Определение № 1950 от 08.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 08.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500769 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. П. срещу Определение № 210/ 25.03.2026г. по гр.д. № 132/ 2025г. на Елинпелинския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Г. Т. П. срещу ответниците Х. С., Д. С. и М. Х. насрещен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца П. е собственик на сграда „западен близнак” със застроена площ приблизително 43,7 кв. м., изградена в УПИ V-68 в кв. № 5 по действащ КРП на с. Стъргел, Софийска област или е собственик на ½ идеална част от триетажна жилищна сграда /западен близнак/ със застроена площ от 43,7 кв.м. находяща се в УПИ V-68 в кв. № 5 по действащ КРП на с. Стъргел, Софийска област.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че ищецът Г. П. разполага с титул за собственост само за ½ ид.ч. от цялата сграда „източен и западен близнак“, какъвто документ притежава и ответникът, което обуславя и правния интерес на жалбоподателя от предявяването на иска. Твърди, че поведението на ответника по насрещния иск не засяга правния му интерес от предявяването му, доколкото според жалбоподателя това е единственият път за разрешаване на спора, при липса на добра воля за това.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците Х. С., Д. С. и М.

Х., в който се твърди недопустимост на жалбата. Твърди се, че по делото не са били налице условията на чл. 211 ГПК за предявяване на насрещен иск.

Посочва се, че по делото като писмено доказателство е приложен нотариален акт на ответника № 157/29.12.1994 г., съгласно който Г. П. притежава в собственост цялото процесно дворно място и 1/2 идеална част от сградата, подробно описана в акта. Твърди се, че тази 1/2 идеална част от сградата представлява строена на калкан къща с къщата на ответниците по жалбата, 1 съответно първата наричана "западен близнак", а втората - "източен близнак".

Ответниците по жалбата подчертават, че по отношение на западния близнак не са заявени никакви претенции за собственост.

Навеждат доводи, че липсата на основание по насрещните искове произтича също и от липсата на връзката им с първоначалния иск, защото владението върху "западния близнак" като фактическо състояние е извън предмета на делото. Въпросът, дали описаната в н. а. на ответника № 157/1994 г. 1/2 идеална част от сградата, намиращата се в процесния УПИ У-68 е идентична на къща „западен близнак” бил от компетенция на техническата служба на община Горна Малина и поради това бил изцяло извън спорния по делото предмет, който в действителност е размерът на идеалните части на правото на собственост на процесния УПИ У-68, правото на ползването му от страните по делото, правото на собственост върху къщата на ищците "източен близнак", която по фактическа ситуация е строена без учредено право на строеж върху дворното място, собственост на ответника, както и валидността на сделката дарение, чрез която жалбоподателят се е сдобил с правото на собственост върху идеална част на ответниците от процесния УПИ.

Подчертават и че соченото от жалбоподателя обстоятелство, че между страните има "влошени отношения" няма връзка с предмета на делото и произтича от поведението на самия жалбоподател.

Постъпила е и втора частна жалба от Х. С., Д. С. и М. Х. срещу Определение № 210/ 25.03.2026г. по гр.д. 132/ 2025г. на Елинпелинския районен съд в частта, с която са прекратени предявените от тях искове, с които се иска съдът: 1/Да признае за установено, че по наследство и по давност притежават в собственост сграда „източен близнак” със застроена площ приблизително 50 кв. м., изградена в УПИ V-68 в кв. № 5 по действащ КРП на с. Стьргел, понастоящем неправилно отразена в плана като част от сграда с идентификатор 5.5.1, като точната площ на сградата, брой етажи и самостоятелни обекти в нея, тяхното разположение и площ да бъдат уточнени чрез съдебно-техническата експертиза; и 2/ алтернативно, в случай, че не се докаже, че сграда 5.5.1 по КРП на с. Стъргел фактически представлява две самостоятелни къщи - сгради „източен” и „западен близнак” и че неправилно е отразена в кадастъра като един строеж, в условие на евентуалност, съдът да признае ищците за собственици по наследство и по давност на две самостоятелни жилища в сграда с идентификатор 5.5.1, чиито размер като площ, идеални части, общите части на сградата, разположение в сградата и други детайли да бъдат уточнени чрез съдебно-техническата експертиза.

В жалбата се твърди, че ищците заедно са предявили положителен установителен иск за това, че по наследство и по давност са придобили в собственост изградена от техен общ наследодател С. С. в парцел У-68 кв. № 5 по КРП на с. Стъргел триетажна вилна сграда „източен близнак”, която те наричат „къща”. Сградата била построена съгласно виза за проектиране № 46/11.02.1986 г. и Разрешение за строеж № 135/ 17.04.1986 г. издадени от отдел „Архитектура и благоустройство” на Общински народен съвет Горна Малина. На калкан с „близнака” на ищците от наследодателя на ответника Т.

П. в същия имот била построена сграда „западен близнак”. Понастоящем 2 посоченият УПИ У-68 представлявал еднолична частна собственост на ответника Г. П., съгласно нотариален акт № 157 том IV дело 1624/1994 г.

