Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 46 от 06.12.2023, съд

Дело
43/2023
Подписан
06.12.2023

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Малко Търново, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100043 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от М. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.

„И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

Бургас, ж. к. „И" бл. ***, ет. *, ап. **, И. Т. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и тримата чрез пълномощник - адвокат Т. И. съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, ет. 1 адв. Т. И., тел. ***/*** ***, **** *** ***, ПРОТИВ С. Г. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „С" бл. **, вх. *, ет. *, с която се иска от съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Г. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „С" бл. **, вх. *, ет. *, че ищците М. В. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Бургас. ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т.

В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. ***, ет. *, ап. ** И. Т. С., ЕГН: **********. с постоянен адрес гр. Бургас, ж. к. „И" бл.

**, вх. *, ет. *, ап. *, и тримата чрез пълномощник - адвокат Т. И., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, ет. 1, тел. ***/*** ***, **** *** ***, са собственици в равни части на ½ ид. ч. от недвижим имат в с.

Граматиково, община Малко Търново, представляващ: 20 кв. м. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв. м., която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв. м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".

МОЛЯТ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен като неверен констативен нотариален акт за собственост № 112, том I, peг. № 898, дело № 110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, peг. № 684 по 1 регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вx. peг. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142 само по отношение на ½ ид. ч. от процесния имот представляващ: 20 кв. м. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв. м., която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв. м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".

Молят да бъдат присъдени на ищците направените в хода на настоящото производство сьдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за предявения иск.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна за неоснователност на така заявените претенции. Излагат се твърдения, че единствено ответника се грижел за леля си Радка и той бил този, който единствено поддържал тази и собственост, от благодарност леля му завещала същата - саморъчно завещание от месец ноември 2002 г., което представя.

Още през 2005 г. когато лелята починала, казал на брат си за волята на лелята и за завещанието, което тя е направила в полза на ответника. Ето защо и обратно на заявеното в исковата молба, в отношенията с брат му той бил напълно наясно още от 2005 г., че „вече аз съм собственик по силата на това завещателно разпореждане на имота на леля - на северната част на сградата, а съвместно с него и с майка ни М. В. А. сме съсобственици по наследство от баща ни, който почина през 2004 г. - на южната част на сградата“. Твърди, че брат му нито е влизал в северната част на сградата, нито е участвал със средства или труд в нейното поддържане, защото той знаел, че ответника е собственик, приемайки завещателната воля на лелята. Твърди, че не е вярно твърдението за съвместно електрифициране и водоснабдяване на сградата.

Оспорва твърдението на ищците, че тримата ищци имали достъп до цялата сграда.

Правят възражение за придобиване по давност на процесната северна част от сградата, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, за периода от момента на нейното обособяване при изграждането на сградата още в началото на осемдесетте години на миналия век до момента на предявяване на исковата молба. На основание чл. 82 от ЗС, присъединяват към своето владение и владението на праводателя Р. С. В. за периода от момента на обособяването северна част от сградата при нейното изграждане до смъртта на праводателя Р. С. В. на 27.10.2005 г. от когато и произвежда действие извършеното от нея в негова полза завещателно разпореждане за съответната собственост.

Молят за присъждане на разноски.

От ищците, редовно призовани, се явяват М. С. и Т. С.. Ищцата И. С., редовно призована, не се явява. Защитата пледира да се уважи исковата молба така както е предявена.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Защитата пледира да се отхвърли исковата молба като неоснователна.

В съдебно заседание, по молба на защитата на ищците, съдът допусна 2 изменение на фактическата обстановка, изложена в абзац предпоследен на исковата молба, като същото се чете вместо “свързани с врата на обща стена“ – „свързани с обща тераса на външна стена“.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Тримата ищци са наследници на В. Г. С., б. ж. на гр. Бургас, починал на 10.10.2015 година.

Наследодателя на ищците В. Г. С. е брат на ответника Ст. Г. С., като двамата са синове на Г. С. А., б. ж. на с. Граматиково, община Малко Търново, починал на 20.10.2004 година.

В полза на Г. С. А. е издадено разрешение за строеж № 7 от 02.07.1979 година, за построяването на сезонна постройка върху 20 кв.м. в собствено дворно място в с. Граматиково, местността „Динковци“.

По същото време, в полза на сестрата на Г. С. А. - Р. С. В., е издадено разрешение за строеж № 8 от 02.07.1979 година, за построяването на сезонна постройка върху 20 кв.м. в собствено дворно място в с. Граматиково, местността „Динковци“ .

Разрешените сезонни постройки са изградени по едно и също време, и макар да са с отделни входове, представляват една сграда, доколкото между тях няма калканен зид, имат общ покрив, свързани с врата на общата стена и се ползват заедно от всички обитаващи постройката.

Постройката представлява масивна жилищна сграда око от 57 кв.м., с две огледални части, всяка със собствен вход. Вътрешното разположение е еднакво -антре с камина и по две стаи. В южната част на сграда, която по разрешение за строеж е предоставена на Г. С. А., е изградена веранда около 16 кв.м., като твърдят, че се ползва както от ищците, така и от ответника.

През 2005 година частта от сградата, предоставена на Г. А., е електрифицирана, като В. Г. С. и брата на съпругата му И. С. основно са изграждали инсталацията.

Северната част от постройката, която съгласно разрешение за строеж е предоставена на Р. В., се е ползвала от В. до нейната смърт през 2005 година, а след нейната смърт, т. к. В. не е имала съпруг или деца, съгласно предварителна договорка с Р. В., е останала да се владее и ползва от двамата братя - В. Г. С. и С. Г. С.. Двамата съвместно са поддържали сградата, електрифицирали са и северната част на сградата, която се е ползвала до 2005 година от В.. За времето 2008 - 2009 година, с общи средства и труд, двамата братя са правили ремонт на покрива; 2009 - 2010 година съвместно са затворили с дограма верандата, изградена в южната част на сградата, 2010 - 2012 година е направен навес на цялата страна откъм лицето на къщата и външна камина с пещ.

Със съвместни усилия на двамата братя В. Г. С. и С. Г. С. през 2006 - 2007 година са поставени портални врати на дворното място, подобрено е водоснабдяването на сградата, поставен е съд за съхранение на вода (бидон 1 тон).

3

Всичко това В. С. и С. С. са извършвали със съзнанието на владелци и собственици, като до смъртта на В. С. през 2015 година заедно са ползвали цялата сграда и дворното място, без да правят разлика дали е южната част на сградата или северната част на сградата.

След смъртта на В. С., макар и по рядко, излагат се твърдения, че тримата ищци са продължили да посещават имота, да участват в сезонното почистване и поддръжка, както на дворното място, така и на цялата сграда, включително на северната част, построена съгласно разрешението за строеж, издадено на Р. В.. И до подаването на исковата молба тримата ищци имат достъп до цялата сграда, независимо от кой вход ще се влезе. През април 2022 година, при разговор за имота между ищците и ответника е станало ясно, че С. Г. С. претендира да е изключителен собственик на северната част от сградата, а южната част е съсобствена между ищците и ответника, като С. С. притежава 1/2 ид. ч. от нея, а наследниците на В. С. - общо ½ ид. ч.

Представен е нотариален акт № 112, том I, рег. № 898, дело № 110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, рег. № 684 по регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вх. рег. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142. С този акт нотариусът е признал С.

Г. С. за собственик по давностно владение на недвижим имот в с.

Граматиково, община Малко Търново, представляващ: 20 кв.м. от МАСИВИ А ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".

Представени са към исковата молба писмени доказателства, че Р. С. В. е почината на 27.10.2005 година. Твърди се, че след нейната смърт, съгласно договореностите, постигнати приживе с В., до смъртта на В. Г. С. - на 10.10.2015 година, двамата братя заедно са упражнявали владението на вещта.

Двамата заедно са извършвали всички подобрения и ремонти на сградата, както на северна, така и южна част и двамата са имали съзнанието за владелци, като никога и по никакъв начин С. Г. С. не е претендирал еднолично владение, не е завявал открито претенция и не е отблъснал претенцията на В. С. за владелец на процесната част от сграда. Липсва упражнявано спрямо наследодателя на ищците, а след неговата смърт и спрямо ищците на явно, спокойно и непрекъснато владение.

По делото бяха разпитани свидетели както от страна на ищците - Д. Ж. и св. Д. П., така и от страна на ответника - св. Г. С..

По делото бяха допуснати и изслушани два броя експертизи. Съдът прие експертизите като правдиви и обективно извършени. Видно от съдебно-техническата експертиза се дава заключение относно техническото състояние на вилата и нейната функционалност. Видно от съдебно-почерковата експертиза двата подписа в „моето завещание“, оставено от Р. В., са поставени от нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание.

Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника.

Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се преценя от съда за допустим, тъй като ищците претендирайки положително установяване на правото си на съсобственост върху недвижим имот, върху който твърди, че упражняват фактическа власт, може да предяви иск за защита на претендираното от него право на собственост против лицето, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Правният интерес от воденето на предявения положителен установителен иск против ответника, ищците обосновават с издаването на констативен нотариален акт № 112, том I, рег .№ 898, дело № 110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, рег. № 684 по регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вх. рег. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142, с който ответника е признат за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая ищците искат да се установи по отношение на ответника, че те са собственици в равни части на ½ ид.ч. от недвижим имат в с. Граматиково, община Малко Търново, представляващ: 20 кв.м. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".