Определение № 729 от 01.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Кюстендил, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р. Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д., срещу определение № 995/04.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2046/2025 г. по описа на РС - Кюстендил.

С обжалваното определение РС Кюстендил е отхвърлил изцяло заявление по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, подадено срещу П.Х.Х., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 588,22 лева главница, дължима по договор за паричен заем № 957709/08.10.2021 г., сключен между П.Х.Х. и „Аксес Файнанс“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за цесия от 30.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 20.02.2025 г., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД; 4,97 лв. – договорна лихва за периода 08.10.2021 г. – 19.02.2025 г.; 74,98 лв. мораторна лихва за периода 09.10.2021 г. – 28.07.2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 21,25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този правен резултат районният съд е приел, че заявителят не е отстранил в указания му срок нередовности по заявлението, свързани с установяване на процесуалната и материалната легитимация на заявителя, както и посочване на данни за седалище и адрес на управление на заявителя, както и адрес на длъжника.

Недоволен от постановеното разпореждане, заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, го обжалва с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Акцентирано е върху това, че редовността на заявлението не е обвързана от представянето на доказателства за прехвърлянето на вземането в полза на настоящия заявител. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане далото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, по аргумент от разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

Производството пред РС – Кюстендил е образувано по заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, против длъжника П.Х.Х..

С Разпореждане Рег.№3480 /28.07.2025 г. КРС, след като е проверил редовността на заявлението, е приел, че то не отговаря на минималните изисквания по чл. 410, ал.2 вр. с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, тъй като заявителят не е посочил седалището си и адреса на управление, както и своя законен представител, а така също и адрес на длъжника; не са ангажирани доказателства за цедиране на вземането, както и такива за заплатена държавна такса, която съгласно чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. с чл. 73, ал. 4 от ГПК съдът определил на сума в размер на 21,25 лв. Поради това на заявителя са дадени надлежни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В изпълнение на указанията заявителят е депозирал молба, с приложено към нея преводно нареждане за внасяне на сумата от 21.25 лева държавна такса и пълномощно.

Последвало е повторно обездвижване на заявлението като с Разпореждане рег.№ 3683/08.08.2025 г. съдът повторно е указал на заявителя, че следва да ангажира доказателства за цедиране на вземането, каквито не са приложени към заявлението, както и да посочи седалището си и адреса на управление, както и своят законен представител, а така също и адрес на длъжника.

При проверка в електронната папка на делото се установява, че съобщението, съдържащо тези указания, е връчено на заявителя на 16.08.2025 г. чрез ЕПЕП. Няма данни те да са били изпълнени.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

Оплакванията в жалбата са неоснователни.

При тази фактическа установеност настоящият въззивен състав констатира, че депозираното заявление действително е страдало от част от пороците, посочени в Разпореждане Рег.№ 3480 /28.07.2025 г. и с оглед посочените указания на КнРС по делото са постъпили пълномощни от заявителя, с които упълномощава процесуални представители, и е била внесена дължимата държавна такса в размер на 21.25 лева. Липсвало е посочване обаче на седалището и адреса на управление на заявителя, адреса на длъжника и не е бил представен и договорът за цесия. След повторно дадени указания с Разпореждане рег.№ 3683/08.08.2025 г., горепосочените пропуски на заявлението не са били отстранени.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение.

Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, към които законодателят е предвидил и посочването на адрес на ищеца и ответника, респ. в настоящата хипотеза - на заявителя и длъжника. Без наличен по делото адрес за кореспонденция би било невъзможно връчването на книжа и съобщения до страните. И тъй като отказът да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е аргументиран от първоинстанционния съд и с несъответствие на заявлението с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, към която норма препраща чл. 410, ал.2 от ГПК, каквито данни действително не се установи да са предоставени от заявителя, въпреки дадената възможност, следва да се приеме, че КРС е изпълнил задълженията си по закон и постановеният от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

За пълнота на мотивите и с оглед доводите в частната жалба следва да се посочи, че е липсвала необходимост от прилагането на доказателства към заявлението досежно твърдението за придобиването на вземаното по силата на договор за цесия. Спазена е била в този смисъл разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като макар и действително в кориците на делото да не се съдържа сключеният договор за цесия, са били наведени доводи, че цесионерът, който е придобил вземането чрез цесия, предявява свои права по реда на чл. 410 от ГПК. Това му посочено качество на нов кредитор е предпоставило възможността да се ползва от реда по чл. 410 от ГПК, за да иска издаване на заповед за изпълнение за това вземане, без да ангажира доказателства в тази насока, тъй като заповедното производството в принципен план има за цел да установи безспорността на задължението, а дали са налице доказателства за извършената цесия е въпрос, свързан с материалноправната легитимация на кредитора, който следва да бъде разрешен в хода на исковото производство. От това следва, че непредставянето на договора само по себе си не е било надлежно основание както за обездвижването на заявлението, така и за отхвърлянето му.

Настоящият съдебен, застъпва именно тезата, че проверката за активната легитимация на 2 заявителя в хипотеза като настоящата, за целите на заповедното производство по чл. 410 от ГПК може да се извърши само с оглед наведените в заявлението обстоятелства и приложението на документите, установяващи вземането, което в общия случай означава, че тези документи са били предадени на заявителя от цедента, макар и по въпроса да се констатира противоречива съдебна практика, която не е преодоляна по реда на чл. 124, ал. 1 и чл. 130 от ЗСВ. Довод в този смисъл може да се вземе от и това, че договорът за цесия не попада в хипотезата на ал. 3 от чл. 410 ГПК, която предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това следва от правната природа на договора за цесия, който по същество предполага промяна на едната страна по облигационното правоотношение, без да влияе на основното правоотношение по същество, и който облигационен източник заповедният съд няма задължение да проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Или договорът за цесия не се явява необходим от гледна точка на посочената по-горе цел на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Въпреки горното обаче, тъй като като краен резултат атакуваното определение е правилно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 995/04.09.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 2046/2025 г. по описа на РС - Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Кюстендил, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р. Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д., срещу определение № 995/04.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2046/2025 г. по описа на РС - Кюстендил.

С обжалваното определение РС Кюстендил е отхвърлил изцяло заявление по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, подадено срещу П.Х.Х., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 588,22 лева главница, дължима по договор за паричен заем № 957709/08.10.2021 г., сключен между П.Х.Х. и „Аксес Файнанс“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за цесия от 30.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 20.02.2025 г., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД; 4,97 лв. – договорна лихва за периода 08.10.2021 г. – 19.02.2025 г.; 74,98 лв. мораторна лихва за периода 09.10.2021 г. – 28.07.2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 21,25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този правен резултат районният съд е приел, че заявителят не е отстранил в указания му срок нередовности по заявлението, свързани с установяване на процесуалната и материалната легитимация на заявителя, както и посочване на данни за седалище и адрес на управление на заявителя, както и адрес на длъжника.

Недоволен от постановеното разпореждане, заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, го обжалва с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Акцентирано е върху това, че редовността на заявлението не е обвързана от представянето на доказателства за прехвърлянето на вземането в полза на настоящия заявител. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане далото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, по аргумент от разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.