Решение № 119 от 05.04.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ловеч, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310101706 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Ц. ЦВ. Б., с адрес: гр. Ловеч ,ул.******, ИВ. В. З., с адрес: гр. Ловеч, ул.******, М. Г. ЦВ., с адрес: с. Лисец, ул.******, ИСКР. Т. АБ., с адрес: гр. Ловеч, ул.******* и В. К. В., с адрес: гр. Ловеч, ул. *******, всички чрез С.П. С.– адвокат от АК – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул.***** против Областен управител на Област Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ***.

Ищците излагат в исковата молба, че са наследници по закон на Ц. И. З. – б.ж. на с.

Лисец, починал на 14.12.1971 г.

Наведени са твърдения, че с Решение № 39 от 04.07.2000 г. на ОСЗ – гр. Ловеч е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. И. З. върху отнети гори и земи от горски фонд, които са комасирани в един имот по КККР на с. Лисец, общ.- Ловеч с идентификатор № *** с площ от 6.600 дка. Посочва се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ на основание чл.34б ал.2 от ЗДС във вр.с чл.61 т АПК е уведомила П. Х. З. – майка на И.В. З. / вече покойница/ с писмо изх. № 94-005947/08.08.2019 г., че за горепосочения имот е постановено решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък 122+260 до м.139+340, включително пътен възел „Плевен“ в землището на с.Каленик, общ. Угърчин землищата на с. Лисец, с.Баховица и с. Славяни, общ. Ловеч, както и землището на с. Николаево и с.Бохот, общ. Плевен. Към писмото е приложено цитираното решение, като в приложението са описани засегнатите имоти и квадратури, като се установява, че от имота на ищците се отчуждават за АМ „Хемус“ 3.264 дка.

1

Твърди се, че ответникът АПИ чрез Областен управител – Ловеч е финализирал процедурата по отчуждаването, което според ищците е видно от скица на поземлен имот № 15 – 1076474 от 26.11.2019 г., издадена от СГКК – Ловеч, в която е посочено, че част от имота им вече е включена в имот с идентификатор № *** по КККР на с. Лисец, общ. Ловеч, записан на Агенция „ Пътна инфраструктура“.

Ищците твърдят, че въпреки че магистралата се строи върху имота им и че процедурата се счита финализирана с отразяването върху горепосочената скица като собственик на част от имота им Агенция „Пътна инфраструктура“, до настоящия момент не им е изплатено определеното обезщетение за частта от отчуждения имот. Вместо да получат припадащото им се обезщетение като наследници на Ц. И. З., получили от Областен управител – Ловеч писмо с изх. № ДС-04-45/1/ от 31.03.2020 г., в което им се поставят неизпълними условия, неразписани в нормативните документи. Считат,че писмото е с абсурдно съдържание от юридическа гледна точка в частта, с която ги уведомяват, че за да им преведат дължащата се сума трябва да представят изрични пълномощни от всички наследници на Ц. З. или нотариално заверен протокол за разпределение на обезщетението, сключен и подписан от всички наследници, за да продължи процедурата по изплащане на дължащото им се обезщетение. Отбелязват, че в Закона за държавната собственост изрично е посочено, че имотът се смята за отчужден от момента, в който бъде преведено обезщетението по сметка на правоимащите – чл.39, ал.1, т.1 от ЗДС. Навеждат довод, че Закона за наследството ясно разписва правата на всеки един от наследниците върху собствения имот, така че при наличие на актуално удостоверение за наследници няма пречка да бъде определена дължащата им се сума.

Ищците считат, че в конкретния случай намира приложение нормата на чл.39, ал.1, т.1 от ЗДС, а не нормата на чл.39, ал.5 от ЗДС, тъй като е посочена конкретна сметка в изпълнение на разпорежданията на ЗДС. Твърдят, че по преписката няма данни за съществуващ съдебен спор между наследниците, а и те в качеството на такива, няма как да декларират отрицателни факти. Въпреки това декларирали, че не им е известен спор за правото върху дължимата сума за отчуждения им имот или за права върху отчуждения имот като заявяват, че към настоящия момент не участват в такъв спор. При условия, че няма данни за наличието на спорове между сънаследниците на Ц. З., считат, че няма причина да не им бъде изплатена припадащата им се част от обезщетението съобразно правата им по Закона за наследството върху отчуждения им имот.

