Решение № 233 от 27.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261200600268 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка и граждански ищец Л.

С. Г. против Присъда № 88/03.12.2025 г. по НЧХД №1535/2024 г. на Районен съд – Благоевград, с която подсъдимият Г. Н. М. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26 НК и е оправдан, а предявеният граждански иск за сумата от 4000 лева е отхвърлен като неоснователен.

В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна както в наказателната, така и в гражданската й част. Иска се постановяване на осъдителна присъда, респективно уважаване на гражданския иск.

Защитата на подсъдимия оспорва жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

1

След като извърши цялостна проверка по чл.313 и чл.314 НПК, въззивният съд приема следното:

Настоящият състав споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, които са изградени върху правилен анализ на доказателствата като след собствен анализ достигна до следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Н. М. е роден на *г., с адрес: с. Б., общ. Б., ул. ********, с ЕГН **********. М. бил управител на дружеството „Рила-Милк Мес“ ЕООД, което стопанисвало хранителни магазини на територията на гр.Благоевград, включително магазин на адрес гр.Б., ул. ***. Освен това се занимавал с животновъдство. Живеел на семейни начала със св. М. П..

Тъжителката и гражданска ищца Л. Г. е родена на *г., с постоянен адрес: гр.

Б., ****, с ЕГН **********.

През 2020г. същата започнала работа като продавач-консултант в магазина, стопанисван от „Рила-Милк Мес“ ЕООД, находящ се на адрес гр.Б., ул. ***.

Тъжителката работела на смени заедно със св. Т., а св. П., живуща на семейни начала с подсъдимия, била отговорник на магазина.

През лятото на 2024 г. св. П. констатирала спадане на оборота на магазина, въпреки че всекидневно се доставяла стока и имало клиенти. По повод забелязаното свидетелката прегледала записите от видеонаблюдението на обекта, при което възприела, че тъжителката и св.Т. не регистрират всяка продажба в касовия апарат и не издават касови бележки.

Едновременно с това свидетелката извършила и документална проверка, при която установила липси, поради което на 27.08.2024 г. подала жалба в ОД МВР Благоевград с искане да бъде извършена проверка, като в жалбата си същата е изразила съмнение относно неправомерно поведение на тъжителката и св.Т. във връзка с констатирани липси, като е приложила счетоводни документи и видеозапис от магазина.

По повод жалбата в РП на 01.10.2024 г. било образувано досъдебно производство № 242/2024 по описа на ОДМВР Благоевград за престъпление по чл.201 от НК, за това, че в периода 01.07.2024 г. – 26.08.2024 г. са присвоени 2 чужди движими вещи – парична сума в размер на 13 008.29 лв., собственост на „Рила Милк Мес“ ЕООД, които са били поверени на длъжностно лице да ги пази и управлява, което производство към датата на приключване на въззивното производство не е приключило и няма привлечени към наказателна отговорност обвиняеми лица.

Във връзка с установеното св. П. провела разговор с тъжителката и св. Т., които отрекли констатациите, след което представили болнични листи за временна неработоспособност и не идвали на работа. След излизането им в отпуск за временна неработоспособност на табло в магазина се появили техни снимки с надпис „Крадци“, които били забелязани от св. П., която работела в близък до магазина офис на „Изи Пей“ и същата уведомила Г. и Т. за тях.

Стигнало се до прекратяване на трудовото правоотношение на Г. с дружеството, представлявано от подсъдимия, като със Заповед № 42 от 04.10.2024г. същата била дисциплинарно уволнена за кражба на пари.

Заповедта била изпратена чрез Еконт и връчена на Г. на 14.10.2024г. Към момента на приключване на делото пред въззивната инстанция описаната погоре заповед е отменена с окончателен съдебен акт, поради липса на описание на конкретно нарушение.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-компютърна техническа експертиза, според заключението на която е невъзможно да се установи IP-адреса на източника на публикация във фейсбук страница с наименование „Рила-Милк Мес“ ЕООД, част от предмета на обвинението, защото с такива данни разполага единствено субектът, поддържащ социалната мрежа Фейсбук. Отделно от това че към датата на изготвяне на експертизата не съществува фейсбук страница с наименование „Рила-Милк Мес“ЕООД .

С оглед горното, съдът достигна до следните правни изводи:

По наказателната част:

Правилно районният съд е приел, че по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на инкриминираните публикации във Facebook и поставянето на снимките върху табло в магазина от страна на 3 подсъдимия.

Факт е, че съгласно гласните доказателства, тази, която е възприела намалелият оборот на магазина, е свидетелката П.. Същата е депозирала жалба от името на дружеството в полицията на 26.08.2024 г. като преди това е разговаряла с двете служителки в магазина, които десет минути след проведения разговор са донесли болнични листи за временна неработоспособност и са спрели да идват на работа. Свидетелката П. е прегледала видеозаписи от охранителни камери в магазина и от тези записи е установила, че когато клиентите идват в магазина, не им се издават касови бележки, а се смята на калкулатор или вместо самата стока се отчита торбичка от 10 или 20 ст. Парите от продажбата се оставят в касата, но в края на работния ден продавачите отчитат това, което е регистрирано по касовия апарат. Така разликата за два месеца назад, отчетена като липси, била определена на сума от около 14 000 лева от продажбите на тъжителката и св.

Т.. Въз основа на извършена ревизия била установена разликата между каса и касов апарат. Т.е. активното поведение по установяване на твърдените липси, не е на подсъдимия, а на св. П.. Същата освен че е отговорник на магазините, включително магазина в гр. Б., живее и на семейни начала с подсъдимия, т.е. същата би могла да има лична активност по отношение на снимките с надпис „Крадци“ и публикацията в интернет, но такива биха могли да имат и други лица, работещи в или имащи отношения с търговския обект, доколкото се установи, че клиенти нямат място до обособеното табло.

Относно снимките в магазина, на който е отговорник П., се установява, че са се появили в края на м. август 2024 г. /според показанията на св. П./, като П. ги е видяла в края на ноември 2024 г. или началото на декември същата година, веднага се е обадила на М. и е казала, че някой е поставил снимки на бившите им служителки и той е казал веднага да се премахнат.

Няма фейсбук страница на магазина, според показанията на П., а самият М. използвал телефон с копчета. Дори да се приеме, че П. е заинтересована, то няма други преки доказателства за обратното, а косвените не са достатъчни, за да се приеме за безспорно както публикуването във фейсбук страницата от страна на М., така и поставяне на снимките с надпис „крадци“ в търговския 4 обект, стопанисван от дружеството, представлявано от подсъдимия.

Действително от писмените доказателства и показанията на св. Т. и св. П. се установява, че снимките са се появили в магазина в края на м. август 2024 г., т.е. престояли са там поне около 3 месеца. Районният съд е приел най-ранна дата на тяхното поставяне и начало на продължаваното престъпление 17.09.2024, защото това е датата на публикацията във фейсбук. Предвид идентичността на съдържанието на снимките, поставени на таблото и тези във фейсбук публикацията, установено с експертиза, то 17.09.2024 г. е найсигурната дата на поставянето на тези снимки в магазина. Въпреки това има гласни доказателства, че снимките са се появили и по-рано, а именно в края на м. август.

Никой обаче не е видял с лични действия М. да е допринесъл за поставянето на снимките с ликовете на тъжителката и св. Т. в магазина или публикуването на процесната публикация във фейсбук страница, носеща наименованието на дружеството, стопанисвано от подсъдимия. М. се е занимавал активно и с животновъдство, макар че са събрани данни, че той сравнително често е посещавал магазина и го е зареждал, като не се доказва същият лично да е поставил снимките или да е публикувал в социалната мрежа.

От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява, че не е възможно да бъде установен авторът на публикацията, а липсват и преки доказателства, че именно подсъдимият е създал съдържанието или лично е разпространил процесните изображения.

По досъдебното производство № 244 ЗМ – 242/2024 г. по описа на ОД на МВР Благоевград, неприключило до момента, са представени към жалбата на М. П. счетоводни и касови документи, както и видеозаписи, но по делото на районния съд се съдържа писмо на л. 97, че записите не могат да бъдат предоставени в копие, поради липсата на компютърни специалисти в ОД на МВР, както и опасност от загуба на информация. Независимо от липсата на самите записи по делото, това какво е имало на тях се установява от свидетелските показания, поради което съдът не е затруднен в изясняването на 5 обективната истина по делото.

При наказателната отговорност вината и авторството следва да бъдат доказани извън всякакво съмнение. Предположения, житейска логика или вероятност не могат да заместят изисквания висок стандарт на доказване.

Поради това оправдателният извод на районния съд е правилен и законосъобразен. Макар и безспорно да се установява наличието на снимките, поставени в магазина, доколкото се установява от показанията на св. П. и Ч., като автентичността им е потвърдена и от приетото по делото експертно заключение, липсват доказателства, сочещи съпричастност на подсъдимия към тяхното поставяне. Напротив посредством показанията на св. П. и Д. се установява, че същият посещава магазина, за да го зарежда, но основно с дейността му се занимава П.. Дори и да го зарежда често, не се доказва, че има преки наблюдения върху това какво се поставя на таблото, където имало и други залепени материали.

В наказателното право отговорността е лична. М. би могъл да носи такава само ако се установи, че той като управител на дружеството, стопанисващо магазина е поставил лично снимките или е наредил тяхното поставяне, а при бездействие единствено, ако след като е узнал за тяхното поставяне, съзнателно не само е допуснал те са останат изложени, но и е възприел и поддържал позорното твърдение с поведението си, което не се доказва. В съдебната практика се приема, че не може да се носи наказателна отговорност само от длъжностното качество на лицето. Необходимо е да има доказателства, че именно той е участвал в разгласяването на клеветническото твърдение – чрез лично действие, разпореждане, одобрение или друга форма на съучастие.

Правилен е и изводът, че дисциплинарната заповед за уволнение сама по себе си не може да осъществи изпълнителното деяние на престъплението клевета, доколкото представлява индивидуален работодателски акт, адресиран до работника. Въззивната инстанция споделя доводите на районния съд за характера на този акт и че чрез него не може да се осъществи престъплението клевета.

6

Останалите доводи на първоинстанционния съд за свободното изразяване на мнение съдът не счита за необходимо да обсъжда предвид липсата на доказателства за авторството. Само за пълнота съдът ще посочи, че в принципен план свободата на словото по чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията.

Поради изложеното по-горе оправдателната присъда в наказателната й част следва да бъде потвърдена.