответно не е нищожна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК:

202393458, седалище и адрес на управление град София, район „Лозенец“, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 е направил искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника и първоначален ищец Ж. С. Т., ЕГН: ********** от град К., бул. *** А да заплати сумата от 1 300 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № *** от *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – *** г. до окончателно изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се твърди, че на *** г. между двете страни е сключен Договор за кредит № *** от *** год. за предоставяне на сума в размер на 1 300 лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 1 574,45 лв., съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40,97 %, а годишният процент разходи е в размер на 49,7 %, при уговорен срок за изпълнение от 30 дни. Редакцията на процесния договор за кредит е съобразена с изискванията на относимото потребителско законодателство. Дадена е възможност на кредитоискателя да се запознае с параметрите на кредитното предложение от финансовата институция, в отговор на коeто изрично е поискана услугата бързо разглеждане, платима заедно с дължимите главница и възнаградителна лихва на уговорения падеж. Към датата на депозиране на насрещния иск не са извършвани никакви плащания от кредитополучателя.

Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец Ж. С. Т., е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на предявения с нея иск по съображения идентични с изложените в първоначалната искова молба.

3

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.10, ал. 1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в случай, че се установи, че такИ. са налице.

С представения по делото Договор за кредит № *** от *** год. ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 1 300 лева срещу задължението му да я върне след 30 дни с еднократна вноска, ведно с възнаградителна лихва от 40,97 % (или сума от 43,80 лева) и при ГПР 49,7 %.

Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 1 574,45 лева. Наред с това е уговорена между двете страни и допълнителна услуга „бързо разглеждане“ срещу възнаграждениe от 230,65 лева.

Заплащането на таксата е отложено и погасяването й съвпада с това на еднократната погасителна вноска по кредита. Съгласно чл.4.1 от Общите условия на договора за кредит срещу закупената допълнителна незадължителна услуга „бързо разглеждане“ получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителския кредит до 15 минути, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителната услуга „бързо разглеждане“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за 4 отпускане на потребителски кредит. Същият разход е известен към датата на сключване на процесния договор за кредит и е изрично указан в редакцията на договора. Уговорена в размер на 230,65 лева, таксата за бързо разглеждане представлява около 1/6 от главницата, откъдето следва, че при фиксирана възнаградителна лихва от 40,97 % (43,80 лева) и при уговорен ГПР от 49,7 %, може да се достигне до заключение, че указаният ГПР от 49,7 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузата за допълнителна незадължителна услуга „бързо разглеждане“, са свързани пряко с кредитното правоотношение, а именно с експресното отпускане на сумата по конкретния договор за кредит, поради което таксата следва да бъде включена в годишния процент на разходите. В чл.4.4 от Общите условия по кредита изрично е уговорено, че размерът на таксата по допълнителната незадължителна услуга се определя спрямо сумата на предоставения кредит и срока за връщането й. В този смисъл тя не е фиксирана и макар да е възникнала като задължение за извършена услуга в преддоговорните отношения, преди да бъде сключен конкретният договор за кредит, размерът й се дефинира при сключването на кредитната сделка при ясни параметри за сума и срок за връщането й. Едва след възникването на конкретното облигационно отношение между финансовата институция и потребителя таксата за услугата „бързо разглеждане“ е дължима и платима от длъжника заедно с главницата и възнаградителната лихва, което обуславя и включването й сред разходите по договора за кредит, респ. при изчисляването на ГПР.