Акт от 10.06.2019, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И

Е № 79 гр.Габрово,

10.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО

…………………….колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ……………........., като разгледа докладваното от председателя Адм. дело № 106 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145 – 178 от

Административно процесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която жалба същият е оспорил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.– Старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ /Д“МДТ“/ при Община Габрово, потвърден с Решение от 14.05.2018г. на Директор на Д“МДТ“ при Община Габрово. Първоначално така депозираната от П. жалба е била предмет на разглеждане в производството по административно дело № 170/2018 г.на АС - Габрово, постановеното решение по което е било оспорено от жалбоподателя пред ВАС на РБ и съответно обезсилено с Решение № 6512/02.05.2019 г., постановено по административно дело № 14117/2018 г. по описа на ВАС като недопустимо, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Габрово.

В жалбата си М.М.П. излага твърдения, че обжалваният АУЗД и потвърждаващото го Решение били неправилни, незаконосъобразни, необосновани, издадени в противоречие със закона и в нарушение на правото му на защита. Според М.П. в посочената пратка № МДТ05- 146 от 17.01.2013 г. изобщо не било конкретизирано кой от двата акта или и двата АУДЗ № А000040 от 17.01.2013 г. и АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г. били изпратени. На 20.06.2013г. лично бил подал заявление вх. № МДТ05- 1271 от 20.06.2013 г. с искане за погасяване по давност на задължения за данък върху НИ и ТБО въз основа на което било издадено решение № МДТ05-1271 от 20.06.2013 г., като при това негово явяване в данъчната администрация е било възможно да му бъде връчен процесния АУДЗ и покана по чл. 182 от ДОПК, но това не било сторено.

Според жалбоподателя връчването, удостоверено с Протоколи от 11.06.2013 г. и 18.06.2013 г., следвало да бъде за всеки един от двата АУДЗ с отделни протоколи. Съставените и приложени Протоколи не били с всички изискуеми по закон реквизити, същите не отразявали точната дата, посочена в тях за съставянето им и положените в тях подписи на лицата не съответствали на действителните такива. Приложеното Съобщение № МДТ05- 127 от 20.06.2013 г. по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ДОПК също не отговаряло на законовите изисквания, като според П. в случая било налице нарушение на чл. 32, ал. 5 от ЗМДТ.

Твърди се, че АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г. не бил връчен по надлежния ред, поради което същият бил незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие със закона. Налице били основания за приложение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В процесния АУДЗ не била посочена приложимата нормативна уредба относно начина на определяне на данъка за МПС, същият не съдържал мотиви и правни основания за издаването му. В хода на производството по издаване на акта били допуснати съществено процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма на издадения административен акт, както и несъобразяване с приложимото към конкретния случай материално право. Не били налице условия за прихващане на дължимото задължение на основание чл. 169, ал. 3 от ДОПК.

Въз основа на така изложените в жалбата подробни съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание, моли за отмяна на оспорения Акт за установяване на задължения № А000039 от 17.01.2013 г., потвърден от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово с Решение от 14.05.2018 г.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по същество въз основа на изложените в същата доводи и тези изложени в съдебно заседание.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт

Р.К., която оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и прави искане същата да бъде оставена без уважение, претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплатен хонорар за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

На

17.01.2013г. е съставен Акт за установяване на задължения по декларация № А000039 от 17.01.2013 г. срещу М.М.П. ЕГН ********** за неплатен данък върху превозно средство- товарен автомобил със стар рег. № ******и нов ******и лек автомобил Фолксваген Джета с рег. № ******, за период 2007 г.- 2012 г., в размер общо на 215, 07 лева, вкл. главница и лихва към 17.01.2013 г.

Така съставения АУЗД е изпратен на М.П. с писмо изх. № МДТ05- 146 от 17.01.2013 г., но същият не е получен. При две посещения на място П. не е открит и процесният АУЗД не е връчен.

На

24.01.2018 г. М.П. е представил Възражение до директор Д „МДТ“ при Община Габрово, в което е посочил, че на основание чл.171 от ДОПК счита задълженията му за данък МПС за периода от 2007 г. до

2013 година за погасени по давност. С Протокол № 26 от 25.01.2018 г. на Д“МДТ“ при Община Габрово е посочено, че се отписва по давност единствено задължението му за данък върху превозните средства от 2007 г. В Писмо от 26.01.2018 г. от Директор на Д „МДТ“ при Община Габрово до М.П. е посочено, че съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, поради което отписването на задължението на това основание за периода от 2008 г. до 2013 г. е незаконосъобразно и няма основание за подобно действие, което писмо П. е получил на 31.01.2018 г.

