Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 25.09.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1173/2025
Вид
Решение № 364
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Провадия, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.

Образувано е по предявен от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД с ЕИК 103562052, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1 срещу Д. Ф. Г. с ЕГН **********, адрес с. *******, общ. ******** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 2721,60 лева за проведено му в периода от 05.09.2024 г. до 12.09.2024 г. лечение по клинична пътека № 52.1 във Втора клиника по нервни болести в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 202/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 326/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ответникът постъпил за лечение на 05.09.2024 г. във Втора клиника по нервни болести в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Бил хоспитализиран след като усетил силно главоболие в дясната част на главата, започнал да залита, трудно пазел равновесие при ходене и усетил лявата си ръка по-слаба. След приема и извършване на изследвания му била поставена диагноза – „хеморагичен мозъчен инсулт. Интрацеребрален хематом в ДГМХ с пробив във ветрикуулната система. ХБ III ст. висока ст. СМФ. Дислипидемия.

Левостранна централна латентна хемипареза“. При хоспитализацията било 1 установено, че пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което бил уведомен. Независимо от това било проведено лечение за периода от 05.09.2024 г. до 12.09.2024 г. по посочената клинична пътека като били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, подробно описани.

Настъпило подобрение и пациентът бил изписан. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за оказване на медицинска помощ на ответника.

След отчитане на клиничната пътека към НЗОК чрез РЗОК е отказано заплащането на стойността на осъщественото лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Отказ бил получен и от Агенция за социално подпомагане, тъй като ответникът не отговарял на изискванията за отпускане на целеви средства. Твърди се, че пациентът не е възстановил здравноосигурителните си права по реда на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, поради което на осн. чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати проведеното му лечение. Сочи се, че с писма от 15.11.2024 г. лечебното заведение е отправило покана до ответника да заплати доброволно дължимата от него сума в едномесечен срок като писмата се върнали неполучени. Поради това лечебното заведение подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 326/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение № 202/11.03.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания, ищецът предявил иска си. Моли се за уважаване на претенцията и за присъждане на разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

По делото са приобщени материалите по производството по ч.гр.д. № 326/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 202/11.03.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания ищецът е представил в срок доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът приема производството за допустимо.

В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, прави искане за постановяване на неприсъствено решение и за присъждане на разноски.

Редовно призованият ответник не се е явил, не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От материалите по делото се установява, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответникът е уведомен за възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това. В срока за отговор и в проведеното съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца.

2

Ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му, обосноваващи извод, че искът е вероятно основателен.

Предвид наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, исковата претенция следва да бъде уважена по реда на чл. 239 от ГПК.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. На осн. чл. 78, ал.

1 от ГПК, следва да му бъдат присъдени реално сторените разноски – 54,43 лева с равностойност 27,83 евро – платена държавна такса в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото и реално извършените действия, определя в размер на 50,00 евро. В заповедното производство са сторени разноски в размер на 104,43 лева с равностойност 53,39 евро, които на осн. т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на спора, следва да се присъдят в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД с ЕИК 103562052, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1 съществува вземане от ответника Д. Ф. Г. с ЕГН **********, адрес с. *******, общ. ******** в размер на сумите 2721,60 лева с равностойност 1391,53 евро за проведено му в периода от 05.09.2024 г. до 12.09.2024 г. лечение по клинична пътека № 52.1 във Втора клиника по нервни болести в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 202/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 326/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, на осн. чл. 422 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. Ф. Г. с ЕГН **********, адрес с. *******, общ. ******** ДА ЗАПЛАТИ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД с ЕИК 103562052, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1 сумата от 77,83 евро, представляваща сторени в исковото производство разноски, както и сумата от 53,39 евро, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 326/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3