Решение № 155 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901896 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Чевермето“ ЕООД срещу решение № 150 от 13.03.2025 г., постановено по в.т.д. № 749/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6-ти състав, с което е обезсилено решение № 822 от 10.06.2024 г., постановено по т.д. № 2225/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Чевермето“ ЕООД срещу „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществува вземане на ответника към ищеца за получаване на сума в размер на 65 002, 48 лв., представляваща наемна цена, дължима за периодите от м. 03.2020 г. до м . 05.2020 г., за м. 12.2020 г., от м. 01.2021 до м. 09.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м.

02.2022 г., съгласно договор за наем, сключен на 01.08.2018 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен 1 установителен иск, по който да бъде признато за установено спрямо ответника, че той не дължи наемна цена по сключен договор за наем за конкретно посочен в исковата молба период от време. Това е така, защото ответникът претендира, че има вземания към ищеца за получаване на наемна цена за този период, а последният оспорва това, като заявява, че те не са се породили. Следователно между страните по наемния договор съществува спор за възникване на тези вземания. Между тях е налице спор и по въпроса дали вземанията за наемна цена за посочения в исковата молба период са погасени към момента. Касаторът заявява, че изрично се е позовал в процеса на това, че извършените от него плащания на суми в изпълнение на договора за наем следва да се отнесат за погасяване на задължения, възникнали по тази сделка, които са различни от тези, предмет на предявения отрицателен установителен иск. Посочва, че е направил изявления кои конкретни задължения погасява с всяко плащане на суми по договора в съставените за това платежни нареждания, но ответникът не се е съобразил с това и с получените парични средства е извършил погасяване на оспорените от ищеца задължения за наемна цена. С оглед на това счита за неправилен изводът на въззивния съд, че предявеният в процеса иск е недопустим.

Ответникът по касация „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД намира решението на въззивния съд за правилно. Заявява, че направеният в него извод за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, за разглеждане на който е образувано делото, съответства на твърденията на страните. От тях е видно, че липсва спор, че задълженията за наемна цена, които са предмет на иска, са погасени към датата на подаване на исковата молба с извършени от ищеца плащания, които са приети от ответника и са отнесени за погасяване на най-старите неплатени задължения съгласно постигнатата между страните изрична уговорка за това в сключения договор за наем. След като ищецът твърди, че за част от периода на ползване на наетата вещ той не е могъл да си служи с нея поради обективно обстоятелство, каквото е въвеждането в страната на противоепидемични мерки във връзка с разпространението на Ковид -19, поради което не дължи наем, който вече е платил, то той може да се защити пред съда чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платените суми, а не чрез установителен иск, както е приел и въззивният съд.

Претендира присъждане на направените разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „Чевермето“ ЕООД срещу „Национален 2 дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 65 002, 48 лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот - обект „Ресторант“ /сегашен ресторант „Чевермето“/, находящ се на етаж -1 в административната сграда на НДК с адрес: гр.

София, пл. България № 1, начислена за периодите от м. 03.2020 г. до м. 05.2020 г., за м.

12.2020 г., от м. 01.2021 до м. 09.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м. 02.2022 г., дължима по договор за наем, сключен на 01.08.2018 г.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е извършил проверка за това дали е налице една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, която е наличието на правен интерес от търсената с него защита. Счел е, че между страните по делото не е налице спор дали наемните вноски, предмет на отрицателния установителен иск, се дължат, тъй като те са платени от ищеца и с това е погасено задължението му за тях. Констатирал е, че в тази насока са твърденията както на ищеца, така и на ответника, като плащането на тези наемни вноски се установява и от събраните доказателства. Въззивният съд е приел, че след като ищецът се позовава на това, че е платил определена парична сума за наемна цена, която не се дължи, той може да защити правата си чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за нейното връщане. Когато едно материално право може да бъде защитено чрез осъдителен иск, както е в случая, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск. Ето защо за ищеца не е налице правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита. Правен интерес от предявяване на иска не произтича и от неправилното осчетоводяване на извършените плащания при ответника, което ищецът иска да бъде коригирано, тъй като то не засяга неговата правна сфера. Предвид изложеното въззивният съд е заключил, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, което прави недопустимо първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по неговата основателност, и то е обезсилено, а производството по делото прекратено.