М.П. е обжалвал процесния АУЗД пред Директор на Д „МДТ“ при Община Габрово, като е поискал отписване на задълженията му до 2013 г., включително по давност. След като е разгледал така депозираната пред него жалба, Директор на Д „МДТ“ се е произнесъл с цитираното по горе Решение от 14.05.2018 г., с което решение е потвърдил изцяло издадения АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г., като в решението си Директорът на Д „МДТ“ е изложил и мотиви обуславящи неговия краен извод, а освен това в решението изрично е посочено и че процесният АУЗД не е връчен на неговия адресат.

С оглед посоченото, в конкретния случай на основание чл. 156, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.144 от ДОПК предмет на разглеждане в настоящото производство е именно оспореният АУЗД № А000039 от 17.01.2018 г., издаден от К.М.– Старши експерт в Дирекция Д “МДТ“, потвърден изцяло с посоченото решение от 14.05.2019 г. на Директор на Д „МДТ“ като правилен и законосъобразен.

По отношение на задълженията на М.П. за данък върху превозно средство е извършено погасяване съгласно изричната разпоредба на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, като е погасено най- старото задължение за съответния вид дължим данък за МПС с извършените два броя банкови преводи от 29.11.2017 г. и от 26.01.2018 г.

При първоначалното разглеждане на делото, по делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която експертиза е видно, че задълженията за данък върху превозните средства по АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.- Старши експерт при Д“МДТ“ на Община Габрово, за процесния период са изчислени съгласно действащите през този период нормативни актове, посочени изрично в констативно- съобразителната част на заключението, като от него е видно също така, че от страна на административния орган са изчислени правилно и сумите по задължението за данък върху превозните средства притежавани от П. и посочени по горе.

Редът относно установяването и събирането на местните данъци и такси е регламентиран в ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а съгласно ал.3 в производствата по ал.1служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.Съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а съгласно ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.

2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите - в производствата по чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

В Глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци, като за местните данъци и такси са приложими два способа, а именно предварително установяване, което се осъществява чрез съставяне на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване чрез съставяне на Ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК, като по силата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК така съставеният акт може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и други актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. От казаното следва, че задълженията за местен данък и такса могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по данни от декларации, какъвто е и настоящият случай или чрез ревизионен акт. В конкретния случай се касае се касае за установяване и определяне на задължение за данък върху превозните средства по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което и с процесния АУЗД предмет на разглеждане в настоящото производство, са установени задължения по данни от декларации подадени от жалбоподателя, като със съставянето му е прекъсната давността, съгласно изричната разпоредба на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Така оспореният акт обхваща период от 5 години, като към момента не е изтекла предвидената от закона абсолютна погасителна давност от десет години относно задълженията за посочения в акта период, с изтичането на която давност те се погасяват изцяло, а освен това не са изтекли и пет години от възникване на обстоятелствата визирани в чл. 109, ал.1 от ДОПК, поради което и в този смисъл не намира приложение и така посочената разпоредба на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс /има се предвид ДОПК/, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица или организации, в случаите когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Така съставения АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г. е издаден правилно, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата за изслушване експертиза, заключението по която е прието като доказателство по делото. При изчисляване на задълженията по акта са приложени относимите правни норми и правила действали към момента на възникване на задълженията.

Факта, че така съставеният от Ст.експерт в Д“МДТ“ на Община Габрово М. АУЗД не е връчен на П., въпреки наличните в делото данни за положени усилия в тази насока и въз основа на което обстоятелство са основните твърдения на жалбоподателя П., обосноваващи според него незаконосъобразност на същия, т.к. според твърденията му не е знаел за изготвянето му, не се спори от административния орган. Следва да се посочи, че невръчването на П. на така съставения против него АУЗД не опорочава същия, а е свързано единствено с възможността той да бъде оспорен пред Директор на Дирекция Местни данъци и такси. Видно от действията и процесуалното поведение на адресата на АУЗД - М.П., същият е бил наясно със съдържанието му, с оглед обстоятелството, че същият е оспорил същия този АУЗД пред Директор Дирекция Местни данъци и такси, който е разгледал жалбата на П., не е възприел доводите му и е потвърдил изцяло обжалвания АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г.