Решение № 2571 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2571 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513411 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.10.2022 г. по гр.дело № 35911/22 г., СРС, ГО, 160-ти състав с-в е отхвърлил предявените от „Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против „Банка ДСК“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 686,18 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по споразумение от 23.08.2021 г., сключено между Р.С.С. и „Банка ДСК“ АД, което вземане за обезщетение за неизпълнение е прехвърлено от Р.С.С. на „Д.Е.С.“ ЕООД с договор за цесия от 08.12.2021 г.; 2/ сумата от 14 316,04 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по споразумение от 23.08.2021 г., сключено между Д.К.К. и „Банка ДСК“ АД, което вземане за обезщетение за неизпълнение е прехвърлено от Д.К.К. на „Д.Е.С.“ ЕООД е договор за цесия от 08.12.2021 г. Осъдил е „Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 1

**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, сумата от 150 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представляван от Д.З., чрез пълномощника адвокат Б. Л., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, АД „М.“, с мотиви, изложени в жалбата.

Твърди се, че въззивникът/ищец е частен правоприемник на Р.С. и Д.К. по силата на два отделни договора за цесия, сключени на 08.12.2021 г., по силата на които Р.С. и Д.К. прехвърлят на „Д.Е.С.“ ЕООД свои вземания срещу „Банка ДСК“ АД, представляващи обезщетение вместо изпълнение.

Сочи се, че на 21.04.2021 г. „Банка ДСК“ АД се снабдила с две заповеди за изпълнение, на същата дата са издадени два изпълнителни листове за посочените в тях суми и въз основа на тях са образувани две изпълнителни дела №№ 749/21 г. и 750/21 г. на ЧСИ Г. Г.. На 23.08.2021 г. са сключени две споразумения между страните, като било уговорено задължението да се разсрочва на 12 месечни вноски по 250 лв./съответно 200 лв./, като след края на този срок страните трябва да постигнат ново споразумение. Уговорено е, че длъжникът/ице трябва да заплати отделно разходите към съдебния изпълнител в размер на 22,38 лв. с ДДС месечно, съответно 18,83 лв. месечно с ДДС. Срещу тези уговорки, страните се споразумели изпълнителното дело да спре, както и да се вдигнат наложените запори-чл.6.3 от споразумението.

Преди да се сключи споразумението на 23.08.2021 г., от сметката на Р.С., в изпълнение на запор, наложен от съдебния изпълнител по изпълнително дело № 749/21 г., по сметка на ЧСИ Г. Г. постъпва сума от 686,18 лв., а по сметката на Д.К. в изпълнение на запор, наложен от съдебния изпълнител по изп.дело № 750/21 г., по сметка на ЧСИ Г. Г. сумата от 14 316,04 лв. Тези суми не са разпределени към момента на сключване на споразумението. Сумите са постъпили в изпълнение на запор върху банковата сметка/банковите сметки, който обаче по силата на чл.6.3 от споразумението е следвало да бъде вдигнат. „Банка ДСК“ АД отказва да възстанови възможността Р.С. да се разпореди със сумата от 686,18 лв., а Д.К. със сумата от 14 316,04 лв., макар след сключването на спогодбата тези суми още не са били разпределени.

Мотивите за отказа на банката са, че запорът е валидно изпълнен преди да се сключи споразумението и сумата е постъпила по сметката на ЧСИ. Твърди се, 2 че Р.С. и Д.К. имат вземане срещу „Банка ДСК“ АД съответно за сумата от 686,18 лв. и 14 316,04 лв., тъй като тези суми е следвало да се върнат въз основа на сключеното от тях споразумение с банката. Тъй като банката им отказва, то те имат право но обезщетение вместо изпълнение, измеримо с размера на паричното вземане съответно за 686,18 лв. и 14 316,04 лв. Тези вземания двете са прехвърлили на въззивника/ищец „Д.Е.С.“ ЕООД. Прави се анализ на същността на споразумението, което според ищеца представлява спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД като в духа на взаимни отстъпки, страните са уговорили „вдигане на наложени запори“. Да се вдигне запор, означава забрана за разпореждане да се премахне, т.е. вдигането на запора би означавало длъжникът спокойно да има право да се разпорежда с вземанията си. Разбира се, ако вземания, постъпили преди вдигането на запора, са разпределени, вдигането на запора не означава връщане на сумите. В процесният случай сумите не са разпределени, а стоят по сметката на съдебния изпълнител. Счита, че по силата на тази спогодба, взискателят е бил длъжен да осигури възможността на длъжниците да се разпоредят свободно със сумите, доколкото страните са постигнали такава уговорка и парите не са били разпределени. Сумите са останали по сметка на съдебния изпълнител и длъжниците са били лишени от възможността спокойно да се разпореждат с тях. Не такава е била волята на страните. Позовава се на уговорката на чл.7 от споразумението, според която „целият дълг, описан в т.1, остава изцяло изискуем, върху него се начислява законна лихва. Счита, че волята на страните не е била посочените две суми, съответно задържани едновременно да стоят по сметка на съдебния изпълнител и за същата сума дългът да продължава да се олихвява. По този начин банката би се обогатила неоснователно със законната лихва, предвидена в чл.7 от споразумението, предвид че съдебният изпълнител вече е получил сумите от името и за сметка на взискателя, върху които ще продължи да се начислява законна лихва. Това не отговаря на смисъла на взаимните отстъпки по чл.365 ЗЗД. Сочи се още, че Р.С. и Д.К. са потребители и на основание чл.147, ал.2 ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. По-благоприятен за потребителя начин е изначалният смисъл на уговорката на Р.С. и Д.К. е да се върнат сумите, удържани вследствие на запорите.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени 3 процесното и вместо него да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата „Банка ДСК“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявана от изпълнителните директори В.С. и Д.Н., чрез пълномощника юрисконсулт П., със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, М. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 540 лв.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове от „Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК **** с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

