Решение № 5696 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5696 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20231100510143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Софийска вода“ АД, който има качеството на длъжник по изпълнението, срещу отказа на ЧСИ М.П. да отмени приетите разноски по изп.дело N 20238510401441. Сочи се от жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, защото на 17.02.2023 г. е отправил до кредитора покана, в която е изразил готовност да плати доброволно дължимата сума по изп.лист, но кредиторът не е бил намерен на адреса и по този начин е станал пречка да се изпълни задължението. Излагат се съображения, че е налице забава на кредитора, както и злоупотреба с право, поради което разноските не следва да се възлагат в тежест на длъжника. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски, с което разноските са възложени в негова тежест.

Ответникът по частната жалба „К.М.“ ЕООД, който е взискател по изпълнението, е подал отговор, с който оспорва жалба с довода, че непосочването от кредитора на банкова сметка не представлява забава на кредитора. Поддържа се, че съгласно нормата на чл.97 ал.1 ЗЗД длъжникът е следвало да внесе дължимата сума по банка.

ЧСИ М.П. е изготвил мотиви, в които е изложил становището си, че е налице основание за начисляване на такси в тежест на длъжника.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Изп.дело N 20238510401441 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „К.М.“ ЕООД въз основа на изп.лист от 04.08.2022 г. на СРС, 58 с-в, по гр.дело N 72076/19 г., с който „Софийска вода“ АД е осъдена да плати на М.Л.Л. сумата от 300 лв. Молителят има 1 качеството на цесионер по договор за цесия от 25.01.2023 г., с който М.Л.Л. му е прехвърлил вземането от 300 лв. по изпълнителния лист.

Представено е писмо, с което М.Л.Л. е уведомил длъжника „Софийска вода“ АД за прехвърляне на вземането. Получено е на 30.01.2023 г. от „Софийска вода“ АД.

Представено е писмо от 17.02.2023 г., с което „Софийска вода“ АД е поканил кредитора „К.М.“ ЕООД да посочи банкова сметка, по която да преведе сумата, предмет на договора за цесия. В обратната разписка е направено отбелязване, че пощенската пратка не е връчена поради неоткриване на фирмата на адреса.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е жалба на длъжника срещу постановлението за разноски.

Жалбата на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението е частично основателна. Постановлението в частта, с която е прието, че разноските в изпълнението са за сметка на длъжника, е правилно и законосъобразно, защото е съобразено с правилото на чл.79 ал.1 ГПК. Според съда длъжникът с поведението си е станал причина за образуването срещу него на изпълнително дело, поради което следва да понесе отговорността за разноски, която произтича от общото правило на чл.79 ал.1 ГПК. Не е налице никоя от хипотезите на чл.79 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, при които длъжникът по изпълнението не дължи разноски.

Повдигнатият довод, че преди образуване на изпълнението длъжникът е искал да плати доброволно, но не го е сторил, защото взискателят не е открит на вписания в ТР адрес, по същество представлява довод за забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД.

Според съда от представените по делото доказателства се установява, че е налице забава на кредитора, защото от негова страна не е оказано съдействие на длъжника да изпълни чрез посочване на банкова сметка, по която да се преведат безкасово парите. След получаване на уведомлението за прехвърляне на вземането длъжникът е изпратил до новия кредитор /взискателя/ писмо от 17.02.2023 г., с което е го е поканил да посочи банкова сметка, по която да преведе сумата по изпълнителния лист. С това изявление длъжникът по категоричен начин е манифестирал намерението да изпълни задължението към новия кредитор, но на вписания в ТР адрес на управление не е открит представител на кредитора, а разписката е върната с отбелязване, че фирмата не е открита на адреса. Поведението на кредитора в случая се явява причина за неизпълнение на задължението по изпълнителния лист, защото след прехвърляне на вземането длъжникът е искал да изпълни, но не е могъл без да му е посочена банкова сметка от новия кредитор. Забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от самото задължение по 2 изпълнителния лист, а след като длъжникът не е освободен от задължението по изпълнителния лист, е налице повод за образуване на изпълнително производство.

Доколкото дължимата престация е парична, за отношенията между страните следва да се прилага правилото на чл.97 ал.1, изр.2-ро ЗЗД. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, ако е отказал получаването й, респ. когато не е оказал съдействие на длъжника чрез посочване на банкова сметка, по която да се преведат безкасово парите. За да се освободи длъжникът от задължението си, следва да осъществи изпълнение на паричната престация по предвидения в нормата на чл.97 ал.1 ЗЗД начин необходимо парите да се оставят от длъжника за пазене в банка по местоизпълнението – чл.97 ЗЗД. Жалбоподателят не е навел твърдения и не е представил доказателства да е сезирал районния съд с искане да определи подходящо място за предаване на дължимата сума, нито е предприел действия дължимата сума да бъде оставена за съхранение в банка и без разрешение от съда.

Не е налице нормативна забрана за откриване на банкова сметка в полза на трето при действието на ЗМСИМП и ЗЗЛД. Плащането от българско търговско дружество в полза на друго българско дружество не се вмества в ограничението на който и да било от посочените нормативни актове. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прито, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение, ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това“ /решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр.д. № 4844/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, както и решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в подобен смисъл са и решение № 108 от 04.10.2012 г. по т.д. № 441/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 197 от 18.02.2014 г. по т.д. № 666/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Дори да се приеме, че е налице нормативна пречка длъжникът да открие банкова сметка на трето лице - кредитора, длъжникът е разполагал с възможността да сезира районния съд с искане за определяне на подходящо място за предаване на дължимата сума, но няма данни за такива действия /решение № 133 от 11.12.2020 г. по гр.д. № 244/2020 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.

Не са представени доказателства, че длъжникът е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1 предл.2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице - взискателя. Това означава, че задължението по изпълнителния лист не е погасено. Тъй като не е погасено паричното задължение по издадения срещу длъжника изпълнителен лист и производството не е прекратено съгласно нормата на чл.433 ГПК, на основание чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Само когато след забавата на кредитора длъжникът е проявил активно поведение по чл.97 ЗЗД, което е довело до освобождаване от дълга, и поради това изпълнителното дело е прекратено съгласно чл.433 ГПК, длъжникът не следва да понася разноските в изпълнението, но случаят не е такъв.

По отношение на таксата по т.31 от ТТР към ЗЧСИ. От представените по изпълнителното дело доказателства не се установява съдебният изпълнител да е направил действия по т.“а“ – 3 т.“к“ на т.31, поради което съдът намира, че няма основание на длъжника да се начислява тази такса.

По отношение на таксата по т.4. Тази такса е начислена за връчване на акта на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по разноските, но т.4 не предвижда начисляване на такси за връчване на актове на съдебния изпълнител. Освен това не е налице изпращане по пощата на отказа на съдебния изпълнител, защото този акт е съобщен по електронен път.

С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени в частта, с която в тежест на длъжника е възложена такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, както и начислената на 05.07.2023 г. такса по т.4, а в останалата част жалбата следва да се остави без уважение. В настоящето производство по разноски в изпълнението не се дължат съдебни разноски.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 26.04.2023 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20238510401441 в частта, с която е начислена такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв. в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД, както и постановление от 05.07.2023 г. за начислена такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Софийска вода“ АД в останалата част срещу постановление за разноски от 26.04.2023 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20238510401441, с което разноските по изпълнението са възложени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4