Решение № 108 от 12.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. С.З., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Образувано по искова молба от ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с.

К., общ.*** срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** с цена на исковете: 25 500 лева – частичен иск от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 40,83 лева - обезщетение за имуществени вреди.

Посочено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата ЕК. В. Г., на 51 години.

Изложени са обстоятелства, че на 23.04.2021 г., около 17:45 ч. в гр. К. по ул. „И.“ на кръстовището с ул. „П.“ в посока север, л.а. марка и модел „Сузуки Игнис“ с peг. № ***, управляван от Л.Н.Ж., нарушила правилата за движение по пътищата, като отнела предимството на велосипедистката Е.Г. и я блъска. В резултат на удара са причинени телесни повреди на Е..

Сочи се, че по случая е образувано ДП ЗМ № 581/2021 г. по описа на РУП К., пр.пр. № 3793/2021 г. по описа на РП К., производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по 1 пътищата от страна на водача Л.Ж.. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на този водач и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на ищцата Е.Г..

Изложено е, че за увреждащият л.а. с peг. № ***, управляван от Л.Ж. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п.

BG/30/120001606694 от дата 11.06.2020г., със срок на валидност една година, считано от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 23.04.2021 г.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Ж.З.” АД и е представила всички документи, с които разполага, с писмо, получено с о.р. на 10.05.2021г. По случая е заведена щета с № 0801-002523/2021-01;02, по която застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок.

Изложено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалата Е.Г. е получила следните травматични увреждания: счупване на шийката на лява раменна кост (фрактура коли хумери синистра; S42.20; разкъсно-контузна рана по лявата вежда; кръвонасядане по клепачите на ляво око; оток и кръвонасядане по лява скулна област; охлузвания и кръвонасядания по двете ръце; психически стрес.

Сочи се, че след инцидента на 23.04.2021 г. пострадалата е приета за лечение в МБАЛ „**“ АД - гр. К. с диагноза фрактура коли хумери синистра;

S42.20, оплаквания от силни болки в областта на лявото рамо, което не може да движи; силно ограничени движения. Извършени са консултативни прегледи, изследвания, рентгенография, след което е направена операция в спешен порядък за поставяне на имобилизация, мека превр. по дезо - за срок от 4 седмици, видно от Оперативен протокол № 149/23.04.2021 г. Същият ден е изписана с препоръки за контролни прегледи, медикаментозно лечение, за носене на превръзката 4 седмици. Издаден е болничен лист за срок от 30 дни, след което на 24.5.2021 г. е продължен болничният лист, тъй като пострадалата продължава да чувства болка. Твърди се, че към настоящия момент пострадалата продължава да се оплаква от болки и поради препоръките й за периодично лекарско наблюдение на 27.04.2021 г., 10.05.2021 г., 20.05.2021 г., 01.06.2021 г., 02.06.2021 г., 11.06.2021г., 2

14.06.2021 г., 23.06.2021 г., 05.07.2021 г., 05.07.2021 г., 12.07.2021 г. са извършени прегледи - Амбулаторни листи № 853; № 904; № 1014; № 1087; № 838; №937; № 953; № 1040; №1161; № 446; №1229. Сочи се, че след свалянето на превръзката, продължава да чувства силна болка. Заявено е, че въпреки проведените ФТ процедури, Е. продължава да има ограничени и болезнени движения областта на ръката, със слабо повлияване от процедурите.

Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата Е.Г. търпи силни болки и много страдания.

Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП Е. е била в отлично здравословно състояние, била е активна, не е имала здравословни оплаквания, но след инцидента животът й напълно се променя. Сочи се, че е работила в ОУ „Ч.“ като чистачка от 21.10.2010 г. След инцидента не може да изпълнява трудовите си задължения. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, като към момента тя не е възстановена, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Твърди се, че освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Посочено е, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 40.83 лева от Е.Г..

Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил Л.Ж., а за причинените от нея вреди отговаря ответника по делото ЗАД “Д.Ж.З.” АД.

Направено е искане, да се осъди ответника ЗАД “Д.Ж.З.” АД, да заплати на ЕК. В. Г. обезщетение в размер на 25 500 лева, частичен от 60 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 40.83 лв. за причинени й имуществени вреди във 3 връзка с проведеното лечение и възстановяване.

Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 30.04.2021г.- датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от датата на уведомяване - 10.05.21г.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост, като на основание чл. 78 от ГПК моли да се присъдят в полза на ответното дружество направените съдебни разноски в настоящото производство, в това число и тези за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли, в случай, че се намери иска за основателен, да се намали размера на претендираното обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда на осн. чл.129, ал. 2 от ГПК да остави производството по делото без движение до отстраняване на нередовностите в нея, по следните съображения:

Намира, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти.

