Решение № 563 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110204354 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на И. Р.- ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 25-0819-002420/18.06.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (511.29 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила като се твърди, че липсва точно описание на нарушението, тъй като на мястото на преминатата от водача пресечка не е имало ясно обозначение, забраняващо преминаването.

Наред с това посочва,че дори да е допуснал нарушение то е било такова без субективна страна, поради което и би следвало да се третира като случайно деяние. Оспорва се правилното означаване на зоната като такава забранена за движение, като се посочва, че реално издадено полицейско разпореждане, което водачът да не изпълни не е имало, тъй като първият контакт между полицейски служител и жалбоподателят е настъпил едва след като автомобилът вече е бил на паркинга на магазина. Сочи, че е описана като нарушена разпоредбата на т.2, но в действителност описанието на фактите касае такова на т.1, пр.2, поради което се иска отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание , въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата на заявените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира единствено писмено становище, в което моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на сторените разноски.

1

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2025г. около 10.54 часа въззивникът Р. управлявал собствения си л.а.

„ФИАТ Крома“ с рег. № ***, в гр.Варна, по бул. „Атанас Москов“ в посока бул. „Владислав Варненчик“, като пред № 20 преминал между конуси „С2“, поставени поради по-рано възникнало ПТП и въвеждащи временна организация на движението, за да бъде обезпечено извършването на процесуално-следствени действия.

За посоченото действие и св. К. му съставил АУАН за допуснато нарушение на чл. 6 т.2 от ЗДвП, като приел, че същият отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на същото.

Въз основа на съставения акт против Р. било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.6 т.2 от ЗДвП. За него на въззивника на основание чл.175 ал.5 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 1000 лева (511.29 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитан св. Р. К. – актосъставител и К. Д. и К. Х. –очевидци, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомниха за случая с необходимата конкретика и установиха, че автомобилът управляван от жалбоподателя е преминал между конусите, за да се отбие към сервиз за авточасти.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 25-0819-002420/18.06.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция и в шестмесечния преклузивен срок.

При така установената от съда фактическа обстановка обаче, настоящият състав намери за основателни доводите в жалбата за наличие нарушение при санкционирането на жалбоподателя от АНО.

Видно от текста на НП от фактическа страна същият е наказан за това, че е преминал между поставени пътни конуси (С2), които не представляват пътни знаци, а други средства 2 за сигнализиране, нормативно описани в Правилника за прилагане на ЗДвП. Юридически обаче е наказан за отказ от изпълнение на полицейско нареждане при въведена временна организация на движението, каквото нареждане или разпореждане фактически не е налице, тъй като не е било издавано такова от страна на полицейски служител, като поставянето на конуси е фактическо действие по ограничаване на определена територия за движение, а не издаване на нареждане адресирано до конкретно определено лице.

Поради посоченото действително описаните действия на жалбоподателя по-скоро съставляват нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП, която повелява, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата.

Доколкото обаче за тази хипотеза на нарушение санкционните разпоредби на ЗДвП не предвиждат самостоятелно наказание, настоящият съдебен състав намира, че в случая съответната санкционна норма е тази на чл. 185 ЗДвП, която в редакцията си приложима към датата на извършване на нарушението (31.05.2025г.) е предвиждала санкция за водач, който е нарушил този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, „глоба“ в размер на 20 лв.

Действително в разглеждания случай няма неяснота относно описаната в акта и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, поради което не следва да се приеме, че жалбоподателят не е разбрал в какво е обвинен, като наказващият орган действително е дал единствено погрешна правна квалификация на неговите действия, което обстоятелство е поправимо във въззивната фаза на АНП.

Досежно възраженията за неправилно означаване на временното ограничаване на движението от страна на полицейските служители съдът не споделя същото, доколкото на първо място то е изцяло в прерогативите на служителите на МВР, а на следващо видно от показанията на св.Х. е имало и други преминаващи автомобили, които са се съобразили изцяло с въведеното временно ограничение, като единствено жалбоподателят е преценил да не се съобрази със същото.

Що се отнася до твърденията за липса на субективна страна, тъй като Р. не разбрал за наличието на такава временна организация на движението, то на свой ред не се споделя от съда, доколкото водачът има задължение да възприема адекватно случващото се, като видно от приложения снимков материал разположението на процесните колчета е било такова, че е обхващало значително разстояние и няма как да е останало незабелязано от участниците в движението. Що се отнася до интерпретацията в съзнанието на водача за значението на поставените други средства за пътна сигнализация, то незнанието на фактите не извиняват същия, доколкото той като водач на МПС следва да е наясно с пътната сигнализация и възможностите си, респ. задълженията да съобразява поведението си с нея.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление следва да бъде изменено в неговата санкционна част, като жалбоподателят следва да бъде наказан за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

3

Предвид изхода на спора и на двете страни в производството се дължат разноски в съответен на уважената част на искането размер, а именно за жалбоподателя в размер на 240 евро (при представени доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 245 евро) и на АНО в размер на 1,33 евро (при принципно дължим минимум по наредбата с оглед обстоятелството, че НО е представил единствено писмени бележки) Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 25-0819-002420/18.06.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на И. Р.- ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (511.29 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП, като приема, че същият е извършил нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП за което му налага административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева (10.23 евро).

ОСЪЖДА И. Р.- ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 1,33 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на И. Р.- ЕГН ********** сумата от 240 евро, представляваща сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4