Решение № 106 от 27.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500049 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 228/10.12.2021 г. по гр.д. 20215600100384 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Х. П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: град Л., ул. „П.Е.“ №* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева за незаконното повдигнатото му обвинение по ДП №*/2015 г. на СБОП - Х. ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до 45000 лева. Със същото решение П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Г. Г. разноски по делото в размер на 1121 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.Р.Б., която го обжалва в осъдителната му част. Счита се, че същото е неправилно и се иска неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се намали размера на обезщетението на неимуществени вреди. Излагат се доводи относно необоснована завишеност на определеното 1 от съда обезщетение, като се сочи, че съдът не е отчел в достатъчна степен продължителността на воденото наказателно производство, приключването му в досъдебна фаза, взетата мярка за неотклонение, която е парична гаранция, невисокия интензитет на извършените процесуално-следствени действия с ищеца. По делото не са били представени доказателства, от които да е видно твърдяното широко отразяване в медиите на първоначалното задържане на ищеца, както и доказателства за трайни вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца. В жалбата няма доказателствени искания.

Постъпил е отговор от Г. Г. Г. чрез процесуалния му представител, в който се оспорва постъпилата жалба и се намират за несъстоятелни посочените в нея аргументи. Счита се, че в жалбата се игнорират събраните гласни доказателства относно претърпените негативни последици от ищеца.

Според ищеца решението на окръжният съд е правилно и законосъобразно, с ясни, конкретни и състоятелни мотиви и с правилни и обосновани изводи.

Моли да бъде потвърден обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятните за него осъдителни части на първоинстанционното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на разглеждане от Хасковски окръжен съд (ХОС) е предявеният от Г. Г. Г. против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 45 000 лв. Ищецът е твърдял, че през 2012 г. е бил назначен за държавен служител на длъжност „и.“ с ранг „V младши“ в Агенция „М.“ на МП „К.А.“, М.С.. На 13.12.2015 г. срещу него били предприети процесуални действия по Досъдебно производство №*/2015 г. на СБОП - Х., К.. Със Заповед от 15.01.2016 г. на директора на Агенция „М.“ бил временно отстранен от работа поради повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. На 14.12.2015 г. му е предявено обвинение за това, че в периода от месец март 2

2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на територията на ГКПП „К.А.“ заедно с други лица е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.

301, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК. По повод предприетото наказателно производство са започнали да излизат публикации в местния и централния печат, които направили случая обществено достояние. Привличането му като обвиняем се отразило негативно на здравословното му и психическо състояние - кръвното му налягане започнало да варира и да бъде непостоянно, получил сърцебиене и започнал да чувства огромна слабост, затворил се в себе си и твърде често абдикирал от изпълнение на семейните си задължения, което провокирало семейни конфликти. С Постановление от 21.03.2021 г. на Специализирана прокуратура наказателното производство спрямо него е било прекратено. За претърпените от незаконосъобразно образуваното срещу него наказателно производство неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ претендира обезщетение в размер на 45 000 лв. П.Р.Б. е оспорила предявения иск с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.

Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че предявеният от Г. Г. Г. против П.Р.Б. иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По делото е било установено, че със Заповед № 7598/26.04.2012 г. ищецът Г. Г. Г. е бил назначен на длъжността „и.“ в Агенция „М.“ на МП „К.А.“, М.С.. Със Заповед от 13.12.2015 г. на В.И.Т. - р. в ГДБОП - МВР Г. Г. Г. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа. Не е било спорно между страните, че с постановление от 14.12.2015 г. по ДП №*/2015 г. на СБОП - Х., К. Г. Г. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК за това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на територията на ГКПП „К.А.“ в съучастие с други лица е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК, като му е била взета марка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева. С Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е било прекратено наказателното производство по ДП №*/2015 г. на ГД „БОП“ - МВР по отношение на ищеца Г. Г. Г.. Препис от постановлението е получено от Г. Г. Г. на 27.03.2019 г. Свидетелката Е.Д., която живеел на семейни начала Г.Г., посочила, че привличането му като обвиняем се е 3 отразило изключително негативно на здравословното му състояние, започнал да се оплаква от сърцето, бил много притеснен, уплашен и депресиран.

