Решение № 24 от 08.02.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Смолян, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100347 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Б. против „*“ ООД, в която се твърди от ищеца, че на *. е сключил Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на който ответника му предоставил заем в размер на 2 300,00лв.

Съгласно чл. 11 от договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по договора е в размер на 3 200,00 лева, при сума на получаване 2300,00 лева, при ГПР - 48,92%, годишен лихвен процент - 40.50%, при срок на кредита от 202 месеца.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция следва да бъде в размер на 3 200.00 лева и да бъде със срок на валидност до 02.11.2023г. Съгласно чл.

6 от договора, в случай че не бъде предоставена банкова гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 3320,00 лева. Неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен, като се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска.

Твърди се от ищеца, че уговорените клаузи на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.21 ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите прави 1 на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15,06.2010 т. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителни функции, които са й придадени от страните. В случая страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на гаранция по кредита, като за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка в размер на 3320.00 лв. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционии функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 33/1. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне па обезпечение под формата на банкова гаранция или гаранция от небанкова институция. Задължението за предоставяне па обезпечение под формата па гаранция има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Клаузите на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *, спрямо които ищецът следва да заплати неустойка за не предоставена гаранция, са и неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата па чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за 2 потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Текстът на чл. 143, ал.

1, т. 5 ЗЗП постановява, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Доколкото размеры на усвоената сума по кредита е равен на дължимата неустойка, то посочената уговорка е неравноправна и попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, г. 5 ЗЗП, а при липса на доказателства същата да е била индивидуално уговорена, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

На следващо място на основание чл.19 ад.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на за конната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В договора за кредит № * е посочен Годишен процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не са взети предвид разходите на кредитополучателя за т.нар. „неустойка". Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за неустойка съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. С неустойката се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, 3 тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договор ы за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.

Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ад. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предд. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ищецът по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от ищеца плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. В изпълнение на Договор за потребителски кредит № * ищецът е заплатил по сметка на ответника сумата от 2862,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 2300,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, разликата между заплатената сума от 2862,00 лева до дължимата от 2300,00 лева в размер на 562,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 562,00 лева, недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит №*/*., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва, че ищецът е платил неустойка по процесния договор за кредит, като твърди, че договорът е обезпечен. Оспорва и твърдяната недействителност на договора за кредит. В процесния договорясно и непротиворечиво е посочено, че лихвеният процент по кредита е в размер на 40.50% като същият е фиксиран за целия период на договора (чл. 11 ал. 1 във вр. с т. 1, част III от Стандартния европейски формуляр за 3 предоставяне на информация за потребителски кредити, доказателство № 1 към отговора). Условията за прилагане на лихвения процент са налице в чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 11, ал. 7 от договора, като в същия е налице информация за потребителя, че лихвата по кредита 4 на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Информацията за индекс или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент е неприложима в процесния случай, тъй като по кредита е приложим фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ДР към ЗПК. Видно от изложеното договорът за кредит отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора (48.92%), а общата сума, дължима от кредитополучателя в ал. 5 на чл. 11 от договора (3200.00 лева). ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Моли да бъде взето предвид, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал.