Решение № 1151 от 17.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

ІІІ-162 17.12.2019 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На деветнадесети ноември година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена

Лазарова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка

Майска-Иванова

2. мл.с.Красен Вълев

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена

Лазарова в.гр.дело номер 1595 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4346/03.09.2019г. на КРС от С.А. М. (К.), ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. Р.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.Б., ж.к.Л., бл. **, вх.*, ет.*, ап.*****, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 38, ет.1, адв.Св.Добрева, против решение № 151/29.07.2019г. по гр.д.№ 1130/2018г. по описа на КРС, с коeто съдът е прекратил сключения между нея и Н.А.К., ЕГН: ********** от с.М., Общ.С., обл.Б., ул.“Н. Л.“ № *, граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете – Б. Н.К., родено на ***г. с ЕГН: **********, на бащата Н.А.К., определил е режим на лични отношения с майката С. М. и я е осъдил да му заплаща ежемесечна издръжка в размери и при условия – подробно описани в обжалвания акт. Решението е атакувано в частта, досежно вината, упражняването на родителските права и режимът на лични отношения на детето с майката. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което се приеме, че вина за разстройството на брака има мъжът, упражняването на родителски права върху детето Б., р.на **.**.****г., бъде предоставено на нея при традиционен режим на свиждане с бащата – така, както е описано във въззивната жалба. Моли за присъждане на издръжка в полза на детето. Евентуално, при положение, че горните искове не бъдат уважени, моли да бъде изменен постановения от КРС режим на лични отношения с детето, така, както е посочила отново във въззивната жалба. Твърди се, че това е в интерес на детето.

Подробни аргументи излага във въззивната жалба. Ангажирала е доказателства пред настоящата инстанция. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият е депозирал отговор по въззивната жалба, оспорва я, моли да бъде потвърдено решението на КРС. Излага аргументи, също сочи доказателства. Претендира разноски.

Д„СП” Карнобат, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.

Д“СП“ Бургас, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.49, ал.1, ал.3 чл.53, 56 и чл.59 от СК, като пред БОС е висящ спорът относно вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права, режима на лични отношения между детето Б. и майката С. М. и съответно – заплащането на издръжка и разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба от Н.А.К. против С.А. М. (К.), с която въззиваемият е молил съда да прекрати сключения между тях граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на жената, да предостави на него упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Б., като определи местоживеенето му при бащата. Молил е съдът да постанови режим на лични отношения на майката с детето, да предостави ползването на семейното жилище на него и осъди майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето. Заявил е, че в хода на продължителното фактическо съжителство със С. М. и след това - през време на сключения брак, под въздействието на силно стресови ситуации психическото здраве на жената неколкократно се е влошавало. Това е довело до временната й невъзможност да се грижи за детето и е оказало въздействие върху отношенията им като съпрузи. Впоследствие жената се установила да живее и работи в гр.Бургас и започнала все по-рядко да посещава семейното жилище в с.М., където пребивавало детето. Така отношенията им охладнели и бракът понастоящем съществува само формално. При подробно описаната в исковата молба фактическа обстановка е молил за постановяване на решение в посочения по-горе смисъл.

Претендира разноски.

Исковете са оспорени от съпругата в частта досежно вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права, съответно – местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката. С.М. моли съда да приеме, че вина за разстройството на брака има мъжът, да предостави на нея упражняването на родителските права върху малолетната Б., като определи съответен режим на свиждане с бащата. Претендира издръжка, моли за промяна на фамилното име, не желае да ползва семейното жилище, моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Пред настоящия съд са изслушани и двамата родители по реда на чл.59, ал.6 СК.

Както стана ясно, решението на КРС се атакува само в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права върху детето Б., режима на лични отношения с него, местоживеенето му и заплащането на издръжка.

По този повод, след като подробно се запозна с всички събрани писмени и гласни доказателства, БОС установи следното:

Безспорно е, че с акт № 2 от

16.06.2012г. на Община Сунгурларе, с.Манолич, страните са сключили граждански брак на същата дата. Също не се спори, че бракът е предхождан от дълго фактическо съжителство, продължило около пет години.

От приложената на стр.8 по гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков – Бургас“ ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223, се установява, че през 2006г., още преди сключването на брака, при жената е установена психиатрична проблематика – в резултат от проблеми в семейството станала затворена, мълчалива, изпитвала страхове, което наложило стационарно лечение, без по делото или пред В.л. да е представена епикриза за конкретния епизод.

Впоследствие, през 2007г. страните заживели заедно фактически и се установили в гр.Бургас, където обитавали жилище под наем. От събраните гласни доказателства – ангажирани и от двете страни свидетели, не може по категоричен начин да се установи кой от двамата съпрузи какви средства е влагал при съвместното съжителство, но определено съдът не установи финансовите отношения да са тези, които са се отразили на брака им.