Жалбоподателите твърдят, че притежават сграда, изградена в чужд имот без учредено право на строеж, за която сграда нямат документ за собственост нотариален акт, затова считат, че за тях съществува правен интерес както и основание за предявяване на положителен установителен иск срещу ответника з а признаване правото на собственост върху сграда „източен близнак ”, за която те твърдят че е изградена от техен наследодател на калкан с „близнака” на ответника.

В жалбата се посочва още, че в отговора на ИМ ответникът заявил, че няма претенции за собственост към „източния близнак” и което следвало да се тълкува като признание на правото на собственост на ищците върху тази сграда, а оттам да се заключи, че били налице основания за постановяване на решение в условия на чл. 237 ал. 1 ГПК

Жалбоподателите подчертават също, че не са предявили иск за отстраняване на грешка в действащ КРП на с. Стъргел по отношение на сграда с идентификатор 5.5.1. Изявлението, че двата „близнака” погрешно били отразени в плана като един строеж било направено с цел пояснение на фактическите обстоятелства по делото и не следвало да се тълкува в друг смисъл. Затова изводът на съда, че ответникът не е легитимна страна по спора по иск за отстраняване на грешка в кадастъра и тази нелегитимност обуславя прекратяване на производството е грешен, тъй като такава претенция не била предявявана.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Съдът намира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица срещу подлежат на обжалване акт в законоустановения срок за това, поради което са процесуално допустими. Внесени са и дължимите държавни такси.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 6/ 15.01.2019г. по т.д. 6/2017г. на ОСГТК на ВКС в производството по обжалване на определенията съдът не е обвързан от твърдените в жалбата оплаквания, а може да отмени постановения акт и на незаявени основания. Този извод се обосновава с аргумента, че „съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК. Страните не могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения.

Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор. Нормативен израз на това разбиране са изискванията за редовност на частната жалба, установени с чл. 275, ал. 2 ГПК по метода на препращането към чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК. Законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се 3 състои порочността на обжалваното определение (като е използвано родовото понятие за порочен /незаконен/ съдебен акт). Същевременно, отсъствието на такова указание не е основание частната жалба да бъде оставена без движение и да бъде върната. Същата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо.“ Воден от тези съображения, съдът намира, че жалбата на Г. П. е основателна по следните съображения:

В конкретния случай ответникът е предявил положителен установителен иск за собственост на триетажна жилищна сграда „западен близнак“, без обаче да изложи фактически твърдения, свидетелстващи за оспорване на правото му от ответниците, което би обосновало правния му интерес от предявяването на иска. Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК. Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. В хипотеза на признат иск от ответника интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване. Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода на производството ответникът признае иска това не води до отпадане на интереса от търсената с този иск защита (Решение № 135 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).

С разпореждане № 1185/ 12.08.2025г. по делото съдът е дал указания на страната за отстраняване на констатираните нередовности, като внесе дължимите по делото такси за разглеждане на предявените искове, но не му е посочил, че е необходимо да изложи фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на иска, като посочи с кои свои действия насрещната страна е оспорвала правото му.

Съгласно трайната съдебна практика (определение № 725/11.11.2015 г. по ч.гр. д. № 3241/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС, определение № 558/19.11.2013 г. на Първо ГО на ВКС по ч.гр. д. № 4468/2013 г. и решение № 164/04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г. на Четвърто ГО), в които е прието, че ако при проверка за допустимост на иска съдът констатира, че същият е недопустим, той връща исковата молба - чл. 130, изр. 1 ГПК, но при съмнение съдът следва да посочи на ищеца срок, в който да изпълни дадените указания, което ще му даде възможност да прецени сезиран ли е или не с допустима искова молба, напр. да изложи фактически твърдения, които да обосновават правния му интерес от предявяване на иска и едва след неотстраняване на нередовностите в указания срок съдът следва да приложи последиците на чл. 130 ГПК, като указанията следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може да бъде отстранена.

4

Ето защо, доколкото в конкретния случай преценката за недопустимост е извършена преждевременно, без преди това да са дадени надлежни указания на страната за обосноваване на правния интерес при пълна липса на фактически твърдения в търсената посока в исковата молба по насрещния иск, съдът намира, че същата е била неправилна и поради това обжалваното определение следва да бъде отменено.

На следващо място, съдът намира, че жалбата на Х. С., Д. С. и М. Х. е неоснователна по идентични на гореизложените правни съображения. Видно от материалите по делото съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, като с Разпореждане № 1184/12.08.2025г. им е дал правилни и конкретни указания за уточняване на обстоятелствата, свидетелстващи за начина, по който ответника оспорва правото им на собственост по отношение на сградата „източен близнак“. В срок е постъпила молба с Вх. № 4944/ 29.08.2025г., в която ищците са заявили, че ответникът не оспорва правото им на собственост по отношение на „източния близнак“, че такива твърдения не са навеждани в исковата молба, както и че обосновават интереса си от предявяване на иска с обстоятелството, че не притежават документ за собственост и искат правото да бъде съдебно установено.