Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 18.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1036/2023
Вид
Решение № 270
Подписан
18.03.2024
В сила
30.06.2025
Състав
Десислава Динкова Щерева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100101036 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на С. Д. А., ЕГН **********, от град С., чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.

3, офис №6 против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище град София и адрес на управление район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 120 000 лева, увеличена в хода на производството на 700 000 лв., заявена като частичен иск от такъв в общ размер 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и телесни увреди, настъпили в резултат на осъществен на 12.10.2022 година деликт от Д. Р. О. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, с рег. № ЕВ 4067 АВ, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на уведомяване на ответника - 22.11.2022 година до окончателното и плащане, както и сумата от 20 462.88 лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди, настъпили в резултат на посоченото по-горе непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане.

Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2022 година, като пътник в лек автомобил марка „Ауди“ модел 80 с peг. № ЕВ 4067 АВ ищцата С. Д. А., на ** години, претърпяла ПТП. Получените от нея увреждания довели до тежка 1 телесна увреда - парализа от кръста надолу, включително на двата долни крайника. Налице била пълна загуба на функционалност на двигателните мускули на долните крайници и липса на чувствителност на отделителните органи. С. Д. А. се придвижвала с инвалидна количка и ползвала памперси от датата на произшествието, а през първия месец била и с поставен катетър.

Съгласно ЕР № 90300 от 56/22.03.2023 година на ТЕЛК-Бургас, ищцата била освидетелствана със 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ за срок от 3 години.

Твърди се, че при настъпване на произшествието С. Д. А. била ученичка в *** клас в С. т.-Бургас. След него тя преминала в индивидуална форма на обучение, но сложния лечебен и възстановителен процес попречили да завърши средното си образование и да се дипломира.

Заявява се, че непосредствено след произшествието се наложила се спешна оперативна намеса поради счупване на гръбначен прешлен. На 18.10.2022 година ищцата била изписана от Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Сърце и мозък“ и незабавно приведена в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в същата болница.

На 13.01.2023 година ищцата отново постъпила в Клиниката по неврохирургия. Извършени й били множество изследвания и интервенции. На 16.01.2023 година била приведена в отделението по физикална и рехабилитационна медицина и съответно изписана на 23.01.2023 година без съществена промяна в здравословния статус.

Поддържа се, че към момента в гръбнака на ищцата е поставена метална плака, захваната с 10 винта. Дори в дома си тя се придвижва с инвалидна количка, движението /седенето/ в инвалидната количка за повече от 20 минути води до силни болки в кръста. Твърди, че се нуждае от непрекъснати грижи, дори за елементарни битови нужди.

Твърди се, че ищцата се срамува, не излиза, не споделя за случилото се, обзета е от отчаяние, посттравматичен стрес, нервна тревожност, безсъние, чувство за безизходица и непълноценност.

Отговорността на посочения ответник „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД произтичала от сключения между него и виновния причинител на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/30/122000066423 със срок на покритието от 03.01.2022 година до 02.01.2023 година.

Поддържа се, че ищцата е завела заявление-претенция с вх.

№4802/22.11.2022 година, по което била образувана щета с № 0801007082/2022 година, но ответникът не е определил и изплатил обезщетение.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло 2 исковете по основание и размер.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „Гражданска отговорност“, посочена в исковата молба.

Твърди, че е налице на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата С. А., тъй като тя не е пътувала с поставен предпазен колан.

Това твърдение се основава на морфологията и локализацията на травматичните увреждания на ищцата. Последните, според ответника, се дължат на свободното движение на тялото и в купето на автомобила поради неизползване на предпазен колан. Твърди, че при ползването на такъв, травмите не биха настъпили или биха били с много по-малка интензивност и обем. Коланът със сигурност би предотвратил увреждането на гръбначния стълб и парализата. Счита, че механизмът на увреждането в еднаква степен бил провокиран, както от субективните действия на водача на автомобила, така и от решението на ищцата да не използва предпазен колан, в съотношение 40% към 60%. Счита, че отговорността му може да бъде ангажирана единствено и само за тези вреди, които са в пряка причинна връзка с поведението на деликвента, но не и за последиците от поведението на увреденото лице.

Наред с това претенцията за неимуществени вреди е оспорена с аргументи, че размерът й не е съобразен със социално-икономическите условия на живот в страната. Изтъква се, че е прекомерно завишена и не кореспондира на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ответникът счита, че размера на обезщетението следва да бъде определен при съобразяване на темповете на увеличение на работната заплата в страната, покупателната способност на населението, икономическата конюнктура, а освен това и при съобразяване, че със събраните от застрахователите застрахователни суми следва да се компенсират всички пострадали в резултат на настъпило застрахователно събитие пострадали лица.

