Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1697 от 19.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1470/2026
Вид
Определение № 1697
Подписан
19.11.2026
В сила
19.11.2026
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Благоевград, 19.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200501470 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А. А.

С.- А.а, ЕГН **********, с адрес: гр. **, чрез адв. Я. Т., адрес на упражняване на дейността: гр. Сандански, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ет. 2, офис 13 против Решение № 199/07.10.2026 г., постановено по гр.д. № 1149/2025 г. по описа на РССандански, в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, постановено при непълна и неправилна оценка на събраните по делото доказателства, както и при неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва се извода на районния съд, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се носи от двамата съпрузи. Твърди се, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извода, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на ответника.

Сочи се, че самото наличие на конфликти между съпрузите, не е равнозначно на вина за разстройството на брака, като съдът следва да установи конкретно поведение, което представлява виновно нарушение на брачните задължения и да обоснове значението му за настъпването на разстройството. Поддържа се, че в настоящия случай липсва достатъчно конкретен анализ.

Според жалбоподателя районният съд неправилно е приравнил проявената ревност към виновно поведение. Сочи се, че в подкрепа на извода за вина на съпругата, първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника за проявена ревност, влияние от близки, но посочените обстоятелства не следвало да бъдат преценявани самостоятелно и откъснато от останалите доказателства.

Поддържа се, че по делото са събрани свидетелски показания относно извънбрачни отношения на ответника. При това положение проявеното от съпругата недоверие 1 следвало да бъде преценено в контекста на действителните отношения между съпрузите. Сочи се, че не може автоматично да се направи извод, че ревността е виновно поведение, допринесло за разстройството на брака, без да се изследва дали тя е била породена от реални обстоятелства в поведението на ответника.

Посочва се, че и напускането на семейното жилище е преценено изолирано от причините за раздялата. Твърди се, че напускането на семейното жилище е последица от поредица конфликти, свързани с поведението на ответника и от последния конфликт, при който личните вещи на съпругата били подготвени за изнасяне.

Поддържа се, че районният съд е приел за установени факти, които подкрепят твърденията на съпругата относно поведението на ответника и причините за настъпилата раздяла, но не е изложил достатъчно конкретен и убедителен анализ на фактите, въз основа на които е приел и вина на съпругата.

Посочва се, че не е направено достатъчно ясно разграничение между: факти, които свидетелите са възприели непосредствено; сведения, които са им били съобщени от други лица; твърдения и оценки на свидетелите относно причините за конфликтите; обстоятелства, настъпили след фактическата раздяла; конкретни действия, които могат да бъдат определени като виновно нарушение на брачните задължения. Изтъква се, че това разграничение е особено важно, тъй като показанията на свидетелите се различават по своя характер и по степента на непосредственост на възприемането на фактите.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 199/07.10.2026 г., постановено по гр.д. № 1149/2025 г. по описа на РССандански в обжалвана част и вместо него- да бъде постановено решение, с което се приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 26.10.2026 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 28.01.2027 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3