Ищците излагат, че Ц. И. З. е имал две деца – Ц. З. и И. Ц.в З.. Наследници на Ц. З. са ищцата Ц. ЦВ. Б. и И. Ц.в Ц.в, поради което на тях от определеното оезщетение на стойност 4800 лв. се полагат по 1200 лева.

Що се отнася до наследниците на И. Ц.в З., то той има две деца от първи брак – В.

И.ов З. и И.ка И.ова А.. Наследници на В. З. са ищеца ИВ. В. З. и И.ка И.ова А.. Последната е направила отказ от наследството, останало от В. И.ов З., за установяването на което е представено удостоверение изх.№ 274/11.02.2021 г. на РС – Ловеч.

С оглед на гореизложеното ищците считат, че ИВ. В. З. би следвало да получи 800 лв.

2 от дължащото се обезщетение за отчуждената гора, а наследниците на И.ка И.ова А. – снаха й ИСКР. Т. АБ. и внука й В.К. Вълчен следва да получат по 400 лева от горепосоченото обезщетение.

Ищците посочват, че И. Ц.в З. е имал и втора съпруга – С. И. З., която няма деца от брака си с И.З., но е починала и оставила за свои наследници шест деца, които имат за живи наследници лица, подробно описани в удостоверението за наследници, от които само М. Г.

ЦВ. е ищца, на която се дължи сумата от 133,33 лв от определеното обезщетение съобразно наследствения й дял от отчуждената гора.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди Областен управител Ловеч да заплати на Ц. ЦВ. Б. 1200 лв, на ИВ. В. З. 800 лв, на ИСКР. Т.

АБ. 400 лв, на В. К. В. 400 лв. и на М. Г. ЦВ. 133.33 лв, представляващи дължащото им се обезщетение за отчужден недвижим имот с решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет, в частта му отнасяща се до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. Лисец, общ. Ловеч с идентифиикатор № *** по КККР на с. Лисец, от който се отчуждават за АМ „Хемус“ 3.264 дка от 6.600 дка ведно с дължащата се лихва за забава за периода от 26.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху горепосочените сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Претендирани са и разноските по делото.

В подкрепа на исковата си претенция ищецът представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Областен управител на област Ловеч е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Моли искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като не оспорва правото им да получат обезщетение за отчуждения им имот. В случай, че съдът приеме искът за допустим, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, по подробно изложени съображения.

Изтъква, че общата компетентност на областния управител е регламентирана в чл.31 от Закона за администрацията и в нея не влиза правомощие за установяване и преценка на граждански права и правоотношения, каквито са дяловете на съсобствениците в общия имот. В случай, че не може да се постигне споразумение между наследниците, административният орган е длъжен да зачете силата на съдебно решение на граждански съд, с което се установяват правата на лицата. Заявява, че на ИВ. В. З. не е отказано от страна на Областен управител на област Ловеч да му бъде изплатено обезщетение, а е търсено уточняване на собствеността и доказване правата върху нея. Позовава се на чл.39а, ал.2 от ЗДС, според който собственикът на отчужденият имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определено обезщетение пред областния управител, като твърди, че в случая тази цел не е постигната с приложените към заявлението документи.

Заявява, че Областна администрация Ловеч не оспорва правото на г-н З. да получи обезщетение, но поддържа, че няма право да определя дяловете на съсобствениците на 3 отчуждения имот и респективно дължимото обезщетение на всеки от тях. Подчертава, че при представянето на надлежна информация относно дяловете на съсобствениците дължимото обезщетение ще бъде изплатено в законоустановените срокове.

