Решение № 14718 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14718 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110131190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. Ц. с ЕГН **********, за признава на установено, че ответникът дължи сумата от 2943,06 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, 439,49 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение 61,83 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 11,44 лева лихва за периода 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18660/2023 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик и титуляр на партидата бил клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ в гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. К. с., ул. „Я. К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, с абонатен № ******, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани 1 са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било „Техем Сървисис“ ЕООД. След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Потвърждава, че бил собственик на процесния имот, но оспорва през процесния период да му е била доставяна топлинна енергия, както и същата да е била ползвана. Твърди, че по това време е била извън пределите на страната, а и апартаментът не бил ползван от трети лица. Излага, че преди много години радиаторите били демонтирани от служители на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

2

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени и приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на чл. 130 ЗУТ, за което е издаден Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК, № 81/20.07.1993 г. по н.д. № 10737/92 г. Приобщени са като косвени доказателства, установяващи спорния факт – удостоверение за идентичност на административен адрес и списък на живущите в жилищната кооперация. Следователно за процесния период ищецът е материално 3 легитимиран да отговаря за заплащане на процесните претенции.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, абонатната станция на двата входа /вх. Д и вх. Е/ на ул. „Я. К.“ № ** е една, съответно топломерът – общ. От представения от „Техем Сървисис" ЕООД Протокол за неосигурен достъп и от заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот /ап. 15/ не е предоставян достъп за извършване на отчет за периода 2020/2021 г. на нито една от двете дати на посещение (23.05.2021 г. и 28.05.2021 г.), като при това положение сумите по перо „БГВ“ са изчислени от ФДР на база двама потребители съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., т.е. се начисляват по 0,14 куб.м на един потребител за едно денонощие. За следващия отчетен период 2021/2022 г., на 10.05.2022 г. е извършен редовен отчет на двата налични топли водомера, които показват нулева консумация. От информацията от топлинния счетоводител и СТЕ в имота има 3 отоплителни тела /сумарно с инсталирана мощност 4028,4 W/, на които са монтирани електронни топлинни разпределители с визуален отчет. Вещото лице посочва, че поради неосигурен достъп за сезон 2020/2021 г., енергията за отопление на имота е изчислена по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (МСРС е 2,16776984 единици/W). За сезон 2021/2022 г. потреблението за отопление е формирано въз основа на 806 отчетени единици от уредите. На потребителите е предоставената възможност, когато не са осигурили достъп, да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. в 3-месечен срок от получаване на изравнителната сметка. От заключението се установява, че документ за такова искане или документ за оспорване на изравнителната сметка не е предоставян от страна на ответника. Определянето на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период, е съгласно т. 6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, е начислена при пълен отопляем обем на жилището от 147 куб.м /при общо 147,5 куб.м по Акт за разпределение на кубатурата/. От заключението на вещото лице се установява, че като резултат от изравнителните сметки спрямо фактурираните от ищеца суми, за двата отоплителни сезона се получава разлика в полза на абоната от -2 474,70 лв. Вещото лице посочва, че „Топлофикация София“ ЕАД всеки месец е начислявало на аб. № 209355 прогнозно потребена топлинна енергия, поради което общата фактурирана стойност за процесния период за отдадена топлинна енергия, в т.ч. топлинна енергия за сградна инсталация (включена към сумите за отопление съгласно изменената през 2013 г. Наредба № 16-334/2007 г.) и БГВ, възлиза на 5 480,73 лв. Доколкото потребителят дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид стойностите, формирани в резултат на изравняването при изготвяне на изравнителните сметки, следователно според СТЕ общо дължимата сума възлиза на 3 006,03 лв.

Топломерът тип „Полукс" с електронен блок PolluStat 2WR4 в АС за двата входа е общ, като същият подлежи на задължителен метрологичен контрол на всеки 2 години. От заключението на вещото лице и от представени 3 бр. свидетелства за метрологична проверка (съответно от 09.10.2017 г., 20.05.2021 г. и 29.10.2023 г.) на топломера в АС се установява, че не е преминал на периодична проверка през 2019 г. и 2020 г. съгласно Заповедите на ДАМТН, поради липсата на сключен договор между „Топлофикация София“ ЕАД и фирма за извършване на 4 метрологични проверки в периода от средата на 2019 г. и през 2020 г. Вещото лице посочва, че на основание поставено заключение „Съответства” в свидетелството от 2021 г. приема, че уредът е бил годно средство за търговско измерване.