Определение № 5918 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103456 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7180/27.05.2024 г., подадена от Б. П. Н., чрез процесуалния представител адвокат В. И. от САК, срещу решение № 179/09.04.2024 г. по в. гр. д. № 999/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №900080/06.04.2023г. по гр.д. №138/2020г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени евентуално предявените от касатора срещу Д.

С. Б. и Т. Г. Б., искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че Б. П. Н. е собственик, на основание присъединяване, на следния недвижим имот: многофамилна жилищна сгря (къща) с идентификатор [№], брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, застроена площ - 92 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], които евентуални искове са обективирани в пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от 07.08.2013 г. и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение нищожно, евентуалнонедопустимо или неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли да бъде обявено за нищожно, респ. обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или въззивното решение да бъде отменено като се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.„Може ли въззивен съд, в случая Окръжен съд Благоевград, да потвърди първоинстанционно решение, без преди това да направи изрична констатация за пълно или 1 частично съвпадане на негови мотиви с тези на низшестоящия му съд, при това, не къде да е, а след каквито и да е мотиви, и преди да потвърди в своя диспозитив първоинстанционния съдебен акт“;

2.„Може ли въззивен съд, в случая БОС, да се произнася като контролно отменителен, а не като въззивен - поради липсата на констатация за съвпадане“

3.„Може ли абсолютно неразбираемо да потвърди низшестоящ акт без напълно разбираемо да каже какво той приема в случая за основанието, предмета исканията и обекти, които в случая подлежи на разглеждане като главна и неглавни вещи, или вещи“;

4.„Може ли дори в хипотеза на разбираемост на неговото решение, съд да не изтъкне свое разбиране, какво той приема по това, дали според съда има или няма присъединяване - към какъв и кои точно самостоятелен обект във, и от първия и втори етажи“;

5. „Изисква ли чл. 97 ЗС преди присъединяването им към главен (вертикален обект), присъединяваните „стаи“ като части, да са “съществували” като “самостоятелен обект, респективно обекти“;

6. „Дали един или повече обекти са самостоятелни, или несамостоятелни определя ли се от “отразявания”, или неотразявания в кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), или определянето става въз основа на правните норми по строителните изисквания“;

7. „Изисква ли чл. 97 ЗС “равностойност ” на обектите“;

8. „Равностойност или неравностойност на обекти определя ли се от това, дали „обекти” “съответстват“ или „несъответстват“ на идеални части, както и от обратното“;

9.“Може ли съд да извращава доводи на страните или трябва точно да се мотивира по действително направени доводи“;

10. „Може ли невярно, т.е необосновано съд да сочи обстоятелства - в случая, че частите били реални“;

11. „Дали заснемането в КККР придава качеството “самостоятелност” на даден обект, или определянето става въз основа на правните норми по строителните изисквания“;

12. „Изисква ли чл. 97, ал. 1 ЗС непременно допълнително и “несамостоятелно” “застрояване”, т.е “пристрояване“ или „надстрояване”, което да може да се присъединява към главна вещ - къщата или двете реални части по договора за делба“;

13. „Може ли съд да постановява абсолютно неразбираеми решения по това що е сливане и какво точно се е сляло; абсолютно неразбираеми и по въпроса “как два правно невъзможни обекта”, “са се слели” в един също правно невъзможен обект; противозаконно да потвърждава въпреки необходимостта да отмени и уважи иска на Б. П. Н. - както при нищожни, така и при валидни решения: погазва свръхимператива за неприкосновеност на частната собственост, да погазва и други материални Конституционни свръхимперативи“;

14.“Може ли в хипотеза на влязло в сила решение 413 от 15,11.2010 г. по г.д 228/2010 г. на БОС. определящо три главни обекта два вертикални и един хоризонтален тавански етажи и оттук възможост за “външно преустройство”, в сега обжалвания акт, то неотносимо, а и противозаконно с неспазване задължителността на решението спрямо броя на главните обекти, те да се отричат с внушаваното уж като “вътрешно преустройство”, за което чл. 77 ЗС приема, че то трябва да е “по ... начини, предвидени в закона“, т.е - само законно, 2 въпреки, че в действителност то е друго - безпардонно и безогледно “незаконно строителство”, превърнало сградата в помпозен земетръсно неустойчив строителен мастодонт, поради премахнатите от ответниците носещи конструктивни елементи на тавана и подкопаване на основите“;

15. „Може ли само заради “заключено" - в експертиза, че фактическото състояние на първия /приземен/ стаж и втория етаж от къща по КККР на Б., с идентификатор [№] като вид, брои и площ, отговаряли на място на описанието на обектите по влязлото в сила решение 413 от 15.11.2010 г. по г.д. № 228/2010 г. на БОС, основаващи се на договора за доброволна делба и нотариалните актове, това да се приеме в обжалвания акт, без да се обоснове, мотивира и обсъди със собствено от съда разбиране и при наличното обратно твърдение на същото вещо лице, и при несъвпадението със изчертаните нейни схеми и скици към нейните заключения“;