Ищците Ц. ЦВ. Б., ИВ. В. З., М. Г. ЦВ., ИСКР. Т. АБ. и В.К. Въчев не вземат лично участие в процеса, представляват се от договорно упълномощен представител - адв. С.С..

Поддържа предявения иск и моли същият, като основателен и доказан, да бъде уважен в претендирания размер. Подробни съображения са изложени в хода на устните състезания.

Ответникът Областен управител – Ловеч се представлява от Гл.юрисконсулт Дора Стоянова Оспорва иска и моли като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен. Счита, че е извън компетентността на областния управител да установява квоти за съсобственост.

Подчертава, че от страна на областния управител не е отказано изплащането на обезщетение, а е търсено уточняване на собствеността и доказване правата върху нея.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници с изх. № 104/03.08.2021 г. на Община – Ловеч, Кметство – с. Лисец се установява, че ищците Ц. ЦВ.

Б., ИВ. В. З., М. Г. ЦВ., ИСКР. Т. АБ. и В.К. Въчев са наследници по закон на Ц. И. З., починал на 14.12.1971 г.

Установява се, че с Решение № 39 от 04.07.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Ловеч на наследниците на Ц. И. З. – б.ж. на с.Лисец, общ.Ловеч е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, които са комасирани в един имот – имот № 231025 по картата на възстановената собственост за землището на с. Лисец, общ Ловеч с площ 6.600 дка, представляващ Залесена горска територия, находящ се в местността „Соват Буроно“. Съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД – 18-42/18.03.2008 г. на Изп.директор на АГКК имотът съставлява ПИ с идентификатор ***.

С писмо изх.№ 94-00-5947/28.08.2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е уведомила ищеца П. Х. З. / майка на ищеца ИВ. В. З./, че на основание чл.34б, ал.2 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл.61 от АПК, за имот с идентификатор ***, землище на с. Лисец е постановено Решение № 508/26.08.26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 122+260 до см 139+340, вкл. пътен възел „Плевен“, в землището на с. Каленик, общ.

Угърчин, землищата на с. Лисец, с.Баховица и с. Славяни, общ. Ловеч, както и землищата на с. Николаево и с. Бохот, общ. Плевен. Към писмото е приложено копие от горепосоченото решение, от което е видно, че от имот с идентификатор *** се отчуждават за АМ „Хемус“ 3,264 дка.

Видно от скица на ПИ № 15-1075515-26.11.2019 г. по КККР след отчуждаването му 4 имотът съставлява ПИ с идентификатор ***, с площ 3264 кв.м., предназначение на територията: Горска, трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: 231025 . Като собственик на имота е посочена Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание Решение № 508 от 26.08.2019 г., издаден от Министерски съвет.

Страните не спорят, че по отношение на имотите, за които отчуждителният акт е влязъл в законна сила, но собствениците не са потърсили обезщетенията си в АПИ, паричното обезщетение за област Ловеч е преведено по сметка на Областен управител на област Ловеч. Установява се, че за отчуждения имот, собственост на наследниците на Ц. И.

З. е определено обезщетение в размер на 4 820 лв.

Във връзка с подадено от ищеца ИВ. В. З. заявление с вх. № ДС-04-45/17.12.2019 г. относно изплащане на обезщетение по отчуждителната процедура за обект АМ „Хемус“, Областна администрация – Ловеч е изпратила писмо с дата 31.03.2020 г., с което З. е уведомен, че е констатирана липса на изискуеми документи, без чието наличие не може да се изплати предвиденото обезщетение за имот с идентификатор № ***, от който е отчужден имот с идентификатор ***. Посочено е, че според приложеното към заявлението удостоверение за наследници, издадено от Кмета на Община – Ловеч наследодателят Ц. И. З. има 20 наследника, докато в подадените документи е обективирана волята на трима от двадесетте наследника. На З. е указано да представи изрични пълномощни от останалите 17 наследника или нотариално заверен протокол за разпределение на обезщетението, сключен между и подписан от всички наследници.