Решение № 168 от 17.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. С., 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500293 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК във връзка с чл. 178 ЗМВР.

С Решение № 229/02.07.2021г., постановено по гр.д.№ 2 23/2021г. по описа на С.ския районен съд е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, ул."Пиротска" № 171А, представлявана от директора Николай Николов да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР на В. Р. АРШ. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“Б.Ш.“ №18 сумата от 1 954,61 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2018 г. –15.02.2021г..,получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 262,22 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-15.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-15.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените разноски по водене на делото в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 128,18 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4417/15.07.2021г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, представлявана от главен комисар Николай Николов-директор, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Светослав Стоянов с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не са отчетени последните изменения на ЗМВР 1 за процесния период - 01.01.2018 г. до 15.02.2021 г. Направено е оплакване, че с последните промени в ЗМВР (д.в.. бр.60 от 7 юли 2020 г.), законодателят още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Направено е оплакване, че съдебният състав не е съобразил и тази законова промяна и е отчел като основателен искът на служителя и за този вече безспорен период, при действие на изрична правна норма, което прави решението незаконосъобразно.

Твърди също, че съдебният състав не е коментирал настъпилата законодателна промяна в сила от 11.07.2020година и обхващаща част от процесния период, като след тази дата коефициентът за превръщане на нощен в дневен труд е 1, какъвто е и иска за преобразуване, а не за извънреден труд в буквалния смисъл.

Развива оплакване, че в процесния период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за- компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР-Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР обн. д.в. бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. - Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – д.в., бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г. - Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи – д.в., бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. - Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Твърди още, че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им (какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24часови смени.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите е намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Твърди още,че това 2 само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи.

Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения. В жалбата се поддържа,че в подкрепа на тезата, че в Министерството на вътрешните работи е налице равнопоставеност и обособеност спрямо права и задължения е решението на законодателя да обособи служителите в три групи съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР -държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон (т.е ЗМВР).

В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т.

2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично (пряко) е посочил съответните разпоредби.

В чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.

Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Повече от мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно съм изложил в отговора на исковата молба и в писмена защита представена по делото.

Според жалбоподателя нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението (д.в. бр.60 от 7 юли 2020 г.) е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд. С оглед на 3 гореизложеното според жалбоподателя нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Направен е извод,че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.

Същият принцип е възприет и след изменението. Твърди също, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з[1]791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Изразява несъгласие с мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор. Твърди още, че не се доказва, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие, тъй като видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми.

Следващият съществен пропуск на съда се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Според жалбоподателя не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР, въпрос подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е на труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя. Тогава това следва ли трудът положен по график и в рамките на установената законова норма да бъде определян като извънреден труд и на какво основание. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.“ Направен е и извод, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава , за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Позовава се на практика обективирана в Решение № 34 от 20.01.2020 г. по гр. дело 1109/2019 г. и Решение № 35 от 20.01.2020 г. по гр. дело 1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, Решение № 405 от 04.11.2019 г., по гр. дело №548 по описа на Окръжен съд - Русе, Решение № 43 по ВГД 918/2019 г., Решение № 44 по ВГД 919/2019 г., Решение № 45 по ВГД 966/2019 г., Решение № 46 по ВГД 971/2019 г., Решение № 48 по ВГД 928/2019 г., Решение № 50 по ВГД 954/2019 г., Решение № 51 по ВГД 950/2019 г., Решение № 55 по ВГД 12/2020 г. и Решение № 54 по ВГД 11/2020 г., всички на Окръжен съд - Хасково, Решения по ВГД № 25/2020 г. и по ВГД № 26/2020 г. от 04.03.2020 г. на Окръжен съд - Ловеч. Решения на Районен съд Пазарджик от 08.04.2020 г. и 10.04.2020 г. по гр. дела № 4397, № 4400, № 4401, № 4406, № 4409, № 4410, № 4412, № 4414, № 4427, № 4470 по описа на съда за 2019 г. Решения на Окръжен съд - Разград по в. гр. дела № 40/2020 г., № 41/2020 г., № 42/2020 г., № 46/2020 г.