От приложената на стр.9 по гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков – Бургас“ ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223 се установява, че през 2012г. – около м.април, м.май, жената отново се почувствала зле психически – станала неспокойна и тревожна във връзка с предстоящата сватба и от м.юни с.г. станала изплашена, не спяла добре, загубила апетит, изпитвала страхове за живота си, за близките си, очаквала да умре, да бъдат убити, започнала да чува гласове, които й се подиграват. Ето защо последвала хоспитализация от 09.07.2012г. до 24.08.2012г., като на М. била поставена диагноза „П. ш.. ПП. Обостряне с п.-х. с.“. Установено е, че е емоционално-волево-тревожна, навремена плачлива, хипобулична, паметта и интелекта й са болестно-ангажирани. След проведено лечение е изписана.

Безспорно е, че непосредствено след раждането на детето на **.**.****г., а именно – на 29.12.2013г., внезапно починал бащата на М.. Това се случило ден след посещението на родителите й в болницата, където тя родила. Случилото се силно шокирало жената, тя излязла от родилно отделение, за да присъства на погребението и след събитието се върнала отново в болничното заведение, но то довело до ново обостряне на заболяването й.

От приложената на стр.8 по гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков – Бургас“ ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223, се установява, че на 11.01.2014г. отново е хоспитализирана с диагноза: „П. ш.. ПП.П. п.. В.-п.-х. с.“. Видно от епикризата, около една година преди пристъпа жената преустановила поддържащата си терапия, във връзка с бременността.

След изписването й се върнала в с.М., където е домът на родителите на мъжа и заедно заживели в него с детето, като майката и сестрата на мъжа помагали за отглеждането на новороденото.

От събраните гласни доказателства се установява, че в резултат от лечението и свойствата на лекарствата, жената спяла толкова дълбоко, че не чувала, че бебето плаче и за него се грижел бащата и неговите роднини – св.К., св.Д., св.К.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, макар и да са ангажирани от въззиваемата страна, понеже те кореспондират на приложените писмени доказателства за заболяването на жената и ефектите на предписаното й лечение, а първата свидетелка – майка на въззиваемия, има най-преки наблюдения, защото е живяла в същия дом.

В тази връзка съдът възприема показанията на св.С.М. и св.К. – първата м. на въззивницата, а втората – нейна с., като по-пристрастни, защото, видно от тях, за следродилния период, когато е установено ново обостряне на заболяването на С. М. и двете свидетелки не свързват поведението на въззивницата и последвалото влошаване на отношенията й със семейството на съпруга й, със симптомите на диагностицираното заболяване.

Според тези свидетелки майката и сестрата на мъжа не ги допускали до детето, предизвиквали са конфликти и са показвали неприязън към въззивницата, като я обиждали.

В същото време съдът отчита и това, че мъжът е ограничавал достъпа на роднините на жената до семейното жилище и е правел изявления, че не желае да го посещават, което допълнително травмирало съпругата му.

От показанията на същите свидетели се установява, че след изтичане на майчинството на жената, по общо решение на съпрузите тя се установила да живее и работи в гр.Бургас, като м. с. в „У**** Б.“ АД, където работи и понастоящем. В тази връзка по делото е приложено медицинско удостоверение – стр.46, на ЦПЗ „Проф.„Ив.Темков – Бургас“ ЕООД, в свидетелство за това, че към издаване на удостоверението С.М. е в стабилна терапевтична ремисия, същата е трудоспособна, работи, полага отговорност и грижи към своите работи.

Разпитаните свидетели установяват, че след започване на работа и в резултат от организацията на трудовия процес – С. М. е м. с. и полага дежурства, а и поради отдалечеността на с.М. от гр.Бургас, тя рядко е имала възможност да посещава детето, което останало да живее при бащата.

При всичко така изложено, съдът по повод установяване на вината за разстройството на брака, приема, че бракът е разстроен по обективни причини и на никой от двамата съпрузи не може да се вмени вина за това. Описаните по-горе и сложили се житейски обстоятелства и здравословни проблеми на жената, наред с трайната фактическа раздяла на съпрузите са довели до отчуждаването им един от друг и до съществуване на брака само формално. Поведението на жената не може да бъде окачествено като укоримо и противобрачно, понеже е повлияно от заболяването й. От друга страна поведението на съпруга също не се установява да е било негативно насочено към съпругата му, като се отчете това, че свидетелските показания на ангажираните от въззивницата свидетели са основани на разкази на жената и касаят периоди, в които тя не е била добре здравословно и възприятията й са повлияни от заболяването. Съдът още веднъж отбелязва, че описваните от свидетелите финансови отношения между съпрузите далеч не са причина за охладняването им един към друг, защото извършването на определено действие, без да е доказан неговия ефект върху брачната връзка не води до извод за вина на съответния съпруг.

Ето защо настоящият състав приема, че макар и да е доказано по безспорен и достатъчно убедителен за съда начин, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, това е станало не поради вина на един от съпрузите или по взаимна тяхна вина, а по обективни причини. Затова в тази част решението на КРС следва да бъде отменено и постановено ново – в горния смисъл.