Определение № 640 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. Варна, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500181 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №54047/30.12.2021г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №27709/16.12.2021г., постановено по ЧГД №20213110115471 на 50 състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх. № 39565/26.10.2021 г. от жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

1

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Н. Р., ЕГН ********** за сумата от 371,14 лева главница, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /26.10.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждания №21449/27.10.2021г. и №22836/08.11.2021г. заявлението е оставено без движение, като са дадени указания до кредитора да уточни как е формирано задължението за главница по посочените в заявлението фактури, като индивидуализира поотделно различните видове вземания за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка и други с посочване на размер, основание и период.

По делото са постъпили уточняващи молби, в които заявителят не е уточнил вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на необходимост от такова уточнение. Същевременно от молбата, депозирана на 24.11.2021г., е видно, че претендираните суми са по два договора, сключени с длъжника, за мобилни услуги на два телефонни номера и за интернет услуги.

При така установените факти, съдът съобразява следното:

Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.

Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от два договора, по пет фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да е посочен период на задължението. Не е уточнено както в заявлението, така и уточняващите молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от двата договора се отнасят задълженията.

Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този начин на заявяване на претенцията на кредитора не дава възможност да се прецени по кой от договорите каква сума се дължи, което представлява пречка длъжникът да прецени 2 необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.

Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410 ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №27709/16.12.2021г., постановено по ЧГД №20213110115471 на 50 състав на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3