Решение № 1656 от 11.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. С.А при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно дело № 20211110217515 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „.........” ООД, гр.София, представлявано от управителя К. СТ. СТ., срещу наказателно постановление № 290000891/21.10.2021г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което за нарушение на чл.63, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ. Жалбоподателят твърди, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон – нарушени били разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 и чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, липсвали достатъчно обстоятелства за нарушението, направеното описание в АУАН не съответствал на описанието, направено в обжалваното наказателно постановление, лицето ........... помагало на неин роднина, независимо от това обстоятелствата по нарушението не съответствали на правната квалификация.

Моли съда да отмени наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, 1 като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали размера на наложеното наказание.

Жалбоподателят „.........” ООД се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания.

Въззиваемият Главна дирекция „Инспектиране на труда” се явява в съдебно заседание,” оспорва твърденията, направени с жалбата, твърди, че не са извършени нарушения при съставяне на наказателното постановление и моли съда да остави жалбата без уважение. Представя писмени бележки.

Претендира да бъдат присъдени разноски по делото – юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство дали жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в срок. Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят „.........” ООД е упражнил законоустановеното си право да сезира съда, като депозира жалбата, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

От фактическа страна

На 29.07.2021г., около 15,15 часа, инспектори от Главна дирекция „Инспектиране на труда” извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: заведение за бързо обслужване „Нещо вкусно”, находящо се в гр.София, ул.”Цар Самуил” № 113, стопанисвано от „.........” ООД. Проверяващите констатирали множество нарушения на КТ и издадените подзаконови актове, свързани със спазване на трудовото законодателство от дружеството, едно от които: На 29.07.2021г. на работа в обекта е допуснато лицето ........... да работи като „продавач” преди да й бъде екземпляр от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62, ал.3 КТ. Нарушението било субсумирано под нормата на чл.63, ал.2 КТ.

Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена 2 проверка Изх.№ ПР2125671. Констатирайки нарушение на трудовото законодателство свидетелят ВЛ. ИВ. СТ. – главен инспектор в Главна дирекция „Инспектиране на труда” съставил акт за установяване на административно нарушение № 29-0000891/17.08.2021г., надлежно връчен на нарушителя на същата дата. Проверяваното дружество не възразило при връчването на АУАН и не се възползвало от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1

ЗАНН срещу констатациите в

АУАН.

Административнонаказващият орган приел, че с бездействието си дружеството реализирало административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ, поради което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ издал наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г., с което е наложил на „.........” ООД имуществена санкция в размер на 2000лв.

От правна страна и доказателствата

Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 29-0000891/17.08.2021г. и наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г., същите са издадени в законовия срок, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, подробно описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон.

По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работници и служители, на които не е връчен екземпляр от сключения трудов договор, надлежно подписан, и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Между лицето ........... и „.........” ООД на 29.07.2021г. е сключен Трудов договор № 019/29.07.2021г.

Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ на НАП № 22388213332583/29.07.2021г., трудовият договор е регистриран в НАП на същата дата, в 15,57 часа – след извършване на проверката.

Безспорно, към момента на извършване на проверката на лицето ........... не е било връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ.

3

При тези данни съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ – допуснал е в качеството си на работодател лице, на което не е предоставил копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ.

По отношение на възражението за неправилно квалифициране на нарушението като такова – по чл.63, ал.2 КТ, съдът намира, че е неоснователно. В прерогативите на контролиращата институция Главна дирекция „Инспектиране на труда” е да определи състава на нарушението на трудовото законодателство, за което е събрала неопровержими доказателства при извършването на проверки. Важното е параметрите, посочени от контролния орган да изпълват съставомерния състав на посочената правна норма. В случая това безспорно е налице, поради което законосъобразно Главна дирекция „Инспектиране на труда” е субсумирала констатираното нарушение на трудовото законодателство под текста на чл.63, ал.2 КТ.

Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е първо и е отстранено непосредствено на датата на установяване, определеният размер не е адекватен на нарушението и е завишен. В тази връзка съдът приема, че контролиращият по спазване на трудовото законодателство орган е определил неправилно размера на имуществената санкция, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на размера до минималния – до размер 1 500 лв.

Поради горните причини съдът намира, жалбата срещу наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г. е основателна в частта за намаляване размера на наложеното наказание.

С оглед претенцията на Главна дирекция „Инспектиране на труда” за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.

Предвид горните мотиви съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което на „.........” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район ...., представлявано от управителя К. СТ. СТ., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., до размер 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ.

ОСЪЖДА „.........” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район ...., представлявано от управителя К. СТ. СТ., да заплати на Главна дирекция „Инспектиране на труда” разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5