Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 28.03.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2844/2024
Вид
Решение № 114
Подписан
28.03.2025
В сила
06.10.2025
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Монтана, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630102844 по описа за 2024 година

Разглеждат се искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост 1‘‘бл.2 е предявила срещу ответниците: ,,*****‘‘ЕАД, ЕИК: **** и ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК: ****, двете дружества със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Витоша‘‘ № 146/сграда ,,А‘‘/, ет.2, Бизнес център ,,България‘‘ обективно и субективно съединени искове с петитум да бъде постановено съдебно решение, с което:

Сключените между страните: Договор за потребителски кредит № 2814392/01.08.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата да бъдат прогласени за нищожни/недействителни;

Отв. ,,*****‘‘ЕАД да бъде осъден да върне сумата от *** лв.платена без основание възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 30.10.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 2814392/01.08.2023 г. както и сумата от **** лв.- престирана от ищцата сума без правно основание, съставляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство.

Договорът за кредит се оспорва като нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, т.19 от ЗЗП, вр. чл. 11, ал.10 от ЗПК, за което се излагат пространни съображения, като основен довод е некоректно и невярно посочен размер на ГПР по кредита..

Недействително било и съглашението за учредяване на обезпечение по кредита. По договора за поръчителство, сключен между длъжника и 1 поръчителя, първият не получавал никаква престация, което нарушавало принципа за справедливост. Ищцата твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство единствено целяло да увеличи дълга по договора за кредит, което увреждало кредитополучателя. Поставянето на изискването, за да бъде сключен договорът за кредит за заплащане от страна на ищцата на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречал на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответниците са подали писмени отговори на исковата молба. Исковете се оспорват, на първо място като процесуално недопустими, на следващо- като неоснователни, за което се излагат подробни съображения.

Претендират деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството,.

Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на назначената от съда съдебно-икономическа експертиза.

От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда писмени доказателства, се установява следното:

Не е спорно, че между страните В. Р. Г. и кредитора ,,*****‘‘ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2814392/01.08.2023 г. при следните параметри на кредита:

-Сума по кредита-**** лв.;

- Лихвен процент- 39,59%‘;

- Годишен процент на разходите- 47,63%;

-Обща дължима сума по кредита- 3 839,37 лв.;

-Срок за погасяване- 24м., на 24 месечни вноски;

- Размер на погасителните вноски:съгласно погасителния план.

Съгласно договора- чл. 4, ал.1 от Договора за кредит, същият следвало да бъде обезпечен от потребителя: да предостави на ,,*****‘‘ЕАД 2 банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ,,*****‘‘ юридическо лице/Поръчител/ в срок до 48 ч. от подаване на Заявлението. В ал.2 е уговорено, че ако в посочения по-горе срок Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение по Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ,,*****‘‘, съответно договорът за кредит няма да породи правно действие.

Предвид горното, на същата дата, на която бил сключен и договорът за кредит-01.08.2023 г., между потребителят В. Р. Г. и поръчителят ,,****‘‘ЕООД бил сключен посоченият договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ,,*****‘‘, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по кредита, като изрично е посочено, че за това потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Към договора за поръчителство е приложен и погасителен план, видно от който е посочено, че възнаграждението за поръчителство се погасява разсрочено, заедно с месечните вноски по кредита и е в общ размер от 2 173,30 лв.

Видно от заключението по ССЧЕ на вещото лице Е., което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено:

Реален размер на месечната вноска по кредита е 243,90 лв./средна непосочена вноска за поръчителство- 90,55 лв./;

Реален ГПР по кредита/с включеното възнаграждение за поръчителство, което не е посочено в договора/- 154,70 %, като за целия срок на кредита възнаграждението за поръчителство е в размер на 2 173,30 лв.;

Реален годишен лихвен процент по кредита/ с включеното възнаграждение за поръчителство/: 97,23 %;

Погасени суми по кредита и договора за поръчителство от ищцата: 2600 лв.- погасена главница; *** лв.- погасена възнаградителна лихва; 1,06 лв.погасена лихва за забава;15 лв. погасена сума по извънсъдебно събиране на просрочени вземания; **** лв.- погасена вноска по поръчителство; неразпредЕ. сума- 162,94 лв., общо погасени суми: 3 025,88 лв.

Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Съдът, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК и служебно извършва проверка дали са налице неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,включително и дали са налице основания за недействителност на целия договор.

Съгласно чл. 19 от ЗПК: Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България- чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, вкл. и договор, чиито ГПР е повисок от пет пъти размера на законната лихва е недействителен по чл.22 от ЗПК.

В процесния случай при условията на заблуждаваща търговска практика в договора за потр. кредит като ГПР е посочен 47,63 %. Предвид връзката между двата договора, както и между впрочем на двете дружестваответници с общо седалище и адрес на управление, за което е индиция и уговорката възнаграждението по договора за поръчителство да се заплаща на месечни вноски- заедно с вноските по кредита, съдът намира, че реалният ГПР по кредита е този, посочен и в експертизата- 154,70%. Предвид изложеното се налага извода, че кредиторът е въвел потребителят в заблуждение, относно всички действителни разходи по кредита, невключвайки възнаграждението за поръчителство в ГПР, което е следвало да бъде направено.

Поради посоченото спрямо длъжника е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно ясно и коректно посочени параметри по кредита, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, водещи до недействителността на целия договор за потребителски кредит.

Предвид горното, процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът

4 за поръчителство е сключен изключително във вреда на потребителя

Предвид горното и договорът за поръчителство следва да бъде обявен за недействителен, като противоречащ на добрите нрави и при наличие на неравноправни клаузи в него. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за поръчителството противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директивата, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост може да се направи справка в съответната база данни. Това задължение произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Предвид посоченото клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. По този начин реално кредитът многократно се оскъпява и задължението за поръчителство представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘ по кредита, което е недопустимо. Посоченото води до нееквивалентност на насрещните престации, уговорено е в изключителен интерес на кредитора и в ущърб на потребителя, водещо до неоснователно обогатяване на първия за сметка на втория. Посоченото представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, която е недействителна.

Така мотивиран съдът намира, че установителните искове, като основателни и доказани, следва да се уважат.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, всеки, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Без основание са получените суми от първия ответник по сключените договори с ищцата, тъй като договорите се прогласяват за недействителни, респективно се дължи връщане на сумите от: *** лв.- платена без основание възнаградителна лихва по сключения договор за потр. кредит и сумата от **** лв.- платена без основание сума по сключения между тях договор за поръчителство.

Респективно, двата осъдителни иска за неоснователно обогатяване, като изцяло основателни и доказани, също подлежат на уважаване от съда.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК/тъй като ищцата е била освободена по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК заплащане на държавни такси и разноски по делото/, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата такса и разноски по сметка на РС-Монтана в пълен размер- по 50 лв. държавна такса за двата кумулативно съединени осъдителни иска и 5

150 лв. депозит за вещо лице- сума в общ размер от **** лв.

На следващо място и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК,вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв., в полза на пълномощника на ищцата- ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:

**** с адрес: гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3 следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,

, че адв. възнаграждение от **** лв. по реда на чл. 38 от ЗАДв. е в справедлив размер- по 400 лв. за всеки от двата кумулативно съединени осъдителни иска.

Отделни възнаграждения по установителните искове не се определят, тъй като те са обуславящи и единствено предявени с оглед установяване на сумите по двата осъдителни кондикционни иска. Възнаграждението се определя в неговия минимален размер по Наредбата, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и бе разгледано в едно единствено заседание, на което пълномощниците на двете страни не са присъствали лично.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.2 и

,,*****‘‘ЕАД, ЕИК: ****,че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2814392/01.08.2023 г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.2 и ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК: **** , че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2023 е нищожен.

ОСЪЖДА ,,*****‘‘ЕАД, ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.2 сумата от *** лв.

- платена без основание възнаградителна лихва за периода 01.08.2023 г. до 30.10.2024 г. г. по сключения Договор за потребителски кредит и сумата от **** лв.- платена без основание сума по сключения Договор за поръчителство.