Заповед за изпълнение № 2221 от 01.10.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 01.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2847 по описа на съда за 2026 г., докладвано от ЛИ.

Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът : И. Т. А. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: **********, адрес **********, сумите:

153,39 EUR (сто петдесет и три евро и 39 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

88,33 EUR (осемдесет и осем евро и 33 цента), представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва по договора за кредит за периода от 01.10.2021 г. до 16.09.2026 г.,

10,23 EUR (десет евро и 23 цента), представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2021 г. до 30.09.2021 г.,

89,54 EUR (осемдесет и девет евро и 54 цента), представляваща възнаграждение за поръчителство,

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, представляващи направените в производството разноски, както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 100,00 EUR (сто евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 07.06.2021г.: В заявлението се сочи, че задължението произтича от неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ********** сключен на 07.06.2021 г.

/“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или "Файненшъл България" ЕООД) с ЕИК **********, от една страна, и И. А., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 153.39 евро.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. /кредиторът / ""Файненшъл България""ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

1

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.

Видно е, че двата договора – за кредит и за предоставяне на гаранция, са свързани и съответно пораждащите се с тях правоотношения също следва да бъдат разглеждани заедно.

Горното се налага като извод от следните обстоятелства: договорите са сключени на една и съща дата. В Договора за заем се сочи, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на едно от трите изрично посочени обезпечения, като в случая е избрано третото такова - одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. В следствие на това изискване между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция срещу уговорено възнаграждение. При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партида на кредитодателя и гаранта се установява, че същите са свързани лица - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД е именно „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора под формата на уговорено възмездно предоставяне на гаранция още към момента на сключването му. Още повече, че в договора за заем е предвидено, че в случай на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде гарант по кредита, без кредитополучателят да има право на избор. Отделно от това е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на заемодателя, а не в полза на гаранта. Още повече, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД при извършваната от него търговска дейност като гарант реално следва да се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Налага се извод, че гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане, като при тези правоотношения се достига до краен резултат, при който в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД се генерира допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на гарант и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за заем, поради което юридическото лице-гарант /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.

На практика със сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на заемния контракт, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

2

Очевидно е в случая, че договорът за гаранция само формално представлява отделна гаранционна сделка, но на практика се явява част от кредитното правоотношение, като целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит с цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /а именно заобикаляне на закона/, то договорът за гаранция се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора не може да доведе до неговото саниране.

В случая съдът намира, че компонентът „възнаграждение за предоставяне на гаранция“ е следвало да се включи към ГПР по заема, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар.1, т.1 от ДР от ЗПК за общ разход. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за всички останали суми извън чистата стойност на кредита, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Длъжникът е потребител, а претенцията е за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит/заем, който е прието от заповедния съд, че е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В тези случай съдебната практика приема, че присъждането в тежест на другата страна /в случая заявителя/ на разноски, съобразно уважената част на претенцията, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол /в т. см. решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВкС по т.д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, определение 410 / 27.07.2026г. по в.ч.гр.д. 20261600500266 по описа за 2026г. на ОС Монтана/. С оглед горното на заявителя не се следват разноски по настоящото производство.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА 3

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

Плащане по друг начин – чрез EasyPay по кин код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.