Решение № 168 от 28.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600285 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава 33 от НПК .

С присъда № 30/06. 12. 2022 г. постановена по НОХД № 606/2022 г.

Районен съд Свиленград е признал подс. И. Г. И., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 09. 09. 2021 г. в землището на гр. *, обл.*, в лек автомобил марка *, модел *, с държавен рег. №* и в поземлен имот – нива в местността „*“ в землището на гр. *, *, в товарен автомобил марка *, модел *, фургон с ДК№ *, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.

28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, всички без акцизен бандерол на обща стойност 30 600 лв., като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 234 ал. 3 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл. 39 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК съдът е приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. И. е 1 бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 09. 09. 2021 г., с постановление по чл. 64 НПК, считано от 10. 09. 2021 г. по ЧНД 701/2021 г. на РС Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 13. 09. 2021 г. до 21. 09. 2021 г. включително.

Съдът, на основание чл. 55 ал. 3 НК, не е наложил кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК.

С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства и направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата на Районния съд е останал подс. И. И., който я обжалвал пред Окръжен съд - Хасково с искане същата, като неправилна, да бъде отменена изцяло и постановена нова присъда, с която да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

С решение № 104/31. 05. 2023 г. Окръжен съд Хасково е изменил първоинстанционната присъда № 30/06. 12. 2022 г., постановена по НОХД № 606/2022 г., като е намалил размера на така наложеното наказание от ТРИ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

Осъденият И. Г. И. счита, че и двата съдебни акта са постановени при съществени процесуални нарушения, нарушаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което в Апелативен съд Пловдив е депозирано искане за възобновяване на наказателното производство.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят своите съдебни актове, инстанциите по същество са направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и са приели фактическата обстановка, която накратко е следната:

Подсъдимият И. И. живеел в гр. *, на ул. „*“ № 20 А. Притежавал лек автомобил „*“ с рег. № * и недвижим имот в местността „*“ в землището на гр.*. Имотът се ползвал и от баща му св.Г. Ч., отглеждащ там зеленчуци. В 2 него подсъдимият съхранявал лекия си автомобил „*“ с рег. № * и товарният си микробус „*” с рег. № *.

В началото на 2021г. в ОДМВР * се получила информация, че подсъдимият разпространявал цигари без бандерол и на 09.09.2021 г. щял да доставя такива в *. Очаквало дотам да се придвижи по стария път през с.*.

Служителите на реда изготвили план за провеждане на специализирана полицейска операция. На посочената дата св.А. Д. наблюдавал имотът в местността „*“, а останалите .полицейски служители сред които св.Г. С. и свидетелите Ж. Ж. и М. Н. - автоконтрольори в „Пътна полиция”, се разположили на четвъртокласен път № 55045 /старият път за с.*/.

Също на 09.09.2021 г., преди обяд, подсъдимият се обадил на св.В. Й..

Поискал да го придружи до гр.* и *. Обяснил, че щели да оставят нещо, обещавайки му сумата от 100 лв.

След това, следобед пак на същата дата, подсъдимият с лекия си автомобил „*“ отишъл до имота си в местността „*“ и го прибрал вътре. Взел оттам лекия автомобил „*“. Вътре в пространството между облегалката на задната седалка и кората, отделяща я от багажника имало укрити стекове с цигари без акцизен бандерол - общо 100 стека съдържащи 500 бр. кутии цигари „Winston super line” и 500 бр. кутии цигари „Royal Blue”, които следвало да достави на неустановено лице. Затворил металната врата на имота по специфичен начин, както преди това я и отворил, и потеглил. Взел св.Й. и двамата с автомобила продължили в посока към гр.* и *, по стария път за с.*.

Междувременно св. А. Д., който наблюдавал както пристигането на подсъдимия, така и излизането му с лекия автомобил „*“ от имота, уведомил св. Г. С. и останал на място. Уведомени били и свидетелите Ж. Ж. и М. Н..

Първият от тях спрял автомобила и проверил документите на пътуващите. Направило му впечатление, че подсъдимият бил смутен.

Забелязал също, че облегалката на задната седалка е леко отворена и поискал подсъдимият да я свали. Последния изпълнил казаното и полицейският служител видял укритите цигари, за което уведомил св. Г. С..

За случилото се е уведомен разследващ полицай и се извършил оглед, при който се описали намерените в лекия автомобил цигари без бандерол.

При огледа стековете с цигари се обработили за дактилоскопни следи, като такива били иззети от няколко стека цигари от марката „Royal Blue”.

След това, полицейските служители придружавани от подсъдимия, отишли до имотът му в местността „*”, където бил все още св. А. Д..

Подсъдимият първоначално отричал имотът да е негов и да го ползва, както и, че не знаел как се отваря металната му врата. След заявеното от св. А. Д., че го видял преди това да излиза с автомобила, в който били намерени цигарите, подсъдимият отворил вратата на имота. При огледа на паркирания там товарен автомобил - микробус „.” с рег. №., се намерили три 3 полиетиленови чувала съдържащи стекове с общо 2 500 бр. кутии цигари марка „Winston super line”, както и три бели на цвят кашона с поставени в тях стекове с общо 1500 кутии цигари марка „Royal Blue”, всички също без акцизен бандерол. Намерените цигари /както в лекия автомобил, така и в товарния микробус/ били предадени доброволно от подсъдимия, който в протокола за предаване на тези от лекия автомобил посочил, че били негови.

