Определение № 2815 от 19.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2815 гр. Варна, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501463 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. В. Г. и П. Г. Т. срещу определение № 6668 от 01.06.2023 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 3573/2023 год. на 8 състав, с което са оставени без уважение исканията на длъжниците П. Г. Т., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, за присъждане на съдебни разноски в размер на п о 400 лв. за адвокатско възнаграждение за подадено по делото възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 23697/29.03.2023г. и възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 23698/29.03.2023г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се настоява за отмяната му.

Насрещната страна по частната жалба депозира писмени отговори, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение, ведно с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от данните по първоинстанционното дело, същото е образувано въз основа на заявление вх. № 21829/22.03.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу П. Г. Т. и С. В. Г., по което е налице положително произнасяне от заповедния съд с ъ с Заповед за изпълнение № 1661/23.03.2023 г.

Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците П. Г.

Т. и С. В. Г. за недължимост на вземанията поради погасяването им чрез плащане преди 1 издаването на заповедта за изпълнение, ведно с отправено искане за присъждане на адв. хонорар в полза на всеки от тях.

Не се оспорва от страна на ВиК, че сумите по заповедта за за изпълнение са платени на 23.03.2023 г. в 13,48 часа , а съдебно-деловодните разноски, присъдени със заповедта – на 02.04.2023 г. Спорен е въпроса относно дължимостта на сторените от длъжниците разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по депозиране на възражение по чл.414 ГПК.

Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 22.03.2023 год. и след подаването му – на 23.03.2023 год. длъжниците са заплатили изцяло задълженията си към заявителя /включително и начислени лихви/, с което са способствали за отпадане на правния интерес от водене на производство по чл.422, ал.1 ГПК.

Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска.

От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска, както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.

Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от извънпроцесуалното му поведение.

Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не е предпоставено от разрешаване на спора по същество е визирана в чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

В случая обаче не се касае за оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина , а оттеглянето е обусловено от независещо от ищеца новонастъпило, след предявяването на иска, обстоятелство, произтичащо именно от поведението на ответника и което, като краен резултат, погасява заявеното за защита спорно право. В тази хипотеза отговорен за разноските е ответникът, който извод се налага по аргумент, изведен о т чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът изхожда от предприетото от ответника действие, водещо до отпадане на правния интерес от заведения иск и необходимостта от съдебна намеса , при което правилно в негова тежест за присъдени сторените по делото разноски. /в този смисъл, определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Стоилова/.

Гореизложените мотиви обуславят и неоснователността на искането на длъжниците за присъждане на разноски за подаденото от тях възражение, тъй като тяхното извънпроцесуално поведение – неплащане на дължими задължения на падежа е обусловило 2 и необходимостта от съдебна намеса чрез сезиране с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доводите, черпени от полученото известие за дължимите суми на частен абонат от 17.03.2023 г., съдържащо покана за плащане до 10 дни от получаването , са неоснователни доколкото законът не въздига това известие на едната страна на правоотношението като релевантно за отговорността за разноски /така, както е например в хипотезата на чл.414а вр. чл.412 т.8 ГПК/.

Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден, ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на по 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за защита по всяка една от жалбите.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6668 от 01.06.2023 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 3573/2023 год. на 8 състав, с което са оставени без уважение искани я т а на длъжниците П. Г. Т., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, за присъждане на съдебни разноски в размер на п о 400 лв. за адвокатско възнаграждение за подадено по делото възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 23697/29.03.2023г. и възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 23698/29.03.2023г.

ОСЪЖДА П. Г. Т., ЕГН ********** от гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“ бл.408 вх.7 ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК

103002253, гр.Варна, ул.Прилеп № 33 сума в размер на 50 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за пред въззивна инстанция.

ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“ бл.408 вх.7 ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК

103002253, гр.Варна, ул.Прилеп № 33 сума в размер на 50 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за пред въззивна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3