Решение № 815 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205286 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. М. К. против НП № 21-0445-000981/08.07.2022 г. на Началника на група в РУ-Аксаково при ОД на МВР- Варна , с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага твърдение, че НП е неправилно и незаконосъобразно.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено. Иска се присъждане на съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Р., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено поради нарушение на разпоредбата на чл. 54 ал.1 т.2 от ЗАНН от АНО, която според процесуалия представител императивно предписва необходимостта от прекратяване на образуваното административно-наказателно производство. Сочи се, че НП е издадено 16 месеца след съставяне на АУАН, като по делото липсват данни, че давностният срок, визиран в нормата на чл. 34 от ЗАНН е спиран или прекъсван. Като довод за 1 несъставомерността на описаното в НП деяние се навежда твърдението, че наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НК, с оглед констатациите на прокурора за липса на престъпление. Иска се НП да бъде отменено.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.03.2021 г. служители при ЗЖУ – Варна, сред които бил свид. Д. П. при изпълнение на служебните си задължения забелязали на главна улица без име, след разклона на главен път I I -29, в посока – центъра на с. Изворско, обл. Варна, срещу стопански двор да се извършва теглене на л.а. Опел с рама VSH00075R6093271, без регистрационни табели, от друго МПС с неустановени по делото данни и неустановен водач. Служителите на ЗЖУ – Варна спрели за проверка водачите на превозните средства и подали сигнал за случая до РУ – Аксаково, като на място бил изпратен дежурен полицейски екип при посоченото полицейско управление в т.ч. свид. К. Н..

При извършената проверка било установено, че л.а. Опел е собственост на И.С.Д. с ЕГН: ********** и е управляван от въззивника, чиито данни са установени след снемане на самоличността му. Извършена е справка, от която е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 02.02.2021 г. на основание чл.

143 ал.10 от ЗДвП, поради подадено уведомление от Гаранционния фонд.

Въз основа на направените констатации, свид. К. Н., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ- Аксаково съставил на възз. К. АУАН за нарушение на чл.

140 ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на така установените факти при извършената проверка, материалите по същата са изпратени по компетентност на РП-Варна, като по случая е образувано ДП № 224/2021 г. по описа на РУ – Аксаково, пр.пр. № 5946/2021 г. по описа на ВРП.

С постановление на ВРП от 22.12.2021 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието, а именно – такива, които да установяват, че К. е знаел, че 2 управлява автомобил с прекратена регистрация. С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на РУ – Аксаково при ОД на МВР- Варна за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

Въз основа на материалите по преписката Началникът на РУ – Аксаково при ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП НП № 21-0445-000981/08.07.2022 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено от същия нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – К. Н. и свидетелят по акта – Д. П. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите и по ДП № 224/2021 г. по описа на РУ – Аксаково.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 21-0445-000981/08.07.2022 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна. Видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за дерогиране на разпоредбите на чл. 54 ал.1 от ЗАНН и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Нарушението е било констатирано на 07.03.2021 г., за което е бил съставен АУАН по реда на ЗАНН за извършено нарушение по ЗДвП. Съставеният акт е послужил като основание по случая 3 да се образува досъдебно производство за извършено от К. престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наказателното производство е приключило с влязло в сила постановление на ВРП , с което досъдебното производство е било прекратено, предвид че извършеното не представлява престъпление.

Впоследствие на 08.07.2022 г. е издадено процесното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на К. за извършено от него нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Действително в издаденото НП като основание е посочен единствено съставения АУАН, но в административно-наказателната преписка е приложено и цитираното погоре постановление на РП – Варна за прекратяване на административно-наказателното производство, образувано срещу К. за същото деяние, след като прокурора е приел, че не е налице извършено престъпление, а административно нарушение.

Административно-наказателната отговорност на въззивника е реализирана след прекратяване на наказателното производство, а не едновременно с наказателната и затова не е нарушен принципа „non bis in idem“. В случая е налице хипотезата на чл. 36 ал.2 ЗАНН, който допуска административно-наказателно производство да се образува и без съставен акт, когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган за реализиране на административно-наказателната отговорност. Това е така, тъй като прокурорското постановление съдържа фактите и обстоятелствата, очертаващи конкретното извършено деяние и по този начин замества акта, ако такъв не е бил издаден и дава възможност на обвиняемия да участва в производството и да защити правата си, каквато е функцията на съставения акт.

Обстоятелството, дали образуваното с акта административно-наказателно производство е било формално прекратено, след констатиране на признак/признаци на извършено престъпление не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, тъй като не е от съществено значение.

Константна е съдебната практика, че в случаите, когато производството по делото се е развило на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН, какъвто е настоящия случай, са неприложими сроковете, предвидени в чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, които се отчитат съобразно цитираните норми от момента на издаване на АУАН.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните 4

ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 07.03.2021 г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.

В случая извършеното теглене на превозното средство не изключва управлението му, доколкото автомобилът е приведен в движение посредством другите му механизми и без да се налага работещ двигател. В този смисъл е на задължителното тълкуване на понятието "управление на МПС", дадено в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., в чиято т. 2 б. "а", в което е прието, че в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.. Прието е, че опасност за настъпване на противоправни последици принципно е налице в случай на отклоняване посоката на движение на автомобила и при несвоевременно задействане на спирачната му система, от което биха могли да настъпят вреди както за теглещото МПС, така и за движещи се в лентата за насрещно движение автомобили. /В този смисъл е и Решение № 533 от 10.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1750/2012 г., II н. о., НК/.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb3050f4-8de5-4b9b-81c5-0577d3e50573