Определение № 2939 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2939 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело № 20261100101180 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена от Е. Г. А., родена на ******** г. в гр.Чорлу, Турция, искова претенция за признаване на чуждестранно решение, а именно на Решение № 1997/217 по дело 199/288 на помирителен съд на Люлебургаз, влязло в сила на 06.07.1997 г., с което е допуснато пълно осиновяване на Е. Г. А. от турските граждани З.Г. и А.Г., на територията на Република България по реда на чл.117 и сл. от КМЧП чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

Съдът намира, че исковата претенция е недопустим по следните съображения:

С влизането в сила на Кодекса за международно частно право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ се промени общият режим на признаване на чуждестранно съдебно решение или акт на друг орган, като са отменени и тогава действащите разпоредби, уреждащи признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи единствено чрез нарочно съдебно производство пред Софийски градски съд. Старият режим се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл.119 КМЧП/.

Правилата на КМЧП, уреждащи признаването /чл.118 КМЧП/ на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи се прилагат, когато това решение, респ. акт е извън обсега на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването по КМЧП се извършва без да е необходимо да има договор, или България да е в условия на фактическа взаимност с държавата, чието решение ще се признава у нас.

С нормата на чл.118 КМЧП са уредени два вида признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи (с изключение на осъдителните решения, които са предмет на съдебната процедура по чл.119 КМЧП): пряко признаване, без 1 необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представят – чл.118 ал.1 КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП.

Законодателят е предвидил признаването на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи да се извършва пряко от органа, пред който те следва да се предявят – съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При положение, че този орган откаже признаване и неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийския градски съд, който се разглежда по реда на чл.

118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП.

В настоящия случай липсват твърдения за това Е. Г. А. да е поискал от компетентното длъжностното лице по гражданското състояние признаване на чуждестранното съдебно решение за пълното й осиновяване от турските граждани З.Г. и А.Г., респ. няма и доказателства, че длъжностното лице по гражданското състояние е постановило отказ да признае процесното чуждестранно решение и този негов отказ да е влязъл в сила, вкл. и след обжалване на съответния индивидуален административен акт. Налага се извод, че ищецът не е използвал способа на прякото признаване от длъжностното лице по гражданското състояние, а директно са сезирал съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване на чуждестранния съдебен акт, установителният иск по чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП, се явява недопустим. В тази посока е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС .– напр. опр.№416/23.07.2009г. по ч.гр.д.№149/2009г. на ІІІ г.о., опр.№79/25.02.2015г. по ч.гр.д.№7343/2014г. на І г.о., опр.№475/ 10.07.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК; решение №23/13.02.2006г. по гр.д.№638/2005г., ІІ г.о. на ВКС и решение №342/13.05.2009г. по гр.д.№940/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по отменения ГПК.

Именно поради това, че ищецът Н.Ж.Г. не е използвал способа на прякото признаване от съответния орган, а директно е сезирал съда, респ. предвид липсата на спор относно условията за признаване на чуждестранното осиновително решение, установителният иск по чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП, се явява недопустим. Обратният извод не може да се направи въз основа на наличният отказ на Община Котел да извърши промяна в данните за гражданско състояние на лицето в съставен акт за гражданско състояние, поради липса на решение за екзекватура на осиновителното решение, с мотива, че не е представено решение на СГС за това.

По изложените правни аргументи исковата молба с приложенията следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено (без съдът да дължи указания за изправяне на нередовностите по исковата молба).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийският градски съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 14986/04.02.2026 г., с приложенията, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 1180/2026 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, VІІ брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3