Акт № 40653 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40653 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА

Гражданско дело № 20261110111027 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2026 г. от 09:15 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Изготвя следния проект на доклад по делото:

Подадена е искова молба от В. С. И. (ищец) срещу Т. Г. Б. (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от Семейния Кодекс СК). Изразява желание за постигане на споразумение между съпрузите.

В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Предявява насрещна искова претенция по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно кумулативно съединена с небрачен иск по чл. 145 СК.

В дадения срок за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявения небрачен иск по чл. 145 СК.

Указва на страните, че у тях е доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установят наличието на брак помежду им и неговото дълбоко и непоправимо разстройство, вината за това на другия съпруг, ответникът следва да установи – нужда от издръжка и възможността на съпруга му да я заплаща в претендирания размер и период.

Приема на основание чл. 157 ГПК представените по делото документи като писмени доказателства.

Да се изиска справка по Наредба 14/2009 г. за родствени връзки на жената.

По направените доказателствени искания, от страните съдът ще се произнесе в 1 първото съдебно заседание, след като уточнят същите, съобразно указаната им доказателствена тежест и посочат конкретни обстоятелства, които ще установяват с тях.

Указва на ищеца по първоначалната искова молба и ищеца по насрещната искова молба, че следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие на такава производството по делото ще бъде прекратено, в частта по съответната искова, респективно насрещната искова молба или изцяло при неявяване и на двамата (чл. 321, ал. 1 ГПК).

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.

Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.

Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.

2

В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.

Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.

Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на които да бъдат уведомени за пренасрочване на делото за разглеждане за по-ранна дата, в случай че желаят това.

Указва на страните, в случай на постигане на споразумение помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава: *************@***.*******.

Указания за страните

Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3