Решение № 166 от 26.04.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Велинград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100050 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 357 КТ.

Предявен е от Р. Н. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл.

Пазарджик, общ. Сърница, *** срещу ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 2016195800210, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Сърница, гр. Сърница, м-ст Селище, представлявано от ИД инж. А. Р. К., иск с правно основание чл. 357 КТ, с който иска от съдът да признае за незаконосъобразно и отмени наложеното му дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“.

В подадената искова молба ищецът излага, че на 05.12.2022г. му е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Сочи, че в посочената заповед се излага обстоятелството, че съгласно заповед № З-23- 171/14.03.2022г. е упълномощен да извършва проверки по складове в действащите отдели на ТП на ДГС „Селище“, които от периода на връчване на заповедта до момента на уведомяването му с Рапорт № В-23-2887/24.11.2022г. не е извършвал. Твърди, че горепосочената заповед е незаконосъобразна, т.к. не е индивидуализирано конкретно кое негово действие или бездействие се явява неизпълнение на възложената работа съгласно чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ. Излага, че начина, по който е описано “да се извършват проверки“ в заповед № З-23-171/14.03.2022г. прави невъзможно за него да установи каква форма на действие се изисква от него.

Излага, че липсва също така и индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което е пречка за преценка дали е спазен срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с 1 който иска се оспорва като неоснователен. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ отговаря напълно на изискванията на чл. 195, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Излага, че издаването на същата заповед е станало напълно според правилата на чл. 189, ал. 1 и чл.193, ал. 1 от КТ, поради което молят искът да бъде отхвърлен.

Ангажира доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска по чл. 357 КТ в тежест на ответникаработодател е да докаже пълно и главно виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение, установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, спазване срока за налагане на дисциплинарното наказание, мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, налагане на дисциплинарно наказание съобразено по вид с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/ служителя.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че страните са в трудово правоотношение, като със Заповед, издадена от Директора на ТП ДГС- Селище, връчена на 05.12.2022г., на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

От представена като писмено доказателство по делото Заповед № З-23857/01.12.2022 г., издадена от изп. директора ДГС „Селище“, инж. А. К., се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, затова че на 24.11.2022 г. с рапорт № В-232887/24.11.2022 г. на инж. Р. М., длъжност „зам. Директор в ТП ДГС „Селище“” е установено, че за периода на надлежно връчване на със Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., съгласно която на ищеца е възложено да извършва проверки по складове в действащите отдели към ТП ДГС „Селище“, до момента на уведомяването на изп. директор с рапорт, служителят не е извършвал вменените му съгласно цитираната заповед служебни задължения.

Видно от длъжностна характеристика, подписана от ищеца на 29.09.2021 г. в Раздел „основни функции и задължения“ е посочено, задължението на служителя да „изпълнява и допълнителни функции, възложени му от прекия ръководител“.

От представената като писмено доказателство Заповед № З-23171/14.03.2022 г., издадена от изп. директора ДГС „Селище“, инж. А. К. се установява, че във връзка с производствена необходимост и подобряване организацията на дейностите по дърводобива в ТП ДГС „Селище“ на ищеца е наредено да извършва проверки по складове на всички действащи отдели на територията на стопанството, които да включват спазва ли се спецификацията, одобрена от ЮЦДП-Смолян, отговарят ли дължините и 2 кубатурата на добитите материали, както и всички други изисквания за временни складове в горските територии. Указано е на ищеца при констатиране на нередовности или отклонения от размерите и спецификацията да се съставят констативни протоколи, с които да бъде запознато ръководството на ТП ДГС „Селище“.

От рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г. на инж. Р. М. – на длъжност „зам.

Директор в ТП ДГС „Селище“ става ясно, че след направена документална проверка, в деловодството и в регистрите на стопанството, се констатирало, че от издаването на Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., до момента на изготвяне на рапорта не е представен нито един протокол за извършена проверка от ищеца.

От покана за даване на обяснения до ищеца е видно, че на последния са поискани обяснения за извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се „неизпълнение на възложена работа“ съгласно чл. 187, ал. 1, т.

3, пр. 1 КТ, свързано с рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г., за неизпълнение на задължения възложени съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., като видно от отбелязването върху нея, същата е връчена на ищеца лично, срещу подпис на 28.11.2022 г..

От обяснение от 29.11.2022 г., на Р. Т. става ясно, че същият поддържа да са извършени проверки в множество отдели, но не са представени протоколи, т.к. в съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., такива е следвало да се изготвят само при констатирани нередности и нарушения, каквито не е имало констатирани при извършените проверки. Поддържа се, че в периода от издаване на заповедта до изготвянето на рапорта е ползвал платен годишен отпуск, както и отпуск поради временна неработоспособност за период повече от два месеца, а отделно от това работодателят не е осигурил транспорт- превозно средство, с който да се извършват проверките.

От представените болнични листове, издадени на ищеца се установява, че за периода от издаване на Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. до изготвянето на рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г., ищецът е бил в отпуск в следните периоди: от 22.03.2022 г. до 25.03.2022 г.; от 17.05.2022 г. до 18.06.2022 г. и от 19.06.2022 г. до 18.07.2022 г. или общо 67 календарни дни.

От представените Заповед № 634/21.11.2022 г.; Заповед № 601/02.11.2022 г.; Заповед № 466/05.09.2022 г.; Заповед № 239/12.05.2022 г. и Заповед № 193/28.04.2022 г. се установява, че за периода от издаване на Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. до изготвянето на рапорт № В-232887/24.11.2022 г., на ищецът е разрешено ползването на платен отпуск за следните периоди: от 23.11.2022 г. в продължение на 2 дни; от 02.11.2022 г.- 2 дни; от 07.09.2022 г.- 12 дни; от 17.05.2022 г.- 4 дни и от 03.05.2022 г.- 3 дни или общо 21 работни дни.

От разпита на свидетеля Ш.Н.О. се установява, че като управител на добивна фирма през 2022 г. добивал дървесина в отдел 283. Свидетелят е категоричен, че в този отдел ищецът е правил два или три пъти проверка за кубатурата и дължините на трупите през пролетта на 2022 г.. Свидетелят не знае дали ищецът е правил други проверки в този отдел в негово отсъствие.

3

От показанията му става ясно, че през септември 2022 г. е правена отново проверка, но не е от ищеца, а от самото горско.

Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Затова не е необходимо, а е и на практика невъзможно в заповедта да се посочи точен момент на извършване на нарушението, когато това нарушение според работодателя се изразява в бездействие през определен период от време. Тези отговори на поставените въпроси водят до извода, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в случая е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея подробно са изложени фактите и деянието /бездействие, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № З-23171/14.03.2022 г./, заради които е наложено наказанието. В този смисъл Решение № 322 от 7.11.2012 г. на ВКС.

С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че в конкретния случай работодателят е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с изискванията на закона. Ищецът Р. Н. Т., „Технолог по лова“, с месторабота в ТП ДГС „Селище“, е бил наказан със „предупреждение за уволнение“ затова, че от издаването на Заповед № З-23171/14.03.2022 г., до момента на изготвяне на рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г. на инж. Р. М., длъжност „зам. Директор в ТП ДГС „Селище”, не е представен нито един протокол за извършена проверка от ищеца, съгласно вменените му със Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. служебни задължения.

Посочени са времето на извършване, обективните признаци на нарушението, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ, което е извършено. Посочена е, разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т.3 КТ, сочеща на неизпълнение на възложената работа. От текстовото описание на допуснатото нарушение недвусмислено следва извод, че визираната от работодателя хипотеза е за неизпълнение на възложената работа. Описанието е подробно и ясно, и по никакъв начин не е препятствало възможността на наказания работник да се защити.

4

Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. В случая, изложените мотиви в заповедта за налагане на процесното наказание са достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания, поради което съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за липса на мотиви в процесната заповед. Предвид датата на депозиране пред работодателя на процесния рапорт и датата на връчване на процесната заповед съдът намариа, че са спазени разпоредбите на 194, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 3 вр. ал. 2 КТ, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

В изпълнение на задължението си във връзка с възникналия спор да извърши съдебен контрол по въпроса дали са налице материалноправните предпоставки за налагане на наказание, респ. дали работодателят преди налагането на наказанието е установил виновното неизпълнение на трудовите задължения на ищеца съдът приема следното: