Решение № 2221 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2221 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107825 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.

415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37, чрез пълномощник юрисконсулт С. П., е предявил против Х. К. Я., ЕГН: **********, от град П., ул. „**********” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело № 1008/ 2023 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 621/ 31.01.2023 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 196, 03 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2021 г.31.01.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 19, 73 лева за периода 02.12.2021 г.- 24.01.2023 г., законната лихва, считано от 25.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя. Ответникът като собственик на имот в град П., ул. „*************” № ***, ет. ***, ап. ***, бил с клиент и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за 1 доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът изпълнил задължението си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „Нелбо“ АД разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 363, 30 лева, включваща главница от 332, 74 лева за периода 01.10.2021 г.30.04.2022 г. и лихва в размер на 30, 46 лева за периода 02.12.2021 г.- 24.01.2023 г. Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, като по случая се образувало частно гр. дело № 1008/ 2023 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, но издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5, поради което след дадени му указания в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. След издаване на заповедта имало частично погашение на задълженията, поради което в настоящото производство се претендират суми в по- нисък размер. Претендират се и разноските в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Твърди се, че не било доказано качеството клиент на ответника съгласно ОУ, а оттук- нямало и редовно възникнало правоотношение между страните. Оспорват се представените писмени доказателства към исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание с писмена молба ищецът, чрез пълномощника си юрк. П., взема становище за доказаност на исковете и моли те да се уважат, като претендира също и разноските по делото. Счита, че от представения нот. акт е видно ответникът да е собственик на топлоснабдения имот, да е доказано доставеното количество ТЕ и неговата цена, както и останалите за плащане суми. Ето защо моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1008/ 2023 г. на ПРС, XXIII-ти гр. с-в се установява, че на 25.01.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: главница в размер на 332, 74 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2021 г.- 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***********“ № ***, ет. ***, ап. ***, ИТН: *********, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 30, 46 лева за периода 02.12.2021 г.- 24.01.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.01.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева- държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 621/ 31.01.2023 г., постановена по частно гр. дело № 1008/ 2023 г. на ПРС, XXIII-ти гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 23.05.2023 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в 2 едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В исковата молба се твърди ответникът да е узнал за делото и след образуване на заповедното производство да е извършил частични плащания, като остават дължими посочените в исковата молба суми.

Ответникът е регистриран като потребител на топлинна енергия, доставяна от ответника за горния обект, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № ***, ет. ***, ап. ***, с клиентски номер ********** и ИТН: ********.

Представено е препис – извлечение от сметка, видно от което за пшроцесния период по партидата на ответника са начислени посочените в заявлението суми, като лихва и главница, с посочени дати на издаване на фактурите и техния падеж.

Представен е нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.05.2018г. на нотариус ******* *********, видно от който ответникът е закупил от продавача няколко имота, един от които – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КК и КР на гр. П., с адрес: гр. П., ул. „************“ № ***, ет. ***, ап. ***,жилище, апартамент на две нива със застроена площ на първо ниво 114, 80 кв. м. и на второ – 104, 59 кв. м.

Като писмени доказателства са представени препис- извлечение от сметка за консумирана ТЕ в обекта, справка за доставена в обекта ТЕ, както и общите условия на ищеца за продажба на ТО за битови нужди на потребители в гр. П. Към фактурите са представени справки за доставена топлинна енергия към абонатната станция, захранваща сградата.

Изслушано е заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М. М., която е установила, че размерът на задължението за доставена ТЕ в имота за периода 01.10.2021 г.- 31.01.2022 г. е общо 196, 03 лева, включваща ТЕ за сградни разходи – 149, 35 лева, услуга за отчет и разпределение – 14, 01 лева, и ДДС – 32, 67 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за периода от падежа на всяко плащане, начиная от 01.12.2021г. до 24.01.23г. вкл. е в размер на 19, 73 лева. Като приложение към заключението е представена таблица за доставената ТЕ по фактури и изчислените суми за нея.

Съдът кредитира заключението по делото като обективно, компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо специални знания в съответната област.

При така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани по основание и размер, по следните съображения:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. При положение, че са налице общи условия на дружеството, които са публично обявени и, че процесният имот е топлоснабден, то безспорно се установява съществуването на облигационната връзка между страните.

3

Съгласно т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Безспорно се установи от заключението на в. лице по СТЕ, че имотът на ищеца се намира в сграда с работеща абонатна станция и в същия за процесния период е ползвана ТЕ, като се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Ето защо имотът на ответника се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

Възраженията относно собствеността на ответника, както и че същият не е потребител на ТЕ, са неоснователни. Видно е от представения нот. акт, че същият е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба. Следователно, след като ответникът е собственик на топлоснабден имот на посочения адрес в исковата молба, той правилно е бил заведен при ищцовото дружество като клиент с № *********, с ИТН за обекта: **********, защото има качеството потребител.

Ищецът е доказал основанието, на което претендира сумата за главница и това несъмнено се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ, което е извършило съответната документална проверка. Без никакво значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответникът е получавал или подписвал фактурите за начислената му топлинна енергия. Няма спор, че такива са издавани (доколкото са описани с дати и номера в справката за абоната и в таблицата на вещото лице по ССчЕ), като нормативно не се изисква същите да бъдат двустранно подписани, за да са валидни. Още повече, че задълженията на абоната за заплащане на консумираната от него ТЕ не произтичат от факта на получаване на фактурата, а от това, че е потребител на услугата, поради което дори и да не е получавал съответните месечни уведомления за стойността на доставената ТЕ, той не се освобождава от задължението си по общите условия да я заплаща в установените за това срокове, при забава на което му се начислява допълнително и съответното обезщетение под формата на мораторна лихва. В тежест на потребителя е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено от ответника плащане за процесния период, поради което и претенциите се явяват напълно основателни. Нещо повече, налице е плащане за част от периода и част от задълженията по заповедното производство, след издаване на заповедта, което представлява признание от страна на задълженото лице, че дължи суми за топлинна енергия за посочения обект. При доказване основанието и размера на задължението, в тежест на задълженото лице е да установи, че го е заплатил, каквито доказателства не се ангажираха в настоящия процес.