Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16225 от 09.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27629/2022
Вид
Решение № 16225
Подписан
09.10.2023
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 75, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 305 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16225 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110127629 по описа за 2022 година

Ищецът ЗАД „А.Б.“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на застрахования сума в размер на 6 806,59 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 11.10.2020г., на път I-5, км 287+600м, в района на общ. Хасково. Виновен за ПТП бил водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Поканен, ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 6 821,59 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, а извършил частично плащане в размер на сумата 3 418.29 лева. Ищецът моли съдът да му присъди разликата от 3 403,30 лева, ведно със законни лихви от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2022г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

Ответникът “Д.Б.: ЖиЗ“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, оспорва протокола за ПТП – от съдържанието му не се установявал твърдяният от ищеца механизъм, оспорва вината на водача на марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *********, причинно следствената връзка на ПТП с вредите. Твърди съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ********, който нарушил нормата на чл. 24 ЗдвП – намалил рязко скоростта на движение или спрял, като създал опасност на пътя, чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП – управлявал МПС със скорост, която не му позволявала да го контролира непрекъснато, несъобразена с пътната обстановка и превишена за конкретния пътен участък и това обусловило настъпването на ПТП. Оспорва размера на вредите, не всички описани увреди били причинени от процесното ПТП, в т.ч.

1 увредени 5 бр. детайли в предна част на л.а. „Пежо“ в опис на щета ***/511584.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото е приложен протокол за ПТП № 1728534 от 11.10.2020 г., съгласно който на ПП I5, км 287+600м, в района на община Хасково, водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, поради неспазване на необходимата дистанция, удря движещия се пред него л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** и съответно реализира ПТП с материални щети.

Представена е застрахователна полица № 20-0300/303/5001623, видно от която л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца с период на покритие от 25.05.2020 г. до 24.05.2021 г. Приложени са и Общите условия към застрахователния договор.

Представени са по делото уведомление за щета от 12.10.2020г. относно застрахованото МПС марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ********, както и опис на щета ***/511584, в който са отразени уврежданията по автомобила.

Приложени са фактура № 0030514150/12.02.2021, издадена от „София Франс Ауто“ АД относно стойността във връзка с посочената щета по МПС марка „Пежо“, модел „301“ с рег.

№ ********, на стойност 6806,59 лева, калкулация на ремонт, съгласно която разходите възлизат на 6 806,59 лева, както и Приемо-предавателен протокол от 15.12.2020 г. във връзка с договор за извършване на авто-сервизни услуги между ищеца и „София Франс Ауто“ АД, видно от който автомобилът е ремонтиран и приет без забележки.

Представено е платежно нареждане за извършено плащане, както и справка, че сумата от 6 806,59 лева по фактура № 0030514150 е осчетоводена при ищеца.

Съгласно справка за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, е сключило такава с ответника към датата на процесното ПТП.

С покана за доброволно изпълнение, ищецът поканил ответника да му изплати процесното вземане.

По делото са събрани гласни доказателства. Съгласно свидетелските показания на Неждет Бехчед Юсеин /водач на МПС марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ********/, същият твърди да е участвал в процесното ПТП, движел се в дясна лента със скорост от 80 км/ч, но предвид ограничението на скоростта до 60 км/ч, свидетелят намалил скоростта до 60 км/ч, при което движещият се зад него автомобил го ударил силно. Сочи, че след удара управляваният от него автомобил леко излязъл от платното към аварийната лента, спрял на 10-15 метра от мястото на удара. Посочва, че целият му багажник бил потънал вътре, бронята била счупена отдолу, поради което не могъл да отвори багажника, единият стоп 2 също бил увреден. Твърди още, че времето и видимостта са били ясни, без мъгла и дъжд, на около 100 метра се намирали полицейски служители.

От показанията на свидетеля С. А. М. /водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********/ се установява, че същият е участвал в процесното ПТП, управлявал автомобила в дясната лента с не повече от 60-70 км/ч, като автомобилът движещ се пред него на не повече от 100 метра спрял внезапно, спирачният му път бил около 30 метра, пътната настилка биха суха, не е имало неравности по пътя, ПТП се осъществило в светлата част на деня между 12:00 и 14:00 ч. Свидетелят посочва, че от лявата му страна имало движещи се автомобили и тъй като не е имало възможност да се избегне удар, решил, че по-добре е да удари л.а. „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** отзад, като свидетелят твърди, че е имал 30 метра спирачен път. Свидетеля сочи, че не е видял някой движещ се пред „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** автомобил да е спрял или намалил. Твърди, че не е имало пътни знаци, светофар, нито други пътища в процесния участък. Щетите по л.а.

„Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** били по задната броня, заден ляв стоп, а багажникът е бил хлътнал навътре. С другия водач постигнали съгласие, че виновен за ПТП е свидетелят и водач на „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, тъй като се е движел зад увреденото МПС „Пежо 301“ с рег. № ********.

Изслушано е и прието заключение на съдебна-автотехническа експертиза, съгласно което на 11.10.2020 г. в 14:07 ч., л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** се е движил по път ПП I-5, в посока от гр. Димитровград към гр. Хасково, като същевременно зад него, в същата посока се е движело МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, когато МПС марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** достигнало до км 287 +600 и в зоната на кръстовище, водачът му предприел намаляване на скоростта, същият бил застигнат от движещия се отзад „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, при което на МПС марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** били нанесени щети в задната част на автомобила, чиято стойност била 6806,59 лева, като всички описани увреждания по същия се намират в причинна връзка с механизма на ПТП. Вещото лице е посочило, че не може да определи с каква точно скорост са се движели автомобилите, но по делото липсват данни водачът на „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** да е спрял рязко преди удара. В експертизата е отразено, че предоставената по делото калкулация за извършените ремонтни дейности към фактура № 003514150, кореспондира на опис заключението по щета № 0300/20/777/511584.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото МПС, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3

3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Съгласно заключението по допуснатата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установи, че е налице причинна връзка между щетите по .л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** и процесното ПТП, като този извод се подкрепя и от свидетелските показания на двамата свидетели.

Съдът намира, че от приобщените доказателства, не може да се направи извод, че водачът на увреденото МПС „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като от една страна не са налице доказателства същият да се е движел с несъобразено висока скорост и съответно да е намалил рязко скоростта си на движение.

Според показанията на свидетеля С. М., между двете МПС е имало разстояние от около 100 метра, т.е. „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** не е било непосредствено пред МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********. Отново съгласно свидетелските показания и на двамата водачи, същите са се движели със скорост малко над 60 км/ч., т.е. дори и да се приеме, че „Пежо“, модел „301“ с рег. № ******** е спряло внезапно, при разстояние от 100 метра между двата автомобила и скорост на движение от 60-70 км/ч на МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********, последното би следвало да възприеме внезапното спиране и съответно също да намали скоростта си. За пълнота следва да се посочи, че доколкото ответникът все пак е платил част от претендираното обезщетение извънсъдебно, то същият косвено е признал фактите около настъпване на ПТП и неговия механизъм.

На следващо място, относно размера и вида на вредите, съдът намира, че същите са установени по безспорен начин предвид изводите на вещото лице, които са в смисъл, че предоставената по делото калкулация за извършените ремонтни дейности към фактура № 003514150, кореспондира на опис заключението по щета № 0300/20/777/511584.

Съдът счита, че предпоставките за уважаване на предявения иск са налице – по делото е представен валиден договор за застраховка „Каско“ относно л.а. марка „Пежо“, модел „301“ с рег. № ********, като ищецът е заплатил сумата за ремонт на автомобила на „София Франс Ауто“ АД. Разпоредбите на чл. 75, ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ предвиждат, че когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора. В случая няма съмнение, че плащането е извършено. Виновното противоправно поведение на застрахованото при ответника лице също се доказа чрез експертното заключение, като възражението за съпричиняване остана недоказано. По делото не е спорно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *********. На последно място, съдът намира, че вредите бяха доказани по вид и размер, поради което предявеният иск подлежи изцяло на уважаване съответно за сумата от 3 403,30 4 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, остатък от регресно вземане към ответника, извършил плащане на сумата от 3 418,29 лева извънсъдебно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При горните изводи за основателност на претенцията и по направеното искане на ищеца се дължат разноски. Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в размер на 250,00 лева за извършената САТЕ, 805,30 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 30 лева депозит за свидетел и 136,13 лева държавна такса съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, или общо 1221,43 лева. С оглед фактическата и правната сложност на делото, брой на проведени заседания, в които представител на ищеца се е явявал, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно.