Определение № 218 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П. Касационно търговско дело № 20258002901589 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 86 от 24.03.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 369/2023г. на ОС Варна за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Цоньо К.

Ц., настъпила на 06.12.2021г. като пътник в лек автомобил, както следва: в полза на ищцата Л. Ц. Р. - фактическа съпруга обезщетение за разликата над 60 000лв. до 96 000лв.; на А., С. и Ю. К.и – деца на загиналия сумите от по 36 000лв. на всеки; на К. Ц. М. и на Катя Г.ева М.а (в лицето на наследниците й, конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 Г ПК) - родители на Цоньо К. сумите от по 24 000лв., ведно със законна лихва върху всяко едно от обезщетенията.

Основанията за касационното обжалване са неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради несъответствие на фактическите и правни изводи относно претърпените от ищците морални болки от загубата на своя близък/родственик със събрания доказателствен материал. Твърди се, че неправилно са кредитирани 1 показанията на св. С. С.ов и на Ивайло Илиев, които нямат преки възприятия за отношенията в семейството на загиналия. Като касационно основание е въведено и неправилното приложение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Акцентира се на действията пътника Ц., обективиращи съпричиняването на вредоносния резултат - Ц. е пътувал в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП без поставен предпазен колан; имал е рисково поведение, тъй като е приел да бъде превозван в автомобил, управляван от неправоспособен водач и за който е знаел, че е у потребил алкохол. Посочва се, че тези приети за установени от съда факти са само формално посочени, без да е осъществена задълбочена оценка, че обуславят по-голяма степен на съпричиняване от приетата от съдилищата в обем на 40%.

Поддържа се, че приносът следва да бъде отчетен поне в степен от 60%.

Въведени са и доводи за нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, със съображенията, че не се касае за особен случай на загуба на близък човек, налагащ определяне на обезщетение в приетия от първоинстанционния и от апелативния съд размер по 160 000лв. за първите четирима ищци и по 140 000лв. за родителите на починалия. Касаторът счита, че изплатените обезщетения в резултат на влизане в сила на решението - от по 60 000лв. напълно удовлетворяват вредите на всеки един от ищците. В касационната жалба е въведен и довод за очевидна неправилност на обжалвания акт. Искането е за отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете със законните последици.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите:

1/ „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка броят и тежестта на нарушенията на делинквента и тези на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ при твърдяно несъответствие при разрешаването на въпроса с решенията на ВКС по т.д. № 1755/2019г. на 2 т.о., по гр.д. № 3837/2023г. на 3 г.о., по т.д. № 2956/2019г. на 2 т.о., по т.д. № 146/2019г. на 2 т.о., по т.д. № 3871/2013г. на 1 т.о., по т.д. № 3540/2013г.на 1 т.о. и по т.д.№ 1677/2017г. на 1 т.о. на ВКС.

2/ „Въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД и по-точно: следва ли да се в з е м а т предвид определени критерии, имащи значение за определяне 2 основателността и размера на обезщетението и дали следва да се установи, че дадено лице действително търпи неимуществени вреди вследствие смъртта на близък и следва ли да се определи обемът на преживените мъки и страдания? Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди лице, което към момента на настъпване на ПТП и смъртта на пострадалия, не се доказва да е бил в близки отношения с пострадалия?“ Сочи се противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК на състави на ТК на ВКС.

Иска се допускане на обжалването и на директното основание – чл.280,ал.2, пре д л . последно ГПК по съображенията, изложени в касационната жалба и с довода, че при прието от съда наличие на всяко едно от трите обстоятелства, съдът е определил принос от 40%, а съгласно съдебната практика, за всяко едно от тях приносът е между 30 и 50%.

В подробен писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Поддържат, че в депозираното от „ОЗК - Застраховане“ АД изложение на основанията за допускане на касационното обжалване липсват конкретно формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 Г ПК, а съдържащите се нямат правен характер и единствено изразяват несъгласието с крайните изводи на въззивния съд и правилността на постановения от него акт. Възразява се, че проверката за законосъобразност се извършва само в случай на до пуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 от Г ПК, а поставените въпроси относно приложението на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД са бланкетни и не отговарят и не осъществяват общото основание за достъп до касационен контрол. Ответниците в касационното производство считат, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика, а напротив - съдебното решение е съобразено с нея. Ответниците в касационното производство не оспорват осъщественото от застрахователното дружество извънсъдебно плащане на суми от по 60 000лв. на всеки един като компенсация за търпените неимуществени вреди.

Третите лица помагачи, привлечени от ответника (наследниците на Христо Александров С.) - А. Х. С., р.2015г. и А. Х. С., р. 2020г., действащи чрез законния си представител - майка им З. А. А., не са депозирали отговор.

3

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба на застрахователното дружество и с насрещна въззивна жалба на ищците.

Ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционния акт в частта за уважаване на исковете: на Л. Р. в размер на 96 000лв., на децата А., С. и Ю. от по 36 000лв., а на родителите на Цоньо Ц. от по 24 000лв., твърдейки неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Решението в частта за отхвърляне на исковете над присъдените от окръжния съд суми е влязло в сила.

Въз основа на свидетелските показания са приети за установени добрите отношения в между загиналия и ищците - Цоньо Ц. живеел в общо домакинство с майка си и баща си, родителите живеели на първия етаж, а Цоньо с Л. Р. и трите им деца - на втория. Били задружно, сплотено семейство, за което бащата се грижил и помагал, искал децата му да учат, да са добре, да не са лишени от нищо. Самият Цоньо Ц. бил добър, работлив, грижовен и отдаден на семейството и своите родители. Въззивната инстанция е приела, че така установената близост между загиналия и ищците обяснява тежкото емоционално състояние на преживелите родственици вследствие загубата му майка му се разболяла и починала като един от свидетелите сочи неговата смърт на причина за кончината на Катя М.а. Баща му плачел, децата много тежко приемали загубата, споменавали го, продължавали да страдат.

При преценката си за размера на с праведливото обезщетение въззивната инстанция се е основала на разясненията по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968г. като е акцентирала на необходимостта да анализира действителните отношения между пострадалия и претендиращите обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, както и другите конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело, цялостното неблагоприятно отражение на загубата в патримониума на увредените лица, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната. Тези общи критерии, приложени към установените по делото факти, са дали основание за извод, че смъртта на Цоньо Ц. е лишила от грижа и помощ неговото семейство и това на родителите му, при отчитане на обстоятелството, че кончината му е 4 настъпила на 31 години, когато той е бил активен, деен, трудоспособен, работещ като строител. Отчетено е общото съжителство между него, партньорката в живота му и преживелите му родственици и добрите взаимоотношения помежду им. Приета е за доказана голяма душевна болка, продължителна мъка и страдание, характерни за загубата на най близък, който е полагал всякакви грижи за семейството си . Като релевантна е преценена възрастта на неговите деца, които са не пълнолетни и оставането им занапред без подкрепата на своя баща.

С тези съображения за справедливи са преценени обезщетенията от по 160 000лв. на Л. Ц. Р. с оглед загубата на нейния партньор в живота, с който имат три деца, за които тя следва да се полага грижи, както и за всяко едно от трите деца - А., С. и Ю.. По отношение на К. М. и Катя М.а за адекватна и справедлива за загубата на сина им е преценена паричната компенсация от по 140 000 лв.

По делото е безспорно, че лекотоварният бордови автомобил Мерцедес 308D, в който на предна дясна седалка е пътувал Цоньо Ц., на 06.12.2021г. около 03 часа се е движил в посока Добрич - Варна. При навлизане в пътния възел с разклон за с. Калиманци - с. Кичево във вид на буквата "Y", където дясното платно е за гр. Варна, а лявото платно е с насрещното движение за гр.

Добрич, водачът му - Христо С. е загубил ориентация кое платно трябва да следва, превозното средство е навлязло в тревната площ между двете платна, съборило е пътен знак Г-9, указващ посоката за преминаване, и след около 3040 м. е преминало последователно пре з платното за насрещно движение, банкет, канавка и се е ударило в дърво. При цялото си движение до момента на удара МПС се е движило с приблизително еднаква скорост, която според обясненията на вещото лице автоинженер, е била не по-малка от 90-100 км/ч.

Ударът в дървото е попаднал върху дясната врата, автомобилът се е отделил от дървото, продължил е да се завърта наляво и се установил в покой с предница насочена към гр. Добрич. Няма данни водачът да е предприел ефективни действия за овладяване на посоката на движение или з а спиране.

Водачът и двамата пътници са намерени извън превозното средство. Водачът е загинал на място, а пътникът Цоньо Ц. е починал в линейната на път за Спешна помощ. На третия пътник за причинени телесни увреждания.

По въведения в пределите на въззивното производство спорен въпрос 5 за приноса по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД (възражение, своевременно заявено от ответното застрахователно дружество на основанията, преценявани от решаващия състав), апелативният съд е анализирал установените от свидетелските показания безпротиворечиви факти за поведението на пострадалия преди и по време на настъпването на произшествието: както водачът С. (който също е загинал), така и пътниците в автомобила, всички заедно работили до късно на строителен обект в град Добрич и съвместно (включително и Цоньо Ц.) употребили алкохол непосредствено преди качването си на товарния автомобил. Въз основа на тези факти въззивната инстанция е приела за установено, че н а пострадалия Цоньо Ц. е било известно обстоятелство за употреба на алкохол от водача. За безспорно установено е прието въз основа на свидетелските показания на работник от бригадата, работил заедно с Ц. на строителния обект, че всички, включително и Ц., са знаели, че Христо С., управлявал процесния автомобил по време на произшествието, няма правоспособност; всички са знаели, че правоспособен е единствено шофьорът на камиона А. А.ов, който също бил на строителния обект, но поради спор с Христо С., си тръгнал с такси . Въз основа на преценка на заключението на автотехническата експертиза и съвпадащото становище на вещото лице-медик, е прието за доказано пътуването на Ц. без поставен предпазен колан, както и решаващото му предпазващо значение при гръдна травма, каквато е посочената в аутопсионния протокол к а т о водеща за настъпването на смъртта (тежка гръдна травма с контузия на десния бял дроб, развил се десностранен хемопневмоторакс и множество фрактури на ребра двустранно) . Въз основа на данните от експертизата и обясненията на експертите, ценени съобразно чл. 201 и сл. ГПК, съставът на апелативния съд е приел, че поддържаното в процеса от ищците възражение за реализиране на уврежданията и при поставен предпазен колан от страна на пострадалия, не може да се сподели. Мотивирано е, че обстоятелствата около приноса са доказани в производството от застрахователното дружество - страната имаща доказателствена тежест за това. Приети са за категорично установени и доказани в процеса знанието на Цоньо Ц. за състоянието на у потребилия алкохол шофьор на превозното средство, за липсата на правоспособност у водача, както непоставянето на предпазен колан от този пътник при настъпването на транспорната злополука. Преценено е, че тези три обстоятелства в своята съвкупност сочат на съществен принос от 6 пострадалия, който се е качил по своя воля в увреждащия автомобил .