Привличането му като обвиняем било широко разгласено в медиите, което го накарало да се изолира от своите познати и колеги. Свидетелят Г. Г. твърди, че ищецът бил много съвестен и компетентен служител и никой от неговите колеги не е вярвал, че може да наруши служебните си задължения. След задържането му се изолирал и затворил в себе си. В този смисъл са били и показанията на свидетелят К.Д., според когото воденото срещу ищеца наказателно преследване се отразило негативно на емоционалното му състояние, което още не можел да възстанови.

Предвид тези данни по делото ХОС намерил, че в случая са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на П.Р.Б., тъй като образуваното срещу ищеца Г.Г. наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. При преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно обвинение, което на основание чл. 52 ЗЗД се определяло от съда по справедливост, следвало да се отчетат всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на мярката за неотклонение, личността на ищеца, заеманата длъжност, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот. Следвало да се отбележи, че ищецът не следвало да доказва отделните си негативни изживявания, тъй като се предполага, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. По този начин настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения от страна на ищеца за завишени страдания, неудобство или други, извън нормалните, той да докаже това на общо основание. Характерно за всяко наказателно производство е било налагането на редица ограничения върху разследваното лице от момента, в който то придобие качеството на обвиняем. От този момент то започвало да търпи редица неудобства в личния си живот, породени от наложената му мярка за неотклонение и изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. Обвиняемият е бил изправен пред неяснотата от изхода на предявеното му обвинение и невъзможността да 4 прогнозира развитието на производството, а от тук и на личния си живот. За времето на воденото наказателно преследване обвиняемият търпял негативни емоции, породени от тежестта на повдигнатите му обвинения с очакване за налагане на наказателна репресия. Отделно от това наказателното производство рефлектирало негативно и върху доброто име, честта и достойнството на обвиняемия, тъй като става достояние на различен кръг лица. В тази връзка по делото се установило, че проведената от полицейските органи на митнически пункт „К.А.“ акция за задържане на митнически служители е била широко отразена в националните и местни медии, станала е достояние на неговите близки и познати, което го накарало да се чувства засрамен и унизен. Накърнена била неговата репутация на честен и съвестен служител. Вследствие на всичко това е изпаднал в депресивно състояние, затворил се в себе си, започнал да страни от близки и познати, срамувал се да излиза на улицата. Затова ХОС при определяне размера на обезщетението за претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди е взел предвид, от една страна, тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.

3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, наказанието за което е от 3 до 10 години, а от друга, неособено продължителният срок на наказателното преследване от 3 години и 3 месеца, през който е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“. През посоченият период ищецът е търпял редица ограничения в личния си живот и е бил изпълнен с чувство на несигурност, тревожност, страх от налагане на ефективно наказание, но същевременно е бил на свобода и е имал възможност въпреки воденото наказателно преследване да работи. Повдигнатото му незаконно обвинение несъмнено го е било злепоставило пред неговите близки, колеги и познати, като в тази връзка следвало да се има предвид, че по отношение на лицата, заемащи държавна служба, какъвто е бил ищеца, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени, поради което незаконното обвинение спрямо тях има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. От друга страна не се било установило по несъмнен начин, че наказателното преследване се е отразило негативно на здравословното му състояние, като показанията на св. Е.Д. в тази насока са били останали изолирани по делото и не са били подкрепени с писмени 5 доказателства. При съпоставка на посочените обстоятелства ХОС е намерил, че за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение П.Р.Б. следвало да му изплати обезщетение в размер на 20000 лева, като искът в останалата част до 45000 лева се отхвърли като неоснователен. Приел е, че върху присъдената сума ответникът дължи законна лихва, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване по отношение на ищеца на 03.04.2019 г.

Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение относно обективната отговорност на държавата при прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Безспорно е наличието на първите две предпоставки за реализиране отговорността на държавата – повдигнато обвинение за извършено престъпление и прекратяване на производството. Правилно са изяснени и няма спор между страните по отношение на основните факти установени в първоинстанционното производство. Спорен е размерът на дължимото обезщетение.