Според заключението на съдебно-оценителна експертиза, общата пазарна стойност на цигарите без бандерол, предмет на обвинението, към инкриминираната дата, била 30 600 лв.

Пред Пловдивския апелативен съд е депозирано искане за възобновяване, в което са посочени три касационни основания. Същите се поддържат от защитата и в съдебно заседание.

Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като освен в обвинението по чл. 234 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.

28 ал. 1 НК, по което подс. И. И. е предаден на съд, в хода на досъдебното производство същият е привлечен и по обвинение по чл. 234 ал. 2 НК, по което няма нито частично прекратяване или внесен обвинителен акт.

В хода на досъдебното производство първоначално осъденият е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК на 10. 09. 2021 г. /л. 67 т. 1 ДП/, понеже на 09. 09.

2021 г. в землището на гр. * в лек автомобил * и товарен автомобил * е държал акцизни стоки без бандерол, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.

Очевидно е било разминаването между словесното изписване на обвинението и цифровото отражение в постановлението за привличане. Този пропуск е бил коригиран с последващо привличане на 24. 02. 2022 г. /л. 96 т. 1 ДП/, като в него е посочено, че И. И. е привлечен за деяние по чл. 234 ал. 3 т.

1 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК, за това че на 09. 09. 2021 г. в землището на * в лек автомобил марка - * и в поземлен имот – нива в м. „*“, в товарен автомобил марка* е държал акцизни стоки без бандерол като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.

Следователно по този начин е било постигнато съответствие между словесното и цифрово изписване на обвинението, по което И. И. е бил привлечен под наказателна отговорност и същото ясно, конкретно и изчерпателно е било посочено, за да може същият да разгъне правото си на защита в пълен обем. Не може да бъде споделено и твърдението на защитата, че било необходимо изготвянето на постановление за частично прекратяване, след като първоначално повдигнатото обвинение по чл. 234 ал. 2 НК не е включено в обвинителния акт. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 9 НПК не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. Този довод е бил внимателно обсъден от въззивната инстанция /л.49 ВНОХД/, която напълно правилно е приела, че на практика 4 обвинение по чл.234 ал.2 НК дори не е повдигано.

Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че по делото е нарушен и материалният закон. Твърди се, че не е изяснена фактическата обстановка, не е изследвана защитната теза на осъдения, поради което не са събрани необходимите доказателства относно авторството на деянието, а така също и наличието на субективната страна при извършване на престъплението.

Първоинстанционният съд е изложил достатъчно и убедителни мотиви въз основа на които ясно, изчерпателно и обстойно е посочил въз основа на кои доказателствени източници е приел за безспорно установена фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил законосъобразни правни изводи. От своя страна при въззивното разглеждане на делото Хасковският окръжен съд също е подложил на внимателна преценка събраните по делото доказателства, не е извършил формална проверка на първоинстанционната присъда, а е изпълнил изцяло задълженията си регламентирани в чл. 314 ал. 1 НПК, като е проверил изцяло правилността на присъдата, обсъдил е с необходимото внимание всички направени възражения от защитата и е дал ясен и убедителен отговор на всяко едно от тях.

Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция относно липсата на доказателства за авторството на деянията от страна на И. са свързани по-скоро с обосноваността на съдебните актове на инстанциите по същество, които са извън предмета на касационната проверка. Пловдивският апелативен съд обаче обсъжда тези доводи дотолкова доколкото в тях се съдържат твърдения за липсата на възможност да се проследи волята на съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение и внимателното обсъждане възраженията, направени от защитата пред тях.

В решението на Хасковския окръжен съд правилно е прието, че Районният съд е постановил присъдата си при напълно изяснена фактическа обстановка. С основание са кредитирани показанията на полицейските служители, участвали в операцията по задържане, по отношение на тези факти, които те лично са възприели при провеждането на специализираната полицейска операция. Даден е ясен и убедителен отговор по отношение наличието на субективната страна за извършване на деянието, като в тази насока изрично е посочено смущаването на осъденото лице след спирането 5 му за проверка от контролните органи, специфичният начин на отваряне на входната врата на поземления имот, за което първоначално той е отричал да знае.

На практика въззивната инстанция е изключила, и то напълно основателно, показанията на полицейските служители С. и К., които след „обезпечаването на лицата, пътуващи в автомобила“ са провели беседи с осъдения И. И. и са възпроизвели споделеното от него. Няма спор, че към този момент той вече е бил фактически задържан, независимо че се е изчаквало пристигането на оперативната група, и с оглед нормата на чл. 6 от ЕКПЧОС информацията, придобита от тези оперативни беседи, не може да се ползва като годен доказателствен източник в хода на наказателното производство.