Решение № 365 от 22.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Сливен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230105082 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за заем № ***, сключен между ищцата и ответното дружество.

Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за заем № ******., по силата на който усвоила кредит в размер на 102.26 евро или левовата им равностойност от 200 лв. за срок от 21 седмици. Посоченият в договора ГПР бил 42.43 %, а лихвения процент 39.52 %. Договорената вноска по кредита била в размер на 10.34 лв., а общата дължима сума от потребителя - 217.14 лв.

Сочи, че в клаузата на чл.12 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изисквания, установени от кредитодателя. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 110.08 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план. В резултат на това за усвоена сума в размер на 200 лв. за срок от 21 седмици, от кредитополучателя се изисквало да заплати общо 327.22 лв., от които неустойка - 110.08 лв., главница - 200 лв. и 1 договорна лихва - 17.14 лв.

Наред с това и на датата на сключването на договора за заем, на кредитополучателя се предоставял договор за предоставяне на допълнителни услуги, в който било посочено, че се сключвал във връзка с процесния договор за кредит. Вторият договор се сключвал отново с кредитора, като по силата на него кредитополучателят трябвало да заплати на дружеството възнаграждение при използване на допълнителни услуги „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“ във връзка със сключения договор за заем. Потребителят следвало да заплаща за услугата „Избягване на предсрочна изискуемост“ по 10 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 70 лв. (чл. 5, ал. 4 от Договора за допълнителни услуги). По повод услугата „Възможна промяна на погасителен план“, в чл. 6, ал. 3 от Договора за допълнителни услуги било посочено, че същата се ползва при забава на потребителя да заплаща дължимите по договора суми, като нейната стойност била уговорена на 1% от размера на предоставената главница за всеки календарен ден, с който всяка от погасителни вноски се отлага във времето.

Ищцата счита договорът за заем за недействителен, тъй като предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитора.

Освен това този разход не бил включен в размера на ГПР по договора за заем, а следвало да бъде включен, тъй като бил сигурен разход за заемателя и бил известен на заемодателя към датата на сключване на договора. Така се заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно били включени в него и как се формирал посочения размер, кои били допусканията, използвани при изчисляването. Сочи, че в договора бил уговорен лихвен процент в размер на 39.52 % и ГПР в размер на 42.43 %. Не ставало ясно какво представлява разликата между тези проценти и кои разходи покриват.

Клаузата на чл. 12 от договора нарушавала изискванията на чл.143, ал.2, т.5 и чл.147 ЗЗП. Клаузата заобикаляла и чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали 2 вреди.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за заем № ****от ******., поради противоречие на ЗПК и ЗЗП.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че кредитополучателя имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, който сключил, да извърши необходимите подготвителни действия преди подписването на същия и така да изпълни задълженията си по чл.12 от договора дори на датата на подписването му. Независимо от това му били предоставени допълнителни три дни, в които е могъл да изпълни това свое задължение. Освен това ищцата можело да се освободи от задължението си за заплащане на неустойка по всяко време, като предостави обезпечението.

Излага подробни контрааргументи на твърденията на ищцата, като счита, че договорът е действителен.

Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна с искане за редуцирането му.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните в процеса – ищцата, като заемател, а ответника като заемодател сключили договор за заем на 07.12.2022г. с код 79607, въз основа на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 102,26 евро, със срок на връщане 21 седмици на 21 бр. вноски с размер 5,29 евро, съгласно погасителен план, общ размер на всички плащания по договора 111,02 евро, лихвен процент по заема 39,52%, ГПР 42,43%. В чл.12 от договора за заем страните уговорили в тридневен срок след сключването на договора за заем, заемателят да осигури обезпечение на договора чрез трето физическо или юридическо лице, отговарящи на определени изисквания на заемателя или банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника. В случай, че не представи такова обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 56,28 евро, платима разсрочено заедно с погасителните седмични вноски по кредита.

3

На същата дата 07.12.2022г. страните сключили и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за заем - „Избягване на предсрочна изискуемост“, за която следвало да плаща по 10 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 70 лв. и услуга „Възможна промяна на погасителен план“, която се ползвала при забава на потребителя да заплаща дължимите по договора суми, като нейната стойност била уговорена на 1% от размера на предоставената главница за всеки календарен ден, с който всяка от погасителни вноски се отлага във времето.

Не е спорно по делото /обявено за безспорно в о.с.з/, че в обявения размер на ГПР по договора е включен единствено размера на договорната лихва, но не и размер на неустойката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.22ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за заем от 07.12.2022г. с код 79607, сключен между ищцата и ответното дружество е допустим, а разгледан по същество основателен.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Двата договора – този за заем и за допълнителни услуги са свързани помежду си, тъй като уговорените допълнителни услуги касаят изпълнението на заемния договор. Вторият договор няма самостоятелен характер и би бил без предмет, ако липсва заемен договор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен, поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10, вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.

Установи се в конкретния казус, че в ГПР на договора за кредит не е включен разхода за неустойка, както и дължимите възнаграждения за допълнителни услуги, макар този разход да е включен в погасителния план.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуален договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.

Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

5

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, според която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръх задлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.