С определение № 50/ 09.01.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК по въпроса относно правния интерес за наемателя от предявяване на отрицателен установителен иск срещу наемодателя за установяване несъществуването на парично вземане за наемна цена по сключен договор за наем за определен период от неговото действие, при изложени твърдения за извършени от наемателя плащания по този договор.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки един установителeн иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на 3 правен интерес за ищеца от търсената с него защита. В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени разяснения по въпросите за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, както и за правния интерес от предявяване на установителен иск за защита на правото на собственост и други вещни права в хипотезата, когато ищецът разполага с възможността да предяви и осъдителен иск за същото право. Прието е, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Този, който отрича спорното право, е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера. В случаите на отрицателен установителен иск тази защита се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. Ако с решението по предявен отрицателен установителен иск бъде установено несъществуването на спорното право, което ответникът претендира, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. В тълкувателното решение е пояснено още, че разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Ето защо преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.

Правен интерес от предявяване на установителен иск ще е налице, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. С оглед на това са дадени указания, че са налице хипотези, при които установителният иск би се оказал допустим, въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск с предмет същото право. Тези разяснения са принципни, поради което трябва да се приеме, че намират приложение при разрешаване на въпроса за правния интерес от предявяване на установителен иск за защита на всяко субективно материално право, а не само на вещни права. В тази насока е и произнасянето в Решение № 99/ 10.07.2024 г. по т.д. № 2648/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е разрешен въпрос за допустимостта на иск за нищожност на правна сделка, който е счетено, че има характера на отрицателен установителен иск, като за да бъде направено това, съдът се е позовал на цитираните указания в тълкувателното решение, което означава, че тези указания са намерени за приложими при преценката за наличие на правен интерес от предявяване на всеки един отрицателен установителен иск, а не само на този, имащ за предмет 4 вещно право.

При съобразяване на тези задължителни указания трябва да се приеме, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде отречено със сила на пресъдено нещо едно право, включително правото на парично вземане, ще е налице, когато в исковата молба са изложени твърдения, че лицето, срещу което е насочен искът, претендира, че отричаното от ищеца спорно право съществува за него, че тази претенция засяга съществуването и упражняването на субективни права на ищеца, както и че степента на това засягане е такава, че защитата на накърнената правна сфера на ищеца би се постигнала изцяло чрез установяване със сила на пресъдено нещо на несъществуването на претендираното от ответника право.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнася конкретно до правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за парично вземане за наемна цена, възникнало по договор за наем. Паричните задължения за плащане на наемна цена имат характера на повтарящи се задължения, произтичащи от единен правопораждащ факт, които се изпълняват чрез отделни престации на конкретни падежи, настъпващи в течение на срока, за който е уговорено, че вещта, предмет на договора за наем, се предоставя за временно ползване на наемателя. Възможно е в рамките на този срок на действие на наемната сделка между наемателя и наемодателя да съществува спор дали такива задължения са възникнали само за част от този времеви период, като да не е спорно, че те са възникнали за друга част от него. В този случай между страните по договора за наем ще съществува спор дали задължения за наемна цена са възникнали за част от периода, през който е уговорено, че вещта се предоставя за ползване. Спорът е от такова естество, че засяга права на наемателя, защото от него се изисква да престира парични средства за погасяване на задължения, които той счита, че не са възникнали. Това поражда нуждата на този субект да търси защита на накърнената си правна сфера по съдебен ред. От друга страна, в разглежданата хипотеза наемателят има правен интерес и да изпълнява на падежа задълженията си за наемна цена за друга част от периода на действие на договора, за която не оспорва, че те са възникнали, за да избегне ангажирането на договорната си отговорност за неточно изпълнение. Ето защо когато наемателят извършва плащания на парични средства в изпълнение на наемния договор, той цели погасяване на безспорните си задължения за наемна цена. С оглед на това дори наемодателят да е отнесъл такива плащания за погасяване на спорните задължения за наемна цена, интересът на наемателя не е да получи обратно платените суми, а с тях да бъдат погасени тези негови задължения с настъпил падеж, по отношение на които не съществува спор, че са възникнали и подлежат на изпълнение.