Решение № 260010 от 27.01.2022, Районен съд - Асеновград

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Асеновград, 27.01.2022г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІV гр. с-в на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА

КАБАДАИЕВА секретар НЕДЕЛИНА

РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 454 по описа за 2020г. и като обсъди:

Предявени искове с правно снование чл.

439 ГПК.

Е.А.Е., с адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че не дължи на Д.Е.Е. род ***г, сумата от 3600лв формирана от сбора на неизплатените ежемесечни издръжки в размер на 50лв месечно за 72 месеца, за периода от 25.02.2004г до навършване пълнолетие , ведно със законната лихва от 17.10.2018г(датата на образуване на изп д 306/2018г на АРС), както и припадащата се част от начислените държавни такси и разноски в размер на 10,49лв ДТ, 218,45лв адвокатско възнаграждение, 377,06лв такса по чл. 53 от Тарифа ДТ по ГПК, както и че не дължи на А.Е. А. род ***г, сумата от

4640лв, формирана от сбора на неизплатените месечни издръжки в размер на 40лв за 116 месеца за периода от 25.02.2004г до навършване пълнолетие, ведно със законната лихва от 17.10.2018г, както и припадащата се част от начислените държавни такси и разноски по изп д 306/2018г на АРС, както следва: 13,51лвДТ, 281,55лв заплатено адвокатско възнаграждение 485,98лв такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на АРС, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че с решение по бр д 13/2003г на АРС е осъден да заплаща на синовете си Душ Е.Е. и А.Е.Е., чрез тяхната майка и законе представител месечна издръжка в размер на 50лв за Д. и 40лв за А., начиная от 25.02.2004г. За същото вземане е образувано изп д 332/2004г на ДСИ АРС. В рамките на това производство ищецът правел всичко възможно да погасява задълженията си, като цялата сума която получавал като пенсия за инвалидност е била удържана и превеждана по сметка на децата му. През 2006г ищецът заминал за Франция с надежда да намери работа, но заболяванията му прогресирали, а поради пропуск да се яви на ТЕЛК на 09.04.2006г, било преустановено заплащането на инвалидна пенсия, а издръжката заплащал с помощта на роднини, но пропускал месеци и бил осъден за това. Твърди, че последното изпълнително действие по изп д 332/2004г е извършено през 2005г с налагането на запор на пенсията на ищеца. На 15.02.2010г Д.Е.Е. навършил пълнолетие, а на 20.10.2013г пълнолетие навършил и А.Е.Е..

С постановление от 29.03.2017г (в сила от 28.11.2017г)на ДСИ АРС е прекратено производството по изп д 332/2004г, а оригиналът на ИЛ е върнат на взискателите.

На 23.10.2018г ищецът получил призовка за доброволно изпълнение на същото вземане по изп д 306/2018г на ДСИ АРС.

Последното изпълнително действие по изп д 332/2004г е от 2005г, а призовката за доброволно изпълнение по изп д 306/2018г ищецът получил на

23.10.2018г за същото задължение и по същия ИЛ. Счита,че вземането за издръжка е погасено по давност. Представя писмени доказателства.

Ответниците, чрез назначения им особен предсавител считат исковете допустими, но неоснователни и ги оспорват изцяло, като твърдят че няма изтекла погасителна давност по отношение вземанията им към ищеца. Сочат, че вземането е за издръжка, а погасителна давност между деца и родители не тече, освен това по образуваните изпълнителни дела са предприемани действия, които прекъсват давността.

Не се противопоставят на представените с исковата молба писмени доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното : Въз основа издаден по гр д 13/2003г на АРС ИЛ и постъпила молба от 12.10.2004г от Д.Е.Е.

ЕГН ********** и Апер Е.Е. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Г. Р. Е. е образувано изп д

332/2004г на ДСИ АРС, в хода на което до длъжника е изпратена ПДИ получена на 21.10.2004г.

В хода на изпълнителното производство е наложен запор върху ТВ на длъжника, като последното изпълнително действие е от 29.04.2005г. Изпълнителното производство е прекратено с постановление 29.03.2017г/в сила от 28.11.2017г/ на основание чл. 433 т.1 ГПК. Изп д 332/2004г е било присъединено към изп д 112/2010г и изп д 112/2010г на ДСИ АРС, в хода на производството по изп д 112/2010г взискателят е поискал вписване на възбрана на имущество на длъжника, както и изнасянето на имота на публична продан. Съгласно представеното и прието по делото удостоверение изх д №3769/2011г на ДСИ АРС от 09.05.2011г не са извършвани изпълнителни действия по изп д 112/2010г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 т.1 ГПК с постановление от 08.10.2015г. Въз основа издадения ИЛ по гр д 13/2003г на АРС ИЛ, на 16.10.2018г е образувано изп д 306/2018г на ДСИ АРС за събиране вземането по ИЛ от 08.03.2004г изд по гр д 13/2003г на АРС, а ПДИ до длъжника в изпълнителното производство е получена на 23.10.2018г.

Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 01.06.2021г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК - за недължимост на вземането по ИЛ от 08.03.2004г по гр д 13/2003г на АРС, за събиране вземането по който е образувано изп д 306/2018г на ДСИ АРС. С оглед данните, че към предявяване на иска е било налице висящо изпълнително производство пред ДСИ АРС, искът се явява допустим.

Разгледан по същество. Разпоредбата на чл.439 ал.1