Решение № 139 от 12.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С. 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500281 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4518/20.07.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов - директор, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 234 от 06.07.2021 г, постановено по гр.дело № 176/2021г. по описа на районен съд – Смолян . Счита, че решението изцяло е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Счита ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи.Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.01.2018 г. до 11.02.2021 г.Счита ,че през този период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. 1 Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г. - Наредба № 81213-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. - Наредба № 8121з 1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Твърди ,че с последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита ,че нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“.Счита ,че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй катотези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.

За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24- часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай твърди ,че ищеца е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Твърди ,че максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа.

Намира ,че това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това е разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от 2 обособените групи служители счита ,че има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.Твърди ,че в чл.

142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 ЗМВР е посочено, че статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично

/пряко/ е посочил съответните разпоредби.Твърди че в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал.

1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.

Счита ,че това не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.

Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР счита ,че кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд..Счита че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма.

Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа.

Твърди ,че законодателя отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и счита ,че не може да става дума за претенция за 3 извънреден труд.Поради това намира ,че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно счита ,че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ — 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Същият принцип счита ,че е възприет и след изменението на Закона за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 812la- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Поради това ,счита , че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни.

Счита ,че не се доказва , че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми. Следващият съществен пропуск на съда се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.Счита , че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР .Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то счита ,че не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Поради това счита ,че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.“Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе с решение, с което да бъде отменено решението на районен съд - Смолян в обжалваната му част като неправилно и необосновано.Счита ,че ако въззивния съд се произнесе в полза на ищеца, то прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по делото.Претендира разноски по делото и юриск. възнаграждение В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№ 4695 /29.07.2021г. от АС. ЮР. Ж. , чрез пълномощника - адв. В.И.Р.,с който моли въззивния съд да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното 4 решение № 234/0607.2021г. на районен съд Смолян по гр. д. № 176/2021 г. по описа на районен съд –Смолян. Счита ,че същото не страда от сочените пороци във въззивната жалба, като първоинстанциопният съд се е произнесъл в съответствие с доказателствата и закона. Спор относно факта, че доверителят и в исковия период е в служебно правоотношение с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР София няма. Не се оспорва и заключението на вещото лице и констатациите в него относно размера на евентуално полагащото се възнаграждение за извънреден труд. Спорно по делото е прилагането на закона и по-конкретно наличието на правна възможност за превръщането на нощния труд в дневен и наличието на задължение за заплащането на възнаграждение, в следствие на това преизчисление.Поддържа становището, че обжалваното решение е съответно на приложимия по време материален закон. Липсата на специално правило, въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна,а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Намира ,че тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както приема районен съд Смолян с обжалваното решение. Тази разпоредба от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Разпечатката съдържа 21 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb308947-1303-4ac6-9849-01cbe3a0a6f4