В отговора на исковата молба се оспорват следните обстоятелства: изключителната вина на водача; противоправността на действията на водача; причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди; настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените болки и страдания; размера на неимуществените вреди и разходите за медицинско лечение.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 700 000 лв., частично от 1 000 000 лв., ведно със законната лихва от датата на извънсъдебната претенция, и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 462,88 лв., ведно с обезщетение за забава от датата на предявяване на исковата молба.

Няма спор между страните, че на 12.10.2022 г., около 15.55 часа на път ІІ-79 Елхово – Средец е настъпило самостоятелно ПТП с л.а. „Ауди“ модел 80 с peг. № ЕВ 4067, в което като пътник на задна дясна седалка е била ищцата.

Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.

Ответникът оспорва вината на водача на застрахованото МПС и такава до момента не е установена от наказателния съд, ето защо въпросът за вината трябва да бъде изследван от гражданския съд, пред който е предявен иска за обезщетяване на вредите.

От заключението на в.л. Пашов се установява, че ПТП е настъпило самостоятелно, на прав участък, след излизане на автомобила от остър ляв завой. Установено е от вещото лице, че автомобилът се е движил се несъобразена с кривата на завоя скорост от 114 км/ч (и неразрешена, предвид ограничението от 90 км./ч.), при която е започнал да се приплъзва странично (да се занася). След като навлязъл в насрещната пътна лента, водачът задействал спирачната уредба и рязко завил волана надясно, при което автомобилът се завъртял наляво под въздействието на центробежната сила, върнал се в собственото си лента и напуснал пътното платно пред десния банкет и след като се ударил в отводнителната канавка, започнал да се преобръща. Според вещото лице, колата се е преобърнала поне два пъти по надлъжната си ос, като това заключение е основано на разстоянието от мястото на напускане на платното до мястото на нейното установяване на дясната си страна. Според отговора на задача №1, произшествието е настъпило вследствие загуба на контрол от водача поради движение с технически несъобразена и превишена скорост с релефа на местността и пътните условия.

От неоспореното в горната част заключение на в.л. Пашов следва категоричния извод, че водачът на автомобила има вина за настъпването на вредите и при негово правомерно и съобразено с условията и ограниченията 4 поведение произшествието не би настъпило. Евентуално съпричиняване на вредите от пострадалата, каквото се твърди от ответника, не е основание да се приеме, че водачът се освобождава от отговорност и от вина.

От медицинската документация и от СМЕ се установява, че при ПТП ищцата е получила тежка гръбначно-мозъчна травма – долен торакален сегмент – фрактура-луксация на Тh11-Тh12 с компресия и контузия на гръбначния мозък и миелопатия. В резултат на травмата веднага е получила долна параплегия с нарушение на тазово-резервоарните функции. Изгубена е основната функция на двата долни крайника – опорната, което се характеризира с медикобиологичния признак окасатяване. Ищцата е на легло, придвижва се с инвалидна количка, с невъзможен стоеж и походка, няма контрол върху тазовите резервоари. Според уточненията на в.л. Тодоров в съдебно заседание, нарушена е инервацията на мускулатурата от кръста надолу във фаза на съкращение и това води до атрофия и отслабване на мускулната маса.

От заключението на комплексната СМЕ се установява, че тежката гръбначно-мозъчна травма е резултат именно на произшествието. Основният механизъм на такива травми е компресионен – предимно в областта на тораколумбалния преход. Според вещите лица, уврежданията са причинени поради флексия на гръбначния стълб в тораколумбалната област (по инерция торакалната част се придвижва напред) и надлъжен натиск и ротация вследствие на натиск по надлъжната ос и ротация от центробежната сила.

Според поясненията на вещите лица в съдебно заседание, този механизъм е възможен при спирането на лекия автомобил от сблъсъка в бордюра, когато тялото продължава да се движи напред и се получава флексия, но освен това такъв механизъм е възможен и при изпадането на тялото от автомобила.

Освен това има и надлъжно действие на силите по оста на гръбначния стълб, когато колата започва да се преобръща, и тези сили водят да сплескване на прешлена, т.е. плоско счупване, част от прешлена се впива в гръбначния мозък и води до парализа.

От документите и от комплексната СМЕ е видно, че ищцата е била оперирана трикратно, като отначало й е поставена 8-винтова стабилизация, а след това и 10-винтова, но лечението не е постигнало никакъв успех. Според вещите лица парализата е необратима и не може да се очаква подобрение на състоянието й. Проведено е не само оперативно лечение, но и рехабилитационни и физиотерапевтични процедури (4 курса за 2022 и 2023 година) и се провеждат такива в домашна среда, но липсата на възстановяване се дължи не на недостатъчно или неподходящи процедури, а на тежестта на травмата. Към момента на прегледа самостоятелни походка и стоеж са невъзможни, налице е долна параплегия, инконтиненция, болка в 5 гърба и кръста (оценени на 7 по скала до 10), липсва сетивност от долната част на гърба дистално. Непосредствено след травмата и при болничния престой болката е била с висок интензитет 9 – 10 и е била купирана с терапия.