Заявява, че в нея липсва пълно описание на механизма на процесното ПТП, в резултат от което ищцата ЕК. В. Г. твърди, че са й причинени неимуществени вреди. Моли съдът да отчете, че липсва каквото и да било описание на механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП пътни превозни средства, за маневрите, които са предприети от двамата водачи преди твърдяното ПТП и други релевантни факти за конкретния случай. Счита, че поради липсата на пълно изложение на относимите към правния спор обстоятелства, ответното дружество ми не може да упражни правото си на защита в процеса.

Счита, че исковата молба е нередовна, поради липса на представена банкова сметка на ищцата ЕК. В. Г.. Посочва, че такава освен с исковата молба, не е представена и с извънсъдебната претенция на ищцата, отправена към ответника.

4

Моли, съдът да задължи ищцовата страна да предостави банкова сметка на името на ЕК. В. Г., за да се обезпечи и възможността на съда да изпълни предписанието на чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считано към дата 23.04.2021 г., по отношение на лек автомобил, марка „Сузуки“, с peг. № ***. Моли, този факт да бъде отделен от съда като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.

Заявява, че останалите фактически твърдения и правни доводи, приведени от ищеца намира за напълно несъответстващи на действителността.

Твърди, че Л.Н.Ж., в качеството й на водач на застрахования при ответника лек автомобил, не е нарушила императивните правила на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, както бланкетно се твърди.

Счита, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Сочи съдебна практика и излага съображения в тази връзка.

Категорично заявява, че застрахования при ответника водач не носи вина за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че същото е причинено изцяло в резултат от противоправното пътно поведение на ЕК. В. Г., като водач на велосипед.

Навежда твърдения, че ищцата Г., не е получила твърдените в исковата молба увреждания. Посочва, че ако се допусне, че такива са настъпили, то те далеч не са с характер и интензитет, които да обосноват претендирания в исковата молба размер на обезщетение.

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенциите за неимуществени и имуществени вреди.

Оспорва категорично вината на Л.Н.Ж., в качеството й на водач на застрахования в ответното дружество лек автомобил.

Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не се 5 установява наличието на каквото и да било основание за възникване на отговорност за непозволено увреждане, произтичаща от настъпването на ПТП и/или вредите от него по вина на горепосоченото лице. Моли, съдът да отчете, че вината на водача на застрахованото МПС за визираното ПТП не е установена с влязъл в сила съдебен акт и може само да се презумира.

Оспорва механизма на ПТП, съгласно направеното в исковата молба описание. Заявява, че същият не кореспондира на действителните обстоятелства по случая, отразени в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети от 26.04.2021 г. (трудно четим).

Отбелязва, че прави впечатление, че приведеното твърдение, че водачът на застрахованото при ответника МПС е извършил нарушение е абсолютно голословно, като дори не е конкретизирано какво точно нарушение е извършила Ж., респективно коя правна норма е нарушила.

Твърди, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от същото носи ищцата, в качеството й на водач на велосипед, която е извършила нарушение на нормата, уредена в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържа, че в настоящия случай велосипедистката Г. е отнела предимството на управляващата лек автомобил, марка „Сузуки“ по изрично обозначен като път с предимство, като по този начин, чрез неправомерното си пътно поведение е поставила в опасност нейните живот и здраве, както и собствените си.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от ищцата, в качеството й на водач на велосипед, както на настъпването на ПТП от дата 23.04.2021 г. в гр. К., така и за претърпените от същото вреди.

Категорично оспорва изключителната вина на Л.Ж., в качеството й на водач на застрахованото при ответника МПС. Счита, че велосипедистката Г. е допринесла в значителна степен за това да се случи конкретният пътен инцидент и да се осъществи вредоносният резултат от него, което съпричиняване се изразява в извършване на множество нарушения на нормите на ЗДвП и неглижиране на релевантната пътна обстановка. Твърди, че велосипедистката, освен възможността да е отнела предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил, нарушавайки разпоредбите на чл. 20 от ЗДВП, изобщо не е наблюдавала постоянно и всеобхватно 6 пътната обстановка, не се е огледала преди да навлезе в кръстовището и не е направила опит да предотврати безопасно контакта със застрахования при ответника автомобил, в случай, че бъде установено, че е имало такъв в действителност. Сочи се, че водачът на автомобила Ж. обективно не е могла да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е била длъжна да стори това, защото ищцата се е появила в полезрението й внезапно, на място, което не обозначено за придвижване на велосипедисти.