16. „Може ли безмотивно (псевдомотивно), както е направил, и без да изясни чрез негов съдебен оглед, какъвто му е искан, но той е отказал, или без вещо лице (при очевидна необходимост то да е извън района на Окръжен съд Благоевград) строителен инженер конструктор с пълна проектантска правоспособност, БОС да изясни, какво е фактическото състояние на трите етажа на сградата, включително и светлите им височини и от тук има ли или не присъединяване и на какво основание, включително и на основание чл. 97 ЗС“;

17. „Може ли съд да потвърждава отхвърлен иск като приема, че „ищецът има право на собственост, което обаче „следва да реализира с друг иск“ щом ищецът е повдигнал този въпрос още в настоящото производство“;

18. „Може ли съд да нарушава закона като ограничава произнасянето си в зависимост от непредвидени в закона ограничения, каквито са единствено в компетентност на Народното събрание“;

19.“Може ли съд да отказва служебно произнасяне по нищожност на съдебен акт, когато от самия него като доказателство нищожността се вижда“;

20.“Може ли съд, в случая БОС, невярно т.е. необосновано да поддържа, че не е правено възражение за нищожност по делото, когато фактите сочат обратното“;

21. „Може ли съд (БОС), при това с очевидна цел да не обсъди нарушението сочено във въззивната жалба, че Благоевградския районен съд е нарушил съществено чл.297 ГПК, невярно, т.е необосновано да поддържа, че низшестоящият районен съд не бил приел, че вертикалните обекти на собственост са станали хоризонтални”;

22.“Може ли съд да си измисля и внушава като уж направени твърдения от страна, каквито тя никога не е правила в случая с приетото от БОС на стр. 11, абзац пети, отгоре - надолу, и че: "Не е фактически възможно обекти, разположени на две нива. едно над друго да се превърнат в обекти на едно ниво”;

23.“Може ли съд да извращава доводи на страна, като внушава невярно, че Б. П. Н. твърди, че си е загубил собствеността, а в действителност той поддържа точно обратното - че тя собствеността “не се губи“;

24.“Може ли невярно, т.е необосновано съд да поддържа, че е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба след като това не е така“;

3

25.“Може ли съд да „правораздава“ без да каже какво той приема, и да го замества с цитатничене - с преразказ в случая на „заключено“ от вещи лица“;

26.“Може ли съд, особено в държава която по Конституция е правова, да погазва неотменими основополагащи Конституционни права - като правото на защита“;

27.“Може ли съд да правораздава без да се мотивира по доводите ни в писмената защита пред Благоевградския районен съд, както и в останалите писмени и устни изявления по делото, така и тези по въззивната жалба, въпреки че те са следвали и от закона и е нямало как съдът да не ги съобразява и да не е наясно с това, включително за и по нищожността на сделките на ответниците и договора за доброволна делба“;

28.“Може ли съд да правораздава противозаконно, включително и без да отстранява пороци на низшестоящ му акт и така и сам да действа противозаконно“

29. „Може ли съд да правораздава като погазва основополагащи свръхимперативни Конституционни правни принципи и норми на: чл. 117, ал. 2 КРБ — за подчиняване на закона: преамбюла и чл. 4, ал. 1, изречение 1 КРБ - за правовост, изключващ произвол, т.е неправовост; чл. 121. ал. 4 КРБ - за мотивиране; чл. 121. ал. 2 КРБ - за осигуряване истината в процеса: чл. 57, ал. 2 КРБ - забраняващ злоупотребата с право и упражняването на такава злоупотреба; на чл. 130. ал. 2 ЗСВ - заради неспазване на тълкувателната практика; чл. 122. ал. 1 КРБ — за правото на защита; преамбюла и чл. 4, ал. 1 изречение второ от КРБ - за законност; както и чл. 12, ал. 1 ЗСВ всяко искане да се разглежда в съответствие със закона; чл.6. т. 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от РБ, изискваща справедлив процес, разглеждан от независим и безпристрастен съд“.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Д. С. Б. и Т. Г. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. А. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за доброволна делба на наследство от 18.05.1992г., сключен между ищеца и В. Н., като законни наследници на К. и С. Ваканови, съделителя Б. Н. е получил в дял самостоятелно жилище от двуетажната къща, изградена в УПИ [№], с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., разположено в западната половина и състоящо се от две стаи на първия етаж: едната от югозапад с площ 13.08 кв.м., другата от северозапад с площ от 20.28 кв.м., и две стаи на втория етаж - една от югозапад с площ от 22.70 кв.м. и другата от северозапад с площ от 18.05 кв.м. Отделно от това получил и двете западни мазета с площ от 10.40 кв.м. и 4.58 кв.м., а В. Н. е получил самостоятелно жилище в двуетажната жилища сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж - една югоизточна със застроена площ от 4

10.73 кв.м. и друга североизточна от 25.20 кв.м., и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв.м. и една от североизточната от 16.27 кв.м., както и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м. Взето е предвид, че съделителите са договорили, че дворното място и таванът остават съсобствени, като по отношение на тавана си разпределят ползването, докато за незастроената част от парцела постигат съгласие да го разпределят отделно.