Определение № 2216 от 04.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2216 гр. ****, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500901 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Ж. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.*****, срещу Определение №1878/ 14.02.2024г., постановено по гр.д. №9275/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което са обезсилени изцяло издадените по делото Заповед за изпълнение № 4260/24.07.2023 г. и изпълнителен лист № 3356/24.07.2023 г., на основание чл.

415, ал.5 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с изрични молби, подадени съответно на 16.02.2024г. и 19.02.2024г., длъжниците са заявили, че дължат вземането и не възразяват срещу заповедта и са поискали отмяна на определението по чл.415 от ГПК и на определението за обезсилване на заповедта. Поддържа се, че не са налице условията на чл.415, ал.2, вр. чл.47, ал.5 от ГПК за обезсилване на заповедта. Образуваното въз основа на изпълнителния лист изп. д. №1007/2023г. на ЧСИ П. Я. е присъединено от 10.08.2023г. към изп.д. №901/2012г. на ЧСИ П. Я., по което са налице пълномощни от длъжника Д. Г. в полза на адв. С. Н., поради което изложените от ЧСИ обстоятелства по връчването на ПДИ са непълни и неверни. След като по делото са постъпили изрични волеизявления от страна на длъжниците, то не са налице условията по чл.415 от ГПК за указване на заявителя да предяви иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на длъжниците И. Й. и Д. Г..

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за 1 това са следните:

Съгласно чл.415, ал.1 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса, а когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 (чл.415, ал.4 и 5 от ГПК).

В хипотезата на чл.415, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от ГПК основание за обезсилване на заповедта е налице, когато след надлежно изпълнена процедура по чл.47 от ГПК е констатирано, че длъжникът не живее на регистрирания от него постоянен и настоящ адрес.

В случая с писмо №88041/23.11.20203г. от ЧСИ П. Я. са приложени връчените на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК призовки за доброволно изпълнение по изп.д. №1007/2023г., ведно с издадената заповед за изпълнение. Видно от Констативния протокол на ЧСИ уведомления са залепени и пуснати в пощенските кутии, както следва: по настоящ и постоянен адрес на длъжника И. Й. на 23.08.2023г. и на друг известен на ЧСИ адрес на 20.10.2023г., а на длъжника Д. Г. по постоянен адрес на 23.08.2023г., а по настоящ на 23.10.2023г. Удостоверено е извършване на еднократни посещения, тъй като са събрани сведения от живущи на адресите, че лицата не живеят там. По месторабота липсва връчване, тъй като длъжникът И. Й. е пенсионер, а длъжникът Д. Г. няма регистриран трудов договор. Препис от ПДИ е бил изпратен на последния и на ел.адрес, като към 30.08.2023г. липсва получено потвърждение за получаване на книжата.

С оглед горните констатации и след служебна справка в ТР за липса на участие на длъжниците в търговски дружества, чрез които да бъде извършено връчването, съдът намира, че процедурата по чл.47 от ГПК е била надлежно изпълнена от ЧСИ, поради което заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжниците на 03.11.2023г. за И. Й. и на 17.11.2023г. на Д. Г..

Едномесечният срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл съответно на 03.12.2023г. и на 17.11.2023г. След изтичане на срока за възражения и с оглед събраните от връчителя сведения, че длъжниците не живеят на регистрираните от тях адреси, с Определение №15002/19.12.2023г. съдът е дал указания на заявителя за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК, в хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.47, ал.5 от ГПК, в едномесечен срок от уведомяването, като е указал, че при непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. Съобщението с указанията на съда е редовно връчено на заявителя чрез процесуалния му представител на 04.01.2024г. По правилото на чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК срокът за предявяване на иска от страна на заявителя изтича на 05.02.2024 г. (понеделник), първият присъствен ден след изтичане на срока. В посочения срок по заповедното производство не са представени доказателства за предявяване на иска, поради което с обжалваното определение №1878/14.02.2024г. издадените по делото заповед 2 за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист са обезсилени на основание чл.415, ал.5 от ГПК.

След обезсилване на заповедта е постъпила молба №13757/19.02.2024г. от длъжника И. П. Й., в която заявява, че дължи сумата от 15000 лева, че не възразява срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, че живее в собствения си имот с адрес различен от регистрирания постоянен и настоящ адрес, че не е бил уведомен за изп.д. №1007/2023г. и моли да се отменят определение №15002/19.12.2023г. и №1878/14.02.2024г. Липсват представени доказателства срещу редовността на връчването на ПДИ.

Постъпила е и молба №14739/21.02.2024г., уточнена с молба 18938/07.03.2024г., от длъжника Д. Д. Г. чрез адв. С. Н., в която заявява, че дължи сумата от 15000 лева, не възразява срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, твърди, че не е бил надлежно уведомен нито лично, нито чрез адвоката си, за образуваното въз основа на заповедта изп.д.

№1007/2023г., присъединено към изп.д. №907/12 на същия ЧСИ, по което има упълномощен адвокат и моли да се отменят определения №15002/19.12.2023г. и №1878/14.02.2024г. Доказателства за твърдяното съединяване на изпълнителни дела и за наличието на упълномощен представител на длъжника не са представени.

Настоящият съдебен състав намира, че посочените молби не могат да заличат с обратна сила основанието за обезсилване на заповедта за изпълнение, доколкото са подадени извън срока за възражение, изтекъл на 03.12.2023г. за И. Й. и на 17.12.2023г. на Д. Г., както и след изтичане на срока за предявяване на иска по чл.422 от ГПК.

По делото не са ангажирани доказателства, че на ЧСИ са били служебно известни и други начини за връчване на призовката за доброволно изпълнение, поради което процедурата по чл.47 от ГПК следва да се приеме за надлежно изпълнена. С изтичането на срока за възражение по чл.414 от ГПК в хипотезите на връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповед за изпълнение, възниква правото на заявителя на иск по чл.422 от ГПК.

Неупражняването му в законоустановения срок има за последици обезсилване на заповедта. По изложените съображения предприетите от заповедния съд процесуални действия са законосъобразни. Те не могат да бъдат опорочени от изразената от длъжниците впоследствие воля за запазване на действието на заповедта за изпълнение. С изтичане срока за възражение възможността на длъжниците да изразят становище по заповедта се е преклудирала. Освен несвоевременни, подадените впоследствие молби са лишени и от правен интерес, доколкото процесуалният закон урежда само две средства за защита на длъжника срещу заповедта – възражение за недължимост по чл.414 от ГПК и възражение за извършено плащане по чл.414а от ГПК. Законът неслучайно не придава правно значение на неизгодното за длъжника възражение, че дължи, но не е платил. В този смисъл последващите изявления на длъжниците са процесуално недопустими и не могат да породят целените правни последици.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1878/14.02.2024г., постановено по гр.д. №9275/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което са обезсилени изцяло издадените по делото Заповед за изпълнение № 4260/24.07.2023 г. и изпълнителен лист № 3356/24.07.2023 г., на основание чл. 415, ал.5 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4