82 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 686,18 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по споразумение от 23.08.2021 г„ сключено между Р.С.С. и „Банка ДСК“ АД, което вземане за обезщетение за неизпълнение е прехвърлено от Р.С.С. на „Д.Е.С. ЕООД с договор за цесия от 08.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 14 316,04 лв„ представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по споразумение от 23.08.2021 г„ сключено между Д.К.К. и „Банка ДСК“ АД, което вземане за обезщетение за неизпълнение е прехвърлено от Д.К.К. на „Д.Е.С.“ ЕООД с договор за цесия от 08.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането.

4

Ищецът „Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК **** твърди, че „Банка ДСК“ АД, като взискател, е образувала срещу Р.С.С., като длъжник, изпълнително дело № 749/2021 г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 767 в КЧСИ, че в хода на изпълнителното производство е наложен запор на сметките на Р.С., в изпълнение на който по сметка на съдебния изпълнител постъпила сумата от 686,18 лв., която не била разпределена. На 23.08.2021 г. е сключено споразумение между Р.С.С. и „Банка ДСК“ АД, съгласно което задължението, предмет на изпълнителното дело, се разсрочва, като банката взискател се съгласява да поиска спиране на изпълнителното производство, вдигане на наложения запор по сметките на длъжника Р.С.С., и да осигури възможност на последната свободно да се разпорежда с неразпределената сума от 686,18 лв., преведена по смета на ЧСИ на основание наложения запор. Ищецът счита, че ответникът „Банка ДСК“ АД не е изпълнил точно задълженията си по посоченото споразумение, тъй като не е поискал вдигане на наложения запор и така не е осигурил възможност на Р.С. да се разпорежда с неразпределената сума от 686,18 лв., постъпила по сметка на съдебния изпълнител и по този начин длъжникът Симеонова е бил възпрепятстван да изпълнява разсрочените със споразумението задължения, като върху последните продължавала да се начислява и законна лихва за забава. Поради това, за Р.С.С. е възникнало вземане за обезщетение за неизпълнение на сключеното с „Банка ДСК“ АД споразумение от 23.08.2021 г. в размер на сумата от 686,18 лв., с която длъжникът не може да се разпорежда. Посочва, че на 08.12.2021 г. е сключил договор за цесия с Р.С.С., по силата на който последната му е прехвърлила това свое вземане.

Твърди се още, че „Банка ДСК“ АД, като взискател, е образувала срещу Д.К.К., като длъжник, изпълнително дело № 750/2021 г. по описа на ЧСИ Г.

Г., per. № 767 в КЧСИ, че в хода на изпълнителното производство е наложен запор на сметките на Д.К.К., в изпълнение на който по сметка на съдебния изпълнител постъпила сумата от 14 316,04 лв., която не била разпределена.

На 23.08.2021 г. е сключено споразумение между Д.К.К. и „Банка ДСК“ АД, съгласно което задължението, предмет на изпълнителното дело, се разсрочва, като банката взискател се съгласява да поиска спиране на изпълнителното производство, вдигане на наложения запор по сметките на длъжника Д.К.К. и да осигури възможност на последната свободно да се разпорежда с неразпределената сума от 14 316,04 лв., преведена по смета на ЧСИ на 5 основание наложения запор. Ищецът счита, че ответникът „Банка ДСК“ АД не е изпълнил точно задълженията си по посоченото споразумение, тъй като не е поискал вдигане на наложения запор и така не е осигурил възможност на Д.К.К. да се разпорежда с неразпределената сума от 14 316,04 лв., постъпила по сметка на съдебния изпълнител, като по този начин длъжникът Кунчева е бил възпрепятстван да изпълнява разсрочените със споразумението задължения, като върху последните продължавала да се начислява и законна лихва за забава. Ето защо, за Д.К.К. е възникнало вземане за обезщетение за неизпълнение на сключеното с „Банка ДСК“ АД споразумение от 23.08.2021 г. в размер на сумата от 14 316,04 лв., с която длъжникът не може да се разпорежда. На 08.12.2021 г. е сключил договор за цесия с Д.К.К., по силата на който последната му е прехвърлила това свое вземане.

Ответникът „Банка ДСК“ АД, ЕИК **** в срока по чл.131 от ГПК в писмения отговор е оспорил предявените искове като недопустими, а по същество неоснователни.