Решение № 201 от 26.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000968 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 814/2020 г. решение, с което е отхвърлен предявеният от К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** против „М.С.“ ООД, ЕИК *********, **** иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, по който се моли да се признае за установено по отношение на ответника несъществуването на вписаните в ТР на 13.02.2019 г. по партида на „М.С.“ ООД обстоятелства, по подадено заявление с вх. № ************** от 07.02.2019 г., а именно за продължаване дейността на търговеца, поемане на наследствените дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН ********** и на Е.П.

Ц.а, ЕГН ********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН **********, преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, разпределяне на дяловете между съдружниците и т. н. и К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на „М.С.“ ООД, ЕИК *********, **** сумата от 1500 лв. направени 1 деловодни разноски.

В жалбата са изразени доводи за неправилност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с решението предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 17.12.2020 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** искова молба против „М.С.“ ООД, ЕИК *********, гр.П..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 28.12.2018 г.е починал К.Ц. Ц., ЕГН **********. Той към момента на смъртта си бил собственик на 100 % от дяловете на „М.С.“ ООД, ЕИК *********, гр.П..

Ц. оставил за наследници четири лица - Е.П. Ц.А, ЕГН **********, М.К. Ц.А, ЕГН **********, П.К. Ц., ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН **********.

Така те след смъртта му станали притежатели при равни права /по 1/4 ид.ч./ на дяловете от споменатото по- горе дружество.

Сочи се, че на 07.02.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството било подадено заявление А4, с което били заявени за вписване следните обстоятелства:

- продължаване дейността на дружеството,

- поемане на наследствените дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН ********** и на Е.П. Ц.а, ЕГН ********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН **********,

- преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД,

- разпределяне на дяловете от капитала на дружеството между съдружниците поравно - по 250 дяла по 10 лв. всеки равняващи се на по 2 500 лв. на съдружник,

- приемане на нов дружествен договор на „М.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление, **** ,

- избиране на управител,

2

- изплащане на дяловете на Е.П. Ц.А, ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН ********** по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Сочи се че към заявлението били приложени следните документи:

- споразумение за наследяване на дружествени дялове от 07.02. 2019 г., - протокол на „М.С.“ ООД от 07.02.2019 г. удостоверяващ провеждането на ОСС с участието на наследниците поели дяловете М.К. Ц.А, ЕГН **********, П.К. Ц., ЕГН ********** и взетите от тях решения,

- нов дружествен договор,

- удостоверение за наследници,

- препис от акт за смърт,

- удостоверение за раждане на К.Ц.,

- пълномощни.

По- надолу се сочи, че решенията на ОСС реално пресъздавали и обективирали тези предмет в споразумението между наследниците от 07.02.2019 г.

С него наследниците на К.Ц. Ц., ЕГН ********** е взели решение за продължаване дейността на „М.С.“ ЕООД със съдружници М.К. Ц.А, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН **********. В тази връзка наследниците се споразумели, че М.К. Ц.А, и П.К. Ц. ще поемат идеалните части от наследените дялове в дружеството от другите двама наследници Е.П. Ц.А, ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН **********. По тази причина те следвало да съставят учредителен протокол на продължаващото дейността си дружество в качеството на лица желаещи да бъдат съдружници в същото, в което ще се уреди и начина на удовлетворяване на имуществените права на другите двама наследници, чиито части от наследените дялове поемат.

По повод на така описаното съдържание на споразумението от 07.02.2019 г. е посочено, че към 07.02.2019 г. К.Ц. не бил приел наследството по опис в какъвто смисъл били изискванията на закона и приемането не било вписано.

Твърди се също, че това споразумение материализирало отказ от права от страна на ищеца, който пък противоречал на обективирания в чл. 3, ал. 3 от Закона за закрила на детето принцип за защита на неговия интерес. Говори се 3 и за липса на взето становище от Дирекция за С.П. във връзка с подписване на споразумението. Изложено е и становище, че отказ от права на ненавършило пълнолетие лице бил нищожен с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК.

Наред с това е посочено, че разпореждането с имущество в какъвто смисъл са договорките в процесното споразумение следвало да стане с оглед чл. 130, ал. 3 от СК с разрешение на районния съдия по настоящия адрес на детето, каквото липсвало.

На последно място е изтъкнато, че в същото ищецът бил третиран незаконосъобразно като съдружник в дружеството с оглед твърдението, че имуществените права щели да се уредят по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Той обаче няма качеството на съдружник с прекратено членство, а на наследник притежаващ 1/4 от дяловете на покойния си баща.

На база всичко изложено е направен извод за нищожност на споразумението от 07.02.2019 г. Това и факта, че вписаните на 13.02.2019 г. по партидата на дружеството обстоятелства възоснова на заявление с вх. № ************** от 07.02.2019 г. произтичали от това нищожно споразумение водело до извод, че те са несъществуващи.

Отправено е искане да се установи между страните това.

Във връзка с оставяне исковата молба без движение ищецът е посочил интереса си от предявяване на иска - нежелание дружеството да продължи дейността си с тези двама съдружници и наличие на такова същото да бъде прекратено и да започне производство по ликвидацията му с оглед получаване на ликвидационен дял.

С молбата уточнение е посочено кои точно обстоятелства се иска да бъдат обявени за несъществуващи и е направено изявление, че се оттеглят исканията по отношение на претенциите да се признаят за несъществуващи вписванията относно управител на дружеството, седалище и адрес на управление.

По повод на така подадената искова молба първоначално ПОС е постановил определение за връщане на същата като недопустима поради лиса на правен интерес.

То е било отменено от ПАС с определение по в.т. дело № 80/2021 г. и 4 делото е било върнато с указания за разглеждане спора по същество.

В отговора на ИМ ответното дружество излага доводи за недопустимост на иска, респ. за неговата неоснователност.

Недопустимостта се извежда то липсата на интерес от търсената защита. По отношение на неоснователността е посочено, че със споразумението не е извършен отказ от права, а даже напротив признати са тези на ищеца по делото. С оглед на невъзможността му да бъде съдружник в дружеството/чл. 65, ал.1 от ТЗ/ в същото било прието, че полагащата му се част от това имущество ще му се заплати по по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ балансовата стойност на дела му към момента на смъртта на наследодателя.

Посочено е, че това изплащане започнало, но лицето което волеобразува от името на ищеца/законният му представител/ имал нереалистични претенции. Посочено е също, че със споразумението не е извършена разпоредителна сделка, а в действителност се признават имуществените права на ищеца и правото му да получи полагащата се част от имуществото му по предвидения в закона ред

В хода на тези разсъждения се споменава, че при сключване на споразумението не е било необходимо приемане на наследството по опис поради липсата на разместване на имуществени блага със същото. Посочено е и че ищецът не е спазил законовия срок от 3 месеца за приемане на наследството по опис, а такъв срок от 3 месеца считано от смъртта на наследодателя имало и за поемане на дружеството.

Накрая се прави обобщение, че със споразумението било извършено поемане на дялове от страна от част от наследниците, което било допустимо и позволено от закона

В ДИМ ищецът е оспорил направените защитни възражения в отговора.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване, като преди това е прекратил производството относно оттеглените претенции във връзка с управителя, седалището и адреса на управление на дружеството.

В него е прието, че със споразумението К.Ц. не се е отказва от имуществените си права върху стойността от имуществото на ЮЛ съразмерни на притежаваната от него наследствена квота. Приема се също и 5 че е било обективно невъзможно, поради недееспособност той да бъде и титуляр на членствено правоотношение. На тази база е направен извод за липса на нищожен отказ от права с процесното споразумение. Това пък според съда правело и искът неоснователен.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на акта, базиращи се на това, че съдът не бил взел предвид, че възможността на законния представител на ищеца да извършва правни действия във връзка с наследството възниква едва след приемането му по опис. Споразумението било подписано преди това и на това основание било нищожно. Довод за нищожност се извежда и от твърдението, че при подписване на споразумението не бил взел участие единия от наследниците- Е.П. Ц.А.

Преди даване отговор на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.

Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.