Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 439/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
09.01.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500439 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е. Й. П. Б., чрез процесуален представител адв. М. Д. срещу решение № 667/18.06.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 915/2023г. с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 160 000лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на ЕС при извършване на предварителни проверки по водене на ЧНД № 4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД № 1258/2023г. по описа на ВРС, от които 60 000лв. във връзка с воденото ЧНД № 4234/2022г. по описа на ВРС и 100 000лв. във връзка с ЧНД № 1258/2023г. по описа на ВРС.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на така обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита решението за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл относно нарушаване на националния закон, а не по искането, с което е бил сезиран, именно нарушила ли е Прокуратурата съществено ПЕС, в частта относно предоставените права на частноправни субекти. Твърди, че съдът е извършил повторно, след ответника нарушение на правото на ЕС, тъй като не е разгледал въпроса дали прокуратурата е нарушила ПЕС, като е приложила безкритично и 1 немотивирано, единствено въз основа на непроверени сигнали, които в последствие са били оттеглени, националното право, нарушавайки основни права на ищцата. В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и несъобразяване с решения на СЕС, които задължават националните правоприлагащи органи да не прилагат съответните норми от националното право, които нарушават правото на ЕС. Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на обжалваното решение, евентуално същото да се отмени като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

С оглед изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищцата вреди във връзка с образувани съдебни производство по реда на Закона за здравето дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.2в ЗОДОВ е правилна. Макар в исковата молба ищцата да е посочила като основания за отговорността на ответника нарушения на нейни права, защитени от общностното право /ХОПЕС/, от изложените фактически твърдения се установява, че се претендират вреди от предприетите срещу нея производства по ЗЗ за прилагане на принудителни медицински мерки. ВОС се е произнесъл по релевираните от ищцата фактически основания и съобразно направеното искане, поради което и постановеното решение е допустимо, като спорът следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВОС е образувано по повод предявени от Е. П. Б. срещу Прокуратурата на Република България осъдителни искове с правно основание чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 160 000 лева, за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на ЕС при извършване на предварителни проверки по водене на ЧНД № 4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД № 1258/2023г. по описа на ВРС, от които 60 000лв. във връзка с ЧНД № 4234/2022г. и 100 000лв. във връзка с ЧНД № 1258/2023г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: без знанието на ищцата и без да е изслушана срещу нея били образувани преписки в Първо РУ Варна; в последствие по преписките са образувани ЧНД № 4234/2022 г. по описа на ВРС и ЧНД № 1258/2023 г. по описа на ВРС за принудително лечение по реда на ЗЗ; съседите от жилищната кооперация, в която живее ищцата били осъществили нерегламентирани контакти в районното управление на МВР и ВРП и организирали подписка с цел отстраняване от жилището й чрез постановяване на принудително лечение по ЗЗ; ищцата не била допускана в жилището си и в кооперацията, била 2 държана с часове на улицата, била гонена от магазините и не можела да си купи хляб; домоуправителят не й предоставил ключ за входната врата на кооперацията, което я поставило в особено тежко физиологично състояние, предвид сериозните й здравословни проблеми; поради поведението на съседите на ищцата, подкрепяно от Прокуратурата и полицейските органи, достъпът до жилището й, вкл. и за удовлетворяване на физиологичните си нужди, бил препятстван; полицейските органи умишлено призовали брат й, за да се осигури оплакване от близък роднина, обосноваващ основателността на прокурорското искане за настаняване за принудително лечение; ищцата не е била изслушана от полицейските органи или Прокуратурата и в двете производства. Твърди, че с посочените действия са нарушени: правото на ищцата по чл. 8, § 1 от Д. /ЕС/ 2016/343; правото й на справедлив съдебен процес; презумпцията за невиновност и забраната за дискриминация; правото на особена закрила на лицата с физически увреждания или психически разстройства. Излага и твърдения за нарушаване на правото на зачитане на човешкото достойнство. В нарушение на чл. 5, § 2 ЕКЗПЧОС – без знанието на ищцата е проведен процес на полицейска проверка под наблюдение на прокурор, при който съседите изнесли данни, несъответстващи на истината и застрашаващи ищцата от прилагане на принудителна мярка –експертиза.

Твърди също, че при предварителния процес на проверката умишлено са игнорирани данните и доказателствата в полза на ищцата, като са подсилвани и подкрепяни умишлено създавани затруднения за нормален живот на ищцата.

Било организирано и подкрепяно от полицията обществено поведение на социално отхвърляне и омраза спрямо ищцата. В проведеното производство немотивирано и при укриване на доказателства в полза на ищцата прокуратурата преценила, че е налице социалния критерий и внесла искане за принудително лечение на ищцата, като в производството от заключението по проведената СПЕ е установено че не е налице медицинския критерий за принудително лечение. Установено било, че ищцата страда от Разстройство на личността и поведението. Въпреки, че експертното заключение било служебно известно на ВРП, както и показанията на свидетелите, че не е агресивна срещу ищцата е заведено производство за принудително лечение по ЗЗ - ЧНД № 1258/2023 г. по описа на ВРС при игнориране на личността й и нарушаване на основните й права за невиновност. Производството било проведено при пълно неинформиране на ищцата и при манипулация с личните й данни. Твърди се съществено нарушение на членове 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 127, 20, 21, 25, 26, 35, 41 на Хартата на основните права на ЕС. Използвайки неправилно механизмите на предварителното проучване относно наличието на медицинския критерий за принудително лечение Прокуратурата е щяла да лиши ищцата от свобода и наруши правото й на живот. В следствие на посоченото, ищцата е в изключително чувствително емоционално състояние, в непрестанен страх от неизвестното, от властта, не може да спи, непрекъснато мисли за опасността да бъде вкарана в лудница.

В отговор на исковата молба, Прокуратурата на Република България е 3 оспорила предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочва, че всички твърдения за нарушаване на права на ищцата са свързани с извършвани проверки от страна на прокурори за установяване на наличие или липса на основания за упражняване на правомощието на ПРБ за инцииране на съдебен процес, в който да се установи налице ли е необходимост от провеждане на процедура по ЗЗ по отношение на ищцата. Проверките са образувани по подадени сигнали, като не е налице фактическия състав на отговорността по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, липсва причинноследствена връзка между актовете на прокуратурата, действия или бездействия и претърпяната вреда от ищцата. Посочва, че проверките преди реализирането на правомощията на Прокуратурата по ЗЗ се извършват единствено в интерес на лицата, срещу които са подадени сигнали, като целта на производството е да установи налице ли са социалния и медицински критерий за принудително настаняване на едно лице за лечение. В съдебното производство, лицето, чието настаняване се иска се разпитва лично, с което се гарантира правото му на ефективни средства за защита и справедлив процес, визирано в ХОПЕС.

Оспорват се твърденията, че ПРБ е извършила действия, с които е нарушила правото на живот на ищцата, както и правото на свобода и сигурност, правото на собственост, както и твърденията за нарушаване на равенството пред закона и дискриминационно отношение към ищцата. Не са разгласявани и обсъждани лични данни на ищцата, като инциирането на съдебно производство и задаване на въпроси към свидетелите, разпитани в хода на същото не представлява разгласяване на лични данни. Действията на прокуратурата са целяли да осигурят достъп на ищцата до здравна профилактика и медицински грижи.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от приложените към настоящото дело ЧНД №4234/2022г. и ЧНД №1258/2023г. по описа на ВРС се установява, че същите са образувани на 24.10.2022г. и 22.03.2023г. по предложение на прокурори от ВРП. В предложението за образуване на ЧНД №4234/2022г. е посочено, че са налице данни за наличие на социален критерий, с оглед подадени сигнали от съседи, че Е. Б. има неадекватно поведение- неконтактна, говори за неща нямащи връзка едно с друго, складира в дома си купища боклуци от казаните за смет, с които действия поставяла в опасност здравето на околните и е поискано провеждане на СПЕ за установяване дали страда от някое от посочените в чл.146 ЗЗ заболявания, с оглед евентуално настаняване за задължително лечение. Е. Б. е призована за участие в съдебното производство, същата се е явила и е била изслушана в съдебно заседание. По делото са разпитани и свидетели, проведена е СПЕ, като с Решение № 1510/14.11.2022г. искането за настаняване на ищцата за задължително лечение е оставено без уважение поради липса на симптоматика, която да сочи на наличие на психично заболяване.

4

В предложението за образуване на ЧНД № 1258/2023г. е посочено, че са налице данни за наличие на социален критерий предвид събрани данни по преписка № 2471/2023г. и е поискано провеждане на СПЕ за установяване дали Е. Б. страда от заболяване, посочено в чл.146 ЗЗ, с оглед настаняването й за лечение. Е. Б. е била изслушана по делото и е представлявана от адв. Д.. На 25.04.2023г. Б. К. Н. е оттеглил подадената срещу Е. Б. жалба поради промяна в поведението й и с протоколно определение от 26.04.2023г. съдът е прекратил производството по делото.

В показанията си свид. Ц. Я. е посочила, че ищцата е била много притеснена от образуваните срещу нея дела за настаняване за принудително лечение. Ищцата й казала, че всичко е по сигнали на съседи, домоуправителя на входа и брат й, както и, че не е разпитвана по делата. Свидетелката е ходила в дома на ищцата един път, когато се била уговорила с домоуправителя да й даде ключ за входа на блока. Когато ищцата отворила вратата на жилището си, свидетелката видяла, че по земята има нахвърлян багаж в торби. Според свидетелката Е. събирала отпадъци от контейнерите. Заявява още, че при преминаване покрай вратата на жилището млада жена си сложила шала на носа, като според свидетелката нямало неприятна миризма от жилището. Т това действие Е. се почувствала неудобно и казала, че й е мъчно, че никой нея е потърсил да даде обяснение защо се случва всички това.