Определение № 596 от 07.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1491/2023
- Вид
- Определение № 596
- Подписан
- 07.06.2024
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- Събчо Атанасов Събев, Петя Георгиева Георгиева Стоянова, Радослава Николова Маждракова
Цитирани разпоредби
- чл. 311 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, 76 или 84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, 76 или 84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, 76 или 84 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596 гр. Бургас, 07.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събчо Ат. Събев
Членове:
Петя Г. Георгиева Стоянова
Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20232100601491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на М. И. В., против Определение №2191 от 03.10.2024г., постановено по ЧНД№4004/23г. , с което Районен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата му срещу постановление на БРП, за прекратяване на досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на ОСлО при БОП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199 от НПК, водено за престъпление по чл. 311 от НК.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението, постановено от БРС и моли за неговата отмяна, с указание за връщане на първата инстанция за произнасяне по жалбата. Обосновава правен интерес да обжалва прекратителното постановление на прокурора.
Бургаският окръжен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в жалбата доводи, намира следното:
С постановление от 11.08.23г. Районна прокуратура – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199 от НПК е прекратила наказателното производство по ДП № 96/2022 г. по описа на ОСлО при БОП, образувано и водено за това, че на 24.08.21г. в гр.Бургас, длъжностно лице в ГД“ИН“ при Министерство на правосъдието, в кръга на службата си е съставило официален документ-опис на личната каса на гл.инсп. М. В.- ЗНРНОД на Затвора Бургас, в който са удостоверени неверни обстоятелства-броя, вида и количеството на установените в касата вещи, с цел 1 да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства при проведеното дисциплинарно производство-престъпление по чл.311 от НК.
Дисциплинарното производство спрямо В. като заместник-началник в затвора било образувано предния ден, като основание за него според заповедта било тежко нарушение на служебната дисциплина. Заповедта се позовавала на постановление на прокурор от ШОП, съдържащо данни за извършено престъпление от общ характер и за тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в превишаване на правомощия, злоупотреба със служебно положение и нерегламентирани контакти с близки на подсъдими.
Определен бил състава на дисциплинарно-разследващия орган. В. бил временно отстранен от заеманата длъжност. След връчване на заповедта, служебният кабинет на М. В. бил запечатан, като преди запечатването бил съставен опис на намерената документация, от комисия с конкретно посочен поименен състав. Напускайки кабинета, В. взел със себе си личните си вещи от бюрото и от касата в същия кабинет. Последните били изброени в обобщен вид в документ, съставен от комисията , именуван като Опис, неподписан от В. .
Производството по ЧНД № 4004/2023г. по описа на РС – Бургас е било образувано по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК по жалба на М. И. В., срещу постановлението на БРП от 11.08.2023г.
При произнасянето си по реда на 243, ал. 4 от НПК, след преценка на обстоятелствата, обуславящи допустимост на жалбата, БРС е възприел, че жалбоподателят, не е сред кръга лица, изчерпателно изброени в чл. 243, ал. 4 от НПК, на които законодателят е предоставил процесуалната възможност да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
В мотивите на своето определение съдът е изложил съображения за липса на правен интерес у жалбоподателя да обжалва прокурорското постановление, като се е позовал на обстоятелството, че престъплението, за което се е водило разследването е формално по своя характер и довършването на същото не е свързано с настъпването на вредни последици. С посочените съображения БРС е оставил без разглеждане жалбата на М. В..
Настоящият въззивен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на процесуална легитимация у жалбоподателя в образувано производство по чл. 243, ал. 5 от НПК.
Макар досъдебното производство по настоящото дело да е започнало по сигнал на жалбоподателя, то той не разполага с процесуални права, които следва да бъдат съблюдавани в това производство.
Кръгът от лицата, имащи право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е изчерпателно посочен в текст на чл. 243, ал. 4 от НПК. Съгласно цитирания законов текст, това са обвиняемият, срещу когото е прекратено наказателното производство, пострадалия от престъплението или неговите наследници, както и ощетеното 2 юридическо лице. Визираната процесуална норма не предоставя възможност на другите участници в производството на претендират от съда отмяна на прокурорския акт.
От данните по ДП № 96/2022г. по описа на ОСлО при БОП е видно, че същото е образувано и водено срещу виновното лице за престъпление по чл.
311 от НК.
В хода на воденото разследване са били разпитани свидетели, приобщени са множество писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Обществените отношения, които се засягат с визираното престъпление, за което е водено досъдебното производство, са свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията, посочени в глава IX от НК – „Документни престъпления“ се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, както правилно е приел първоинстанционния съд, не може да се приеме за пострадал отделно физическо лице или ощетено конкретно юридическо лице.
Разпоредбата на чл.74, ал.1 НПК определя като пострадал лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В конкретния случай престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство, се изразява в съставяне на официален документопис на лична каса на М. В.-ЗНРНОД на Затвора Бургас, в който са удостоверени неверни обстоятелства относно броя, вида и количеството на установените в касата вещи, за да бъзе използван този документ за тези обстоятелства в рамките на дисциплинарното производство срещу него.
Вредите, които изисква да са настъпили за пострадалия разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК, следва да са настъпили в резултат на посоченото в текста на чл.311 от НК изпълнително деяние. По идентичен начин разпоредбата на чл.84 от НПК дава възможност на пострадалия или ощетеното юридическо лице да предявят граждански иск за обезщетение на вреди, когато са претърпели от престъплението, в конкретния случай това следва да е от деяние по цитирания престъпен състав.
Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ, винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи, както и отделни права и интереси на организации и граждани. Досежно престъпленията, свързани с частни документи, то същите дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на 3 чл. 74, ал. 1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документите престъпления. Отделни права на физически или юридически лица могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал .
Напълно относима е и цитираната от БРС константна съдебна практика в този смисъл.
Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление, обект на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало или ощетено по смисъла на чл. 74, 76 или 84 от НПК.
Настоящата инстанция споделя и съжденията на районния съд, че щом не са били иззети установените в касата вещи , то притежанието им не е било забранено и не са били налице данни те да са предмет или средство на престъпление. Така също, че В. не твърди да е имало вещи, останали неописани, което да е сторено с цел да се улесни тяхното престъпно отнемане.
В този смисъл преки имуществени вреди от деянието не биха могли да се претендират.
Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението на прокурора.
Доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на оплакванията срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, проверка на постановлението би могла да се инициира по реда на инстанционния прокурорски контрол. Такава възможност е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, относно постановление за прекратяване, което не е било проверено от съда.
С оглед на изложеното, БОС намира, че правилно първоинстанционният съд е възприел липсата на процесуална легитимация на М. В. да атакува прокурорския акт по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, поради което и в съответствие със закона е оставил без разглеждане жалбата на процесуалния му представител срещу постановлението на прокурора от БРП за прекратяване на наказателното производство. Искането, поради това на жалбоподателя В., за отмяна на първоинстанционния акт се явява неоснователно, а същия като правилен, съобразен със закона и обоснован на данните по делото следва да се потвърди .
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Бургаският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2191 от 03.10.2023г., постановено по ЧНД № 4004/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5