Решение № 238 от 25.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101282 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител гл.юрк. Д.З. против АЛ. Н. ОС., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с Булстат *** и Т. АН. ОС., гражданка на Руската Федерация, родена на **********г., с Булстат ***, двамата с адрес в РБългария: гр. *** В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В. и К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. *** със заведена партида в базата данни с аб.

№ ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребители“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на 1 водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.

1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № 0037382693 от 25.09.2018г. на стойност 46,64 лв. и фактура № 0038941435 от 26.08.2019г. на стойност 49,69 лв., сумите по които не били заплатени в 30-дневен срок, считано от издаването им. Излага се, че върху тези суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 16,28 лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди АЛ. Н. ОС. и Т. АН. ОС., да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата общо в размер на 70,27 лева /седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.-26.08.2019г., с отчетен период по фактури 11.08.2017г.-09.08.2019г., сумата общо в размер на 16,28 лева /шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждането на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на ответниците особен представител - адв.И.Х. К. от АК-Бургас, с който на първо място 2 прави възражение за местна подсъдност и се моли делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас, на основание чл.107 от ГПК – по седалище на ищцовото дружество. Независимо от това, особеният представител на ответниците оспорва съдържанието на представената с исковата молба справка, отпечатана с информационна система „Сиела“, както и неофициалната справка от Имотния регистър за процесния имот, като оспорва и качеството на ответниците, като собственици на процесния имот, респ. качеството им на клиенти и потребители на услугите на ищеца.

На следващо място предявените искове се оспорват по основание и размер. Заявява се, че исковете са допустими, но неоснователени. Оспорват се твърдените в исковата молба обстоятелства, както и представените писмени доказателства. Оспорва се качеството на ответниците като потребител на услугите на ищеца, както и наличието на облигационна връзка между тях. Сочи се, че ответниците не са сключвали договори с ищеца, нито са подавали заявления или други документи, не са ползвали услугите на дружеството, на тях не са им доставяни твърдените и фактурирани от ищеца количества вода и други услуги. Сочи се, че по делото не са представени Общите условия или ако са представени, то не са връчени на ответниците. Оспорват се представените с исковата молба фактури, тъй като не носят подписите на никоя от страните по делото, вкл. на ответниците. Сочи се, че при невръчени фактури не е настъпил падеж за погасяване на главницата и поради това не се дължат нито главницата, нито лихвата. На следващо място се оспорва съдържанието на фактурите.

Оспорва се в процесния имот да е монтиран изправен водомер. Твърди се, че е налице забава на кредитора по отношение на отчитането и фактурирането на евентуалното потребление. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Отправя се искане за произнасяне по служебно констатирани неравноправни клаузи в общите условия и да ги приеме за нищожни. Оспорват се количествата доставена вода и цената, на която са фактурирани. Оспорват се и приложените към исковата молба решения на КЕВР. На следващо място при условията на евентуалност се твърди, че ответниците са правили регулярни плащания на задълженията си към ищеца и че издадените фактури са били заплатени своевременно. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявените искове. Прави се искане за допускане на съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Оспорват отговора на исковата молба. Представят ниви писмени доказателства и ангажират гласни такива, както и съдебно-техническа, и съдебно-счетоводна експертизи. Молят исковите претенции да бъдат уважени и да им се присъдят заплатените по делото разноски.

Назначеният на ответните страни особен представител в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана по размер.

3

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. *** На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството потребители по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 253 от 25.02.2022г., постановено по настоящото дело /л.52-54 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.

198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на водоснабдения имот – Апартамент № 3, находящ се в на адрес гр. ***, са представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том XII, рег. № 11224, дело № 2193 от 2013г. на Нотариус с рег. № 208г. на НК с район на действие РС-Несебър /л. 73 - 74 вкл./ и справка от Служба по вписвания /л.

11/. Като собственици ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги.

За това свидетелства и представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК партида, подадено от ответника А.О. /л. 60/.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на 4 ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В. и К." ЕАД - гр. Бургас /л.61-72 вкл./, приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Компас" на 29.08.2014г. и на интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, каквито съгласно чл.2 от Общите условия са ответниците в настоящото производство.