Решение № 104 от 09.09.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Сливница, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200474 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Ф. В. Ф. с ЕГН **********със съдебен адрес: г***, е подал жалба против Наказателно постановление № 4379а-12 от 30.05.2023г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв. на основание чл.257, ал.1ЗМвР за нарушение по чл.64, ал.2 ЗМвР.

С жалбата се моли съдът, да отмени обжалването наказателното постановление, поради допуснати материално и процесуалноправни нарушения. Твърди, че не е спиран със „стоп палка“; бил е извън МПС при извършване на проверката; АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН и не е изложил мотиви защо не я прилага. В съдебно заседание жалбодателя не се явява, представлява се. Процесуалния представител на жалбодателя поддържа жалба. Алтернативно, моли да бъде намален размер на глобата.

Въззиваемата страна не взима отношение по така внесената в жалба. В съдебно заседание редовно призована не се явява, не се представлява.

Представя АНП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

На 18.05.2023г., за времето от 20:00ч. до 08:00ч. на 19.05.2023г. св. И. Б.

Х., граничен полицай в ГПУ-Калотина е на работа заедно с колеги от „Фронтекс“ в района на гр.Драгоман. Служебните си задължения изпълнявали с брандиран на латиница автомобил. Около 21:35ч. на ПНС гр.Драгоман, 1 отклонението на гр Годеч забелязали автомобил, който се движел без светлини. Подал му сигнал със „стоп-палка“, за да спре, но автомобилът не спрял, продължил движението си в посокагр.Годеч. Свидетелят със своите колеги, последвали водача, без да подават звуков и свитлинен сигнал, когато извън населеното място, водачът спрял автомобила. Свидетелят, установил, че лекият автомобил „Фиат Стило“ с ДК № ** е управляван от жалбодателя, който бил без документи за самоличност, като самоличността му била установена с помощта на дежурната част в ГПУ Калотина. Направило му впечатление, при разговор с водачът на автомобила, жалбодателя, силна миризма на алкохол, поради което и поискали съдействие от служители на ПП на РУ МВР-Сливница. На място пристигнал и св. Н. А., полицейски служител, командир на отделение в ГПУ Калотина. При пристигането му на място водачът и колегите му били извън автомобилите. За установеното нарушение св.Х. съставил на жалбодателя АУАН №4379а-12 от 18.05.2023г. , в присъствието на св. Н. А., за нарушение по ч.64, ал.2 ЗМвР, връчен на жалбодателя с отбелязано от него саморъчно в графа „възражения” – не. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение, началника на ГПУ-Калотина на 30.05.2023г., издал обжалваното наказателно постановление №4379а-12 от 30.05.2023г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св.Х. и св.А., както и от приетите по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №4379а-12 от 30.05.2023г. е връчено на жалбоподателя на 27.06.2023г., а жалбата е подадена до РС - гр.Сливница на 07.07.2023г. чрез АНО. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение №4379а-12 от 18.05.2023г. не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на

ЗАНН.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от съответното учреждение, което като граничен орган осъществява функция по граничния контрол и надзор - актът е съставен от И. Х. в качеството му на ст.полицай при ГПУ Калотина .

В настоящия случай нарушението е констатирано в присъствие на св.Н.

А. и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на свидетел, присъствувал при съставянето на акта.

2

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено на 18.05.2023г. нарушение по чл. 64, ал.2 от ЗМвР, като в него е посочен нарушителят – Ф. Ф..

Актосъставителят е направил пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изпълнявайки изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за установяване на административно нарушение, е направил пълна идивидуализация на нарушението и нарушителя, обезпечавайки правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес.

Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказаниe, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.

Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 4379а-12 от 30.05.2023г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Видно от процесното НП, жалбодателят е привлечен към отговорност за извършено от него нарушение по чл.103 ЗДвП, като АНО е приел че жалбодателят, не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Жалбата е неоснователна.

От показанията на свидетеля се установи, че същият ден , изпълнявайки задълженията си като граничен полицай, контролирайки придвижването на мигранти в района, в близост до държавната граница са забелязли, жалбодателя, който е управлявал МПС „Фиат Стило“ с ДК № ** , подал му е 3 сигнал със „стоп-палка“ да отбие и спре, което разпореждане жалбодателят не е изпълнил, а е продължил движението си. Свидетелят в съдебно заседание заяви, че с колегите си е бил на осветено място и е бил със светлоотразителна жилетка. Жалбодателят не е спрял автомобила , а е продължил движението си, което е довело до това да бъде последван от полицейските служители. Тези обстоятелства не се опровергават по никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.

Във основа на тези доказателства, съдът намира от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл.64 от ЗМВР.

Установи се, че в изпълнение на възложените им функции по опазване на обществения ред, полицейските органи са разпоредили посредством „стоппалка“ на 18.052023 г. на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.64, ал.2 от ЗМВР да отбие и да спре движението на МПС.

Тези разпореждания, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР са задължителни за изпълнение. Като не е изпълнил дадените му разпореждания, а е продължил с действията си, жалбоподателят виновно е нарушила чл.64, ал.4 от ЗМВР, което е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Доводът на пълномощника на жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът приема за неоснователен.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в пълното неглижиране на задълженията по спазване на закона.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, но не е отчел, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен, към мининммума по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, 4 а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Не са направени претенции за възлагане на разноски, поради и което съдът не дължи произнасяне.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 4379а-12 от 30.05.2023г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, с което на Ф. В. Ф. с ЕГН **********със съдебен адрес: гр**, за нарушение по чл.103 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв. на основание чл.257, ал.1ЗМвР за нарушение по чл.64, ал.2